Toва е историята на два кораба – "Еребус" и "Терор", чиято съдба години наред занимава учените и любителите на мистерии. Всъщност мистерия едва ли има – и двата кораба, тръгнали на дълга и важна експедиция, предвождана от Джон Франклин, корабокрушират и изчезват. По-мистериозното е, че от тях не е открита и следа... до съвсем наскоро. Решихме да ви разкажем повече за двата плавателни съда, които биват изведени в открития океан от човешката смелост, но и променят много човешки съдби с потъването си.

 

Експедицията

"Еребус" и "Терор" са от т.нар. бомбардирски кораби, или ветроходни бойни кораби, чието първоначално предназначение е било да носят тежки разтвори и минохвъргачки и да бомбардират конкретни цели на сушата от морето. Именно заради това двата съда са били подсилени добре, така че структурата им е била много по-мощна и стабилна от тази на други кораби със същия размер. Това ги е направило отличен избор и за плаване из полярни води, където често се срещат парчета лед и дори айсберги.

Преди да потеглят в експедицията на Джон Франклин, "Еребус" и "Терор" преминават четиригодишно пътуване начело с Джеймс Кларк Рос, приключило 1843 година, в друга историческа мисия. И двата кораба, кръстени на вулкани, доказват качествата си.

Когато потеглят за мисията на Сър Франклин, "Еребус" е на 19 години, а "Терор" на 32. Като подготовка и двата са оборудвани с парни двигатели от железници, с винтови ветла, позволяващи им да се движат със скорост до 4 възела, а изпусканата пара е осигурявала отопление и генериране на питейна вода. Мисията е била насочена към търсене на северозападен пасаж от западната част на Атлантически океан до източната част на Тихия океан, така че да се установи бърз и лесен път към пазарите на Ориента, особено Китай и Япония, без нужда да се заобикаля откъм Южна Африка или Америка.

 

 

Търсенето на този бърз и лесен път започва много преди същинската мисия. През 1745 британската армия обещава награда от 20 000 паунда на този, който открие пасажа. След 1800 търсенето става с по-научна насоченост – да се направи карта на арктическия бряг. От 1804 до 1845 Джон Бароу, втори секретар на британската армия, координира и планира точните данни, които трябва да се извлекат, и най-важното: да се намери отговор на въпроса, съществува ли такъв морски път наистина.

Така на 19 май 1845 година, с екипаж от общо 133 души от Англия тръгват двата кораба под командата на Сър Джон Франклин, изследовател, който вече е водил две сухоземни експедиции. До навлизането в Арктическия океан екипажът намалял до 129 души, а след влизането там – не оцелява нито един.

 

Кой е Джон Франклин?

Когато мисията потегля, Джон Франклин е на 59 години – считан от мнозина за твърде възрастен, за да я води. Получава мисията единствено заради своята голяма настойчивост. Той също е офицер в британската армия и тогава, въпреки напредналата си (за онова време) възраст се слави с твърд характер и непреклонност. От 1818 до 1847 (когато принудително приключва последната му експедиция) той изпълнява множество мисии от национално, историческо и научно значение, свързани с изследване на непознати територии - както сухоземно и по реки, така и в моретата. В експедицията, започнала през 1845 година, той е капитан на "Еребус", а като капитан на "Терор" заема своето място Франсис Крозиър, опитен офицер с над шест изследователски океански мисии зад гърба си.

 

Без новини дълго време

До Гренландия заедно с "Еребус" и "Терор" е плавал и кораб с провизии, който след това се е завърнал в Англия, понесъл писма от екипажа на двата кораба до близките им и до властите. На 26 юли 1845 година кораб за лов на китове край бреговете на Бафиново море забелязва експедицията за последен път. Хубавото е, че точно там трябва да се намира той в този момент, т.е. всичко върви по план. Това обаче е последният контакт на мисията със света.

Цялостно екипажите не са били много опитни в плаване в полярни региони, само неколцина са били в арктически води преди това, но и двамата капитани са имали нужния опит. В дневниците от "Еребус" се открива информация, че атмосферата през първите дни е била позитивна, дори приповдигната, макар че според записаното в дневниците и от Франклин, и от Крозиър разбираме, че и двамата капитани са имали усещането, че няма да се върнат живи от мисията – разбира се, без да го споделят с екипажа. А хората на сушата, изпратили корабите, са били наясно, че ще минат години, преди да чуят някакви новини от тях (експедицията е трябвало да приключи след три години). Все пак, когато настъпва 1846 и все още няма никакви новини от "Еребус" и "Терор", първите аларми са задействани.

