В рамките на съвременната политическа и обществена нажежена обстановка мненията на държавите по различни въпроси са разнопосочни, но всички се обединяват в едно - битката с тероризма. Тероризмът е онзи враг, който всички искат да борят и който е обвиняван за всичко, което притеснява световния ред. Сега следва приемането на различни закони за противодействие на тероризма и терористичните заплахи, които допълнително разширяват спектъра на полицейските и военни правомощия, за да отговорят на притесненията на гражданите, и най-вече - на политическата класа.

Мерките в тази посока са различни. Някои страни приемат закони за масово следене на комуникацията. Други държат да се свали криптирането на онлайн информацията, с което се излагат на риск акаунтите на стотици милиони граждани. Наскоро бразилски съд спря достъпа до популярната услуга WhatsApp на повече от 100 млн. потребители за 72 часа. Великобритания пък официално обяви плановете си да забрани криптирането на съобщенията на WhatsApp като поредна нотка в битката с тероризма. Цялата първа половина на 2016 година пък беше фокусирана върху битката “Apple-ФБР”, станала олицетворение на битката между две идеологии - на криптираната и некриптираната свобода.

Мерките, които различни страни прилагат в усилието си да преборят заплахите си, отново са на дневен ред, след като Европейската комисия (ЕК) официално попита САЩ за тайната съдебна заповед, която Yahoo е използвала миналата година, за да сканира хиляди потребителски имейли за връзки с терористични организации. Притесненията на ЕК са свързвани с евентуално нарушение на Щита на личните данни в отношенията САЩ-ЕС, приет това лято.

Щитът е един от инструментите за трансфер на лични данни от ЕС към САЩ и следва да замени отмененото от Съда на ЕС решение на ЕК относно "сферата на неприкосновеност на личния живот" (т.нар. Safe Harbor). Въпреки че щитът вече е факт, все още се водят спорове дали той осигурява необходимото "адекватно ниво на защита", каквото е гарантирано от европейското законодателство. При всички случаи можем да кажем, че щитът осигурява по-добро ниво на защита на личните данни от отменения Safe Harbor, като адресира коментарите както на националните органи за защита на личните данни, така и на Европейския надзорен орган за защита на личните данните. В допълнение той отразява изискванията, установени с решението на ЕС за отмяната на решението на ЕК относно "сферата на неприкосновеност на личния живот", пише Капитал.

В рамките на Щита на личните данни САЩ се съгласи да ограничи събирането и достъпа до данни, свързани с европейски граждани и съхранявани на американски сървъри, заради притесненията на ЕС за сигурността на данните и масовото американско шпиониране.

 

 

Миналия месец информационна агенция Reuters съобщи, че Yahoo е сканирала всички входящи имейли през 2015, търсейки дигитален подпис, свързван с терористични организации, одобрен от “тайна съдебна заповед”.

“Комисията е изпратила запитване към щатските власти с цел получаване на редица уточнения”, заяви говорителят на комисията Кристиан Уиганд.

Противоречивите практики на САЩ за масово и необосновано шпиониране на граждани станаха обект на множество дискусии след разкритията на популярния бивш агент на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън.

Според двама запознати източници на агенцията ЕК е поискала от САЩ да обясни как заповедта, засягаща Yahoo, се вписва в заявките на американците, въпреки че програмата се е състояла преди приемането на щита. Комисията е поискала уточнения за естеството на съдебната заповед, както и какво точно е таргетирала. Според друг източник от ЕК са поискали да знаят дали програмата все още продължава.

“Ще държим САЩ отговорна за поетите ангажименти както чрез механизми за преразглеждане, така и чрез компесаторни възможности, включително чрез новосъздадения омбудсмански механизъм в Държавния департамент на САЩ”, каза Уиганд. Припомняме, че създадената с приемането на Щита фигура на омбудсмана осигурява възможност на европейските граждани да внасят молби до органи на САЩ в областта на националната сигурност. Омбудсманът, подпомаган от собствена администрация, отговаря за надлежното разследване на жалбите от европейски граждани. Съответно ако в рамките на разследването се установи нарушение, той трябва да гарантира, че нарушението е отстранено.

Неназован високопоставен източник от правителството на САЩ, цитиран от изданието, нито потвърди, нито отрече информацията за Yahoo, но заяви, че ако е вярна, то наблюдението е било с цел да се идентифицират терористи, докато се защитава сигурността на другите. Това би било “добра разузнавателска дейност”, каза той.

 

 

Европейските притеснения за сигурността и споделянето на информация не са новост. През октомври месец тази година европейските власти предупредиха WhatsApp заради промяната в общите условия на услугата, която позволява споделяне на потребителска информация с компанията-майка Facebook. Това е първата промяна в условията на WhatsApp, след придобиването й от страна на Facebook през 2014-та година. Антитръстовият орган на Италия също обяви отделно разследване на WhatsApp по обвиненията, че е задължила потребителите да споделят лична информация с Facebook. Европейските власти пък поискаха от компанията да спре да споделя потребителска информация с Facebook, докато правният спор не бъде изяснен. Новите условия включват споделянето на информация с Facebook за цели, които не са били включени в общите условия на услугата, когато потребителите са започнали да я ползват, от което възникват притеснения за валидността на потребителското съгласие, казаха тогава властите.

Тези не(изолирани) случаи са поредното доказателство в подкрепа на тезата, че САЩ няма намерение да спре с шпионирането на гражданите си. През февруари тази година шефът на американското разузнаване Джеймс Клапър каза, че “в бъдеще разузнавателните агенции могат да използват Интернет на нещата за идентификация, наблюдение, мониторинг, проследяване на местоположението и таргетиране за вербуване, или за получаване на достъп до мрежи или потребителски данни”.

Изказването на Клапър всъщност потвърждава теза от проучването на Harvard Berkman Center, публикувано през януари от New York Times. То обобщи, че твърденията на ФБР, че “отиват на тъмно” т.е. губят възможността да шпионират заподозрени заради криптирането, всъщност са доста преувеличени, защото федералните агенции имат още начини да шпионират, писа Guardian. Точно поради тази причина редица експерти по сигурността са категорични, че вместо да “отиваме на тъмно”, ние всъщност се намираме в “златните години на наблюдението”.

Източници: Reuters, The Guardian, The New York Times / Изображения: Pixabay

Прочетете: DDoS атаките - колко крехък е интернет и домашната камера ли го свали?

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Битка на Google с iPhone минава през най-скъпото за HTC

99 | 02.10.2017