Едно от най-престижните признания, което талантливите технологични лидери в световен мащаб могат да получат, е да бъдат включени в списъка на MIT Technology Review за 35 иноватори под 35 години. Списанието се издава от Масачузетския университет в САЩ, а да присъстваш във финалния списък е да излезеш на преден план. Да изпъкнеш като човек, способен да материализира идеите си и да създаде революция в света на технологиите и бизнеса в близко бъдеще. От 1999 година насам MIT Technology Review публикува списъка на гениите – онези, които с огромни крачки минават по-напред от всеки друг на своята възраст и в своята област и решават проблеми, изглеждали нерешими.

Но кои са тези гурута, променящи света? Струва си да чуете за тях, защото области като изкуствен интелект, автономни автомобили, чиста и екологична енергия и медицина, са тяхното амплоа. Те ще направят така, че промените наистина да се случат – или поне така смятат хората от MIT. Избраните финалисти от над 1000 подали документи за участие са 35 в общо пет категории: предприемачи, хуманитаристи, изобретатели, пионери и визионери. Ето и избраните във всяка категория, влезли в списъка „35 иноватори под 35 години“.

Изобретателите, които са истински практични

За да направиш пробив в дадена област, трябва наистина да мислиш различно, а в тази категория ще откриете именно такъв тип хора. В нея компания си правят създатели на нови материали за литиево-йонни батерии, изцяло нови филтриращи системи за вода и газове и нов метод за обучение на машини, за да мислят така, както мисли човешкият мозък. Да започнем с Иън Гудфелоу, учен и изследовател от Google Brain. Иън е разработил нов вид изкуствен интелект, в който дълбоките невронни мрежи ще разпознават модели сред гигантски количества данни – а после ще се обучават една друга спрямо тях. Това е, казано просто, начин да научиш изкуствения интелект (ИИ) да има въображение.

Иън Гудфелоу


Олга Русаковски, асистент-професор в Принстън, е създала проект, който ще помогне на машини да разпознават обекти визуално – нещо, което може да доведе до истинска революция в начина, по който живеят днес незрящите; но може да се приложи и при автономните автомобили - те буквално могат да започнат да „виждат“ и разпознават обектите пред тях. Умните машини са фокусът на Русаковски и тя не смята да спре, докато не се убеди, че е променила света. В категорията е още Свеня Хиндерер – изобретател на биоразградима изкуствена сърдечна клапа, която може да елиминира нуждата от сърдечни операции. Идеята е, че с времето клетките, здравите тъкани и стволовите клетки на пациента ще се слеят над клапата и ще й помагат да работи.

Олга Русаковски

Интересен е и проектът на Грегъри Уейн – той е създал софтуер, който може да разрешава пъзели и да работи с дървовидни структури, с които традиционните изкуствени интелекти не умеят. Франциска Роеснер пък се е заела с сериозната задача да предотврати потенциалните хакове в бъдещето, насочени към добавената реалност (augmented reality). Франциска създава платформа - прототип за реагиране срещу „бъгави“ програми и хакове, които евентуално биха довели до тревожни последици.

В категорията са още Лоренц Майър, създател на автопилот за дронове с отворен код, Радха Боя, сътворила най-тесния канал в света за филтриране на вода и газове, Джийн Бердичевски, предлагащ нови и по-добри материали за създаване на литиево-йонни батерии, и Майкъл Салиба, изследващ начините да се подобрят соларните клетки, изработени от материала perovskite.

Разнообразните предприемачи

Иновациите в тази категория принадлежат на личности, които наистина се опитват да улеснят живота на хората – и да накарат по-голяма част от обществото да разберат какво е CRISPR, гъвкави електроники и... какво ли още не. Да започнем с Талис Гомес, създателя на EasyTaxi – система, подобна на Uber, но насочена към козметичната индустрия с разширението си Singu. Това е платформа, която позволява на клиента да си извика у дома козметик, фризьор, масажист, маникюрист. Много впечатляваща е Кати Гонг, която е основател на компанията с машинно обучение Law.ai – от нея излизат робо-адвокатът по разводни дела Lily и робо-адвокатът, занимаващ се с имиграционни дела – Mike. В списъка „35 иноватори под 35 години“ Кати влиза обаче с проекта си Wafa Games, компания, насочена към разработването на Средния изток като пазар за гейминг.