 

На тревога и спасителните експедиции

Още преди да замине, Франклин обсъжда с Джон Рос (чичо на Джеймс Рос, основен организатор на мисията) спасителен план, който да се изпълни при нужда. Той е силно детайлен и включва възможните стъпки за помощ, която да се окаже на екипажите в случай на беда. След две години отсъствие, въпреки че са знаели, че екипажите имат провизии за още година, през ноември 1847 година, и предвид продължителната липса на всякакви новини от "Еребус" и "Терор" се взима решение да се приложи въпросният спасителен план. През пролетта на следващата година две спасителни мисии потеглят в издирване на корабите, последвани от трета мисия на следващата година. Никоя от мисиите не открива и следа в океана, но сухоземните проучвания сочат, че със сигурност част от екипажа е загинал – на острова Бичи се откриват гробовете на трима – Джон Торингтън, Джон Хартнел и Уилям Брейн. Телата им са необикновено добре запазени поради огромния студ. Доктор Оуен Бити изследва телата и определя причината за смъртта като натравяне с олово.

 

 

След първите провалени спасителни мисии лейди Джейн Франклин, съпругата на изследователя, се вманиачава от идеята да спаси съпруга си или поне да открие останките му. Тя влага всичките си пари и ресурси във финансиране на последвалите експедиции по търсенето на двата кораба. През 1850 г. общо петнайсет кораба навлизат в Атлантическия океан, включително два американски. Едната мисия е финансирана директно от лейди Франклин, а една от по-малките мисии (включваща само два малки кораба) е водена лично от вече 73-годишния Джон Рос.

Истината е, че никой не е имал реална представа къде да търси. През 1952 една от спасителните мисии (включваща корабите "Асистанс", "Резолют", "Интрепид" и "Пионер"), водени от Сър Едуард Белчер, засядат в ледовете на север, докато търсят две от предишните спасителни мисии. Заради некомпетентността на Белчер екипажите се обръщат срещу него. Връщат се половината като по чудо.

 

Истината

Мъжът, който открива какво се е случило с мисията на Франклин, се казва Джон Рей – докато изследват пътя, по който са минали и предишните спасителни експедиции, той среща група ескимоси, които му разказват, че преди около четири години са видели група от 40 мъже да влачат лодка на юг, тъй като корабът им е заседнал в леда, без шанс да потегли отново. Тези мъже са закупили тюлен от ескимосите, а година по-късно ескимосите се натъкват на апокалиптична картина: разхвърляни мъртви тела, някои извън, а други вътре в палатките. От някои тела е рязано месо; човешки останки са открити в съдове за готвене над изоставените огнища. Според ескимосите на мястото е имало около 30 тела, а на близък остров – още около 5. Те разказват още, че половин година по-късно са чували изстрели от местността, което им е показало, че не всички от екипажа са били мъртви. Рей се убеждава, че става дума за екипажа от експедицията на Франклин, когато ескимосите му показват предметите от корабите, които моряците са разменили за храна – сребърни лъжици и чинии, някои от които с инициали и имена. Записан цитат от Рей гласи: „От обезобразеното състояние на телата и от съдържанието на съдините за готвене можем да съдим, че бедните ни сънародници са били принудени да прибегнат до последния вариант за запазване на живота – канибализъм.“

След упорито претърсване на указаните местности спасителите откриват само две тела, но благодарение на това откритие днес разполагаме с единствените документи, запазени от мисията – документи, в които са описани частично взетите от екипажа решения и случилото се с корабите.
Мисиите по издирването на останките от корабите продължават още много години, но без успех. Едва в модерните времена се постига това, което съвременниците на Франклин не успяват – експедицията е открита.

 

Откриването

На 9 септември 2014 година изследователска мисия на име „Виктория Стрейт Експедишън“ открива един от корабите на Франклин на изток от залива Куин-Мод и на запад от остров О‘Райли. Това е корабът "Еребус", на който е пътувал самият Франклин. Съдът е запазен прекрасно. Раян Харис, който е начело на експедицията, твърди, че гмуркачи, както и дистанционно управлявана подводница, са открили невероятни запазени детайли из каютите, които разказват истинска и доста тъжна история за смелост, но и за ужас. Интригуващо в откритието е, че позицията на кораба е точно там, където са разказали ескимосите през 1853 година – в плитчините на залива Куин-Мод.

Почти две години след откриването на Еребус, на 3 септември 2016, водолази откриха и втория кораб, "Терор". Благодарение на студените арктически води корпусът и вътрешността на кораба са толкова добре запазени, че той би могъл да плава и сега, ако се извади. Адриан Шимновски, отговорник и директор на мисията, споделя, че вече са открити стъклени бутилки вино, чаши, чинии, шкафове и полуотворени чекмеджета, в които има какво ли не.

След над век и половина "Терор" и "Еребус" са открити, застинали завинаги във времевата капсула на една трагедия – подводни паметници на история за човешки ужас и разпъване до краен предел на това, което сме.

Вижте и всичко за най-мистериозния ръкопис, откриван някога!

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

В новия брой на списание HiComm: Кога ще изпечем изкуствен интелект?

65 | 07.04.2017