В последните няколко месеца все по-често пишем за SIM карти - компонент от мобилния ни начин на живот, който често забравяме. Свикнали сме да смятаме, че тези малки чипове са просто приносителят на номера ни, но те всъщност са много повече, а стандартът далеч не е вечен. Знаете ли например, че SIM картите, които се използват най-често в наши дни, всъщност са наричат miniSIM? В една от последните си анкети ви попитахме какво е мнението ви за най-новия стандарт - nanoSIM. Интересно е, че голяма част от вас отговориха с "Какво е nanoSIM карта". Интересно, но не и неочаквано - медиите и операторите ангажират потребителите с темата твърде рядко, което обикновено води да известни проблеми при навлизането на нови стандарти. Ние ще се постараем да променим това.

 

Какво е SIM карта?


Колко глупав въпрос, нали? Всеки знае какво е SIM карта. Истината е, че голяма част от потребителите всъщност имат грешна представа за този малък модул. 

SIM означава Subscriber Indetification Module, или модул за индентификация на абоната, и всъщност не е цялата карта, а само електронния модул в нея. Основната функция на компонента действително е да носи информация за номера, но тя има много други функции - носене на менюто на оператора, пренос на телефонен указател и съхраняване на друга информация. 

 

 

IMSI


Най-важният код на вашата SIM карта е IMSI.  

IMSI означава International Mobile Subscriber Identity, или международна идентификация на мобилния абонат. 64-битовото поле всъщност е сърцето на SIM картата - то съхранява вашия номер и информацията, свързана с ангажимента ви с мобилния оператор. Мислете за IMSI като за уникалния номер, с който комуникирате в световната мобилна мрежа. 

 

 

Памет


Колкото и нищожни откъм размери да са SIM картите, те разполагат с няколко вида вградена памет и собствена операционна система. Обемът на ROM паметта варира между 64 KB и 512 KB, а RAM паметта - между 1 KB и 8 KB. Може би си спомняте момента, когато един от родните мобилни оператори започна да промотира своите нови SIM карти с памет за повече телефонни номера. Тогава става въпрос за повишаване на EEPROM паметта, която може да бъде между 16 KB и 512 KB. Върху нея се намира и менюто на оператора. 

Все по-малки


Първоначално SIM картите са били с размер на разплащателна карта, съответно такива са били и слотовете за тях. Това обаче се променя бързо, защото активният модул винаги е бил миниатюрен, а пластмасата просто заема място. Бързо след това се появяват miniSIM картите, които са най-широко разпространени и до наши дни. Това демонстрира колко бавно се развива индустрията - всъщност ако Apple не бе решила да премине към microSIM в iPhone 4, може би все още нямаше да наблюдаваме какви да е промени. 

miniSIM картите имат размер 25 x 15 мм и са дебели 0.76 мм - също колкото стандартните разплащателни карти и съответно първите SIM карти. За да се предотврати грешното поставяне, към стандарта се добавя фаската (отрязаният ъгъл). 

В miniSIM стандарта обаче има още много проблеми, свързани най-вече с размера. Излишното количество пластмаса е твърде много, което не е проблем до определен момент, но бързата иновация в мобилния сегмент налага още по-голяма компактизация. 

Съвременният стандарт, който за съжаление се използва от малък брой устройства (iPhone, Nokia Lumia) e microSIM. При него картата има размер 15 х 12 мм, като запазва същата дебелина. Разликата действително не е твърде голяма, но е от ключово значение за внедряването на по-производителен хардуер в съвременните смартфони. Докато преди десетина година спестяването на няколко милиметра вътрешно пространство не би било от значение, то в наши дни всеки кубичен милиметър е важен. Смятате, че причината Apple да изведе антената на iPhone 4/4S навън е в по-доброто покритие? Грешите. Компанията просто има нужда да освободи вътрешно пространство, също както с microSIM картите. 

В момента в процес на ратифициране на са nanoSIM картите, които ще бъдат още по-компактни - 12 х 9 мм. В тях количеството пластмаса е сведено почти до минимум. Nokia и Apple обаче имат различни идеи за това, как трябва да изглеждат и да функционират тези компоненти. Докато момчетата от Купертино предлагат просто да се изреже ненужното количество материал, Nokia предлага фундаментална промяна и нов стандарт, като дори твърди, че този на Apple е опасен за индустрията. Не сме достатъчно запознати от инженерна гледна точка, за да заемем позиция, така че ще оставим гигантите да вземат правилното решение. 

 

 

А защо не без SIM карта?

 

Мнозина от вас вероятно вече се питат защо SIM картите вече не са част от миналото. Такъв бе случаят с мобифоните, така е и във всички CDMA мрежи - мобилните телефони в тях не разчитат на преносим модул за индентификация. 

Преди около година стана ясно, че Apple работи с компанията Gemalto по интегрирани SIM карти, но все още не знаем много за разработката. Макар подобен технологичен развой да би бил особено добра почва за иновации, не е ясно как би стоял въпросът със прехвърлянето на номера ви между различни устройства. Не е изключено идентификацията да се предава от компютъра към телефона, използвайки уеб-базирана система за сигурност, но това е само предположение. Припомняме, че именно така работи идентификацията в CDMA мрежите.

 

 

 

 

 

Тагове: