Парите – най-голямото зло, но и едно от най-хубавите неща, случвали се на света. Днес те са толкова съществена част от живота ни, че дори идеята, че някога не са съществували, звучи най-малкото странно. Всъщност човечеството използва пари под някаква форма в последните едва 3000 години, като през по-голямата част от това време не са имали много общо с днешните банкноти със светци, президенти и велики хора. Истината е, че вероятно още в близките десетилетия парите отново ще се променят до неузнаваемост, като причината за пореден път ще бъде човешкото желание за по-удобен живот.

В началото бе бартерът

Първата форма на търговия, позната на човека още преди парите да станат факт, е бартерът. Той представлява директна търговия, в която хората са могли да получат каменен чук например само ако в замяна дадат стока или услуга с равна за собственика на желания инструмент стойност. Дори и днес този процес като цяло е бавен и доста неефективен, защото се базира на взаимно задоволяване на моментни нужди. Именно нуждата от по-бърза търговия води до появата на първите форми на „пари“ – зърно, кожи, добитък или иначе казано, стандартни стоки, с които да се измерва стойността на другите стоки и услуги.

Едва около 3000 г. пр.н.е. в повечето краища на света хората започват да се разплащат с черупки от охлюви, които са били първата близка до модерната форма на пари. Още 2000 г. по-късно в Китай започват да използват малки бронзови ножове и пики, които с времето се трансформират до доста по-удобни за боравене монети. Първите банкноти пък, които днес са основната ни асоциация за пари, се появяват чак през IX век, отново в Китай, докато в Европа пристигат повече от 700 г. по-късно. Истинското им навлизане обаче се случва чак през XVIII–XIX век благодарение на банкерите и правителствата във Великобритания и САЩ.

Ерата на картите

Това обаче е древна история, тъй като днес към трона на разплащанията са се запътили едни пластмасови устройства с размери около 86x54 мм, които постоян­но се снабдяват с нови функции, макар че по всичко личи, че и техните дни са преброени. Въпреки помпозното описание разплащателните карти вероятно са едни от най-обикновените предмети, които почти всеки притежава. Не такова обаче е било положението през 40-те години на миналия век, когато се появяват първите версии на модерната кредитна карта. Те са работили на принципа на затворения цикъл, в който клиент на банката взима стока на кредит от определени търгов­ци, партниращи си със същата банка. Тогава банката плаща на търговеца сумата, а клиентът изплаща дължимото на банката в края на календарния месец. В рамките на около 20 години в САЩ много банки, както и търгов­ци, издават такива карти, които стигат до милиони хора. Все пак тази затворена системата е несъвършена в много отношения.

Снимка: nsub1 във Flickr

Чак през 1966 г., след впечатляващия си провал в края на предното десетилетие, поделението BankAmericard на Bank of America създава първата кредитна карта, работеща в отворена система, близка до днешните карти. Тя може да бъде използвана при всякакви търговци, а лиценз за издаването й могат да получат много различни банки. Причината е създадената в същата година от група банки асоциация Interbank Card Association. В Европа тогава вече съществува Eurocard, която през 1968 г. влиза в стратегически съюз с ICA, за да могат картите на двете асоциации да работят и в двете мрежи, от двете страни на океана. През 70-те години на ХХ век BankAmericard сменя името си на Visa, а ICA се превръща в MasterCard, които днес са две от най-важните международни картови организации в света.

Новите дрехи на пластиката

Днес разплащателните карти използват три технологии, които често се преплитат. Най-старата е магнитната лента, която навлиза масово през 1970-те години с първия бум на банкоматите от двете страни на Атлантика. По-новата технология са смарт картите, които имат вграден чип и изискват въвеждане на ПИН при почти всяка трансакция. Днес те са стандартът в по-голямата част на света, като с известно закъснение навлизат и в САЩ.

В известен смисъл обаче и двете технологии са отживелица, която трябва да отстъпи път на безконтактните карти. Те се появяват за първи път в края на 90-те, но истинският им бум се случва в момента. Безконтактнтие карти работят с RFID – радиочестотна идентификация, която, най-просто казано, изпълнява ролята на чипа от смарт картите, но може да комуникира с терминалите от разстояние, което обикновено е до 10 см. Този тип карти са фокус за картовите организации и банките в цял свят поради желанието за още по-бързи и лесни разплащания, което всъщност движи трансформациите на парите от хилядолетия.