Талис Гомес

Ако трябва да кажем обаче кой от тази категория се е заел с може би най-пробивния и важен в дългосрочен план проект, това със сигурност е Рейчъл Хаурвиц. Тя има нелеката задача да наблюдава и управлява комерсиализацията на един от най-противоречивите методи, прилагани в медицината в момента: този на CRISPR или редактирането на гени. Компанията на Хаурвиц е разработила и инструмента SITE-Seq, чиято едничка цел е да следи дали при CRISPR не се допускат грешки. 

По петите я следва Бил Лиу – човекът, който смята, че може да направи нещо, което нито LG, нито Samsung или Lenovo са успели до този момент: да създаде гъвкави устройства, които буквално могат да се навиват на руло или да се сгънат на четири и да се приберат в джоба. През 2014 неговият стартъп Royole показа най-тънкия в света гъвкав дисплей (колкото люспа от лук), а днес Лиу дава обещание, че с неговите материали за електроника ще се създадат невиждани досега устройства. Вече върви строежът и на фабрика в Китай, която след завършването си ще може да произвежда 50 милиона гъвкави панели годишно.

Бил Лиу

Накрая трябва да споменем Джианксион Ксиао (познат още като Професор Х), чиято компания AutoX иска да направи автономните автомобили по-достъпни – толкова, колкото са компютрите в наши дни. Наскоро компанията му представи автономна кола, която не работи със скъпи лазерни сензори, а с обикновени уебкамери и някои сложни алгоритми, даващи „зрение“ на автомобила, който може да върви дори в лошо време и нощем.

Драматичните визионери

В категорията „Визионери“ има цели девет души, чийто принос към света е много експресивен и дори драматичен. Проектите тук са насочени главно към сериозни каузи, като борба с рака, предпазване от опасностите на ИИ, постигане на по-безопасен интернет и подсигуряване на „приятелството“ между машината и човека. Ето и визионерите на 2017 според MIT.

Адриен Фелт е човекът, заел се с информирането на хората относно безопасността на данните в един от най-популярните браузъри в света (Chrome) и осигуряване на лесна възможност за онези, които искат да ползват криптирана мрежа. Тук е и Анка Драган, която е асистент-професор по електронно инженерство и компютърни науки в Бъркли и която иска да разгърне комплексните отношения между човека и робота така, че да подсигури тяхното вечно приятелство. Идеята на Драган е да има непрекъсната прозрачност в намеренията на всяка от двете страни, както и да научи роботите как могат да влияят на поведението на хората. 

Анка Драган

С доста популярна кауза се е заела и Неха Наркеде, която иска да научи компаниите как да се справят с всички данни, които бълват. Платформата й с отворен код ще обработва бързо и компактно всички важни данни, така че информацията да стига светкавично до мениджърите. Наркеде казва, че вижда технологията си като „централната нервна система за компании, които имат огромен набор данни и искат да я анализират и подредят по важност за милисекунди“.

В съвсем друга насока тръгва Аманда Рандълс  - асистент-професор в университета Дюк, която е създала софтуер, симулиращ начина, по който кръвта преминава през човешкото тяло. Това става в модели, изработени според специфичния човек. Кодовата база се нарича HARVEY и изисква суперкомпютър, който да извършва калкулациите на динамиката на милиони кръвни клетки в циркулярната система. Проектът ще помогне в анализа на сърдечни проблеми при новородени и в предвиждането на начина, по който раковите клетки се движат през тялото.

Пак със същата коварна болест се заема и друг човек от списъка: Виктор Адалщайнсън, който изобретява автоматизирана система, сканираща кръвни проби за съдържание на туморно ДНК: т.нар. течна биопсия. Събирането на тази информация в различните стадии на рака може да доведе до идея за това, какво точно развива болестта към крайните й фази и какво лечение да се приложи на пациента.


Виктор Адалщайнсън

Не може да не се споменат и Грег Брокман, един от съоснователите на OpenAI, който работи в насока на създаване на съвест при изкуствения интелект; Трейси Чоу, която иска да предостави начин за намиране на данните за нивото на разнообразие при служителите в бизнес света; Абдигани Дирия, компютърен специалист, създал първия бизнес акселератор в Сомалия; и Ганг Уанг, който се опитва