Безконтактна България

Днес България е в една странна позиция. От една страна, не харчим кой знае колко от парите си с карта – по данни на Visa Европа 1 на всеки 20 евро у нас са изхарчени с карта Visa, докато средното в Европа е 1 на всеки 6 евро. В същото време „страната ни бележи огромен напредък в употребата на картови разплащания“, споделя Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България, заедно със статистиката, че изхарчените средства с български Visa карти са с 24% повече за последната година, а POS трансакциите – с 25%.

Подобен е сантиментът при MasterCard, откъдето казват, че у нас „нивото на картови транс­акции е относително високо“, но все пак „в България процентът на плащания в брой е най-висок измежду всички страни в Централна и Източна Европа“. Въпреки това данните от проучването MasterIndex 2015 показват, че 82% от запитаните картодържатели са използвали картата си в последната седмица, спрямо 58% през 2014 г., а 18% в последния месец. Най-често българите използват картите си за купуване на храна и пазаруване онлайн, което е и причината да имаме повече плащания, но по-малко изхарчени пари. В тази среда е интересна готовността за използване на нови технологии от българските картодържатели. Според същото проучване 66% от отговорилите казват, че биха плащали с мобилен телефон, а 92% биха използвали безконтактни карти.

За това говорят и фактическите цифри за безконтактните разплащания, които са впечатляващи. Ръстът на безконтактните трансакции на годишна база през последното тримесечие на 2014 г. е 174% по данни на MasterCard. Оборотът от безконтактни заплащания пък е нараснал със 79% през 2014 г. по данни на Visa Европа, докато трансакциите са с 31% повече.

Важното при тези цифри всъщност е, че те са факт въпреки сравнително ниското проникване на безконтактни терминали. Към края на май тази година те са 27% от общия брой POS терминали, като от 1 януари всеки нов терминал ще е безконтактен, а до 2018 г. и старите устройства ще бъдат подменени.

Бъдеще мобилно

Истината обаче е, че вече любимите ни смартфони са следващото голямо нещо в разплащанията. За това говорят не само Apple Pay, Samsung Pay и Google Pay, но и десетките инициативи на различни банки и картови организации в цял свят. Тези нови системи всъщност са тясно свързани с безконтактните разплащания и картовите организации на чисто технологично ниво. Практически всеки безконтактен терминал би могъл да приеме безконтактно мобилно разплащане от смартфон или друго устройство с NFC чип.

„Преди да заговорим за мобилни разплащания в България, е необходимо да повишим финансовата грамотност на потребителите“, отбелязва Красимира Райчева от Visa Европа, като все пак отчита положителните тенденции в статистиката и проучванията. Тя коментира, че „мобилните разплащания са следващият етап иновации след безконтактната технология“. Следващата стъпка на Visa в България по тази тема е въвеждането на Visa Direct у нас. Това е услуга за разплащане от човек на човек, за което е нужен само мобилен телефонен номер или номер на карта Visa, към която да се преведат средствата, като въвеждането й до голяма степен зависи и от издателите на карти.

Подобно е положението и при услуги като Samsung Pay, за която Samsung и MasterCard са в глобално партньорство, благодарение на което услугата ще е активна в Европа. С нея собствениците на Samsung Galaxy S6 и S6 Edge могат да плащат с мобилния си телефон, стига разплащателната им карта да е издадена от включен в програмата издател, най-често банка, и да са активирали услугата. Засега изгледите в България са за фокусиране върху безконтактните разплащания, като част от причините MasterCard описва в констатацията, че у нас „банкнотите са навсякъде. Докато в сектори като търговията на дребно карти се приемат на относително много места, в други сектори – например комуналните услуги и данъците, все още е трудно да плащаш с карта.“ В същото време компанията вижда висок потенциал на пазара, като причината са потребителските очаквания.

При всички положения бъдещето на плащанията е ясно – те ще са прости, лесни и бързи, но най-вече безконтактни и мобилни. Другата ключова тенденция според Красимира Райчева е, че те ще са „почти изцяло независими от времето, мястото, канала или устройството“, с което се извършват. Според изследвания, които от MasterCard цитират, през 2018 г. на планетата ще има 2.6 млрд. потребители на смарт устройства, а до 2019 г. транс­акциите през мобилни устройства ще стигнат до 195 млрд. Всичко това означава, че в следващите няколко десетилетия ще станем свидетели на поредната огромна трансформация в представата ни за парите, която вероятно ще наложи да обясняваме на внуците си какви са тези неща, в които се гмурка Чичо Скрудж в онези стари анимационни филмчета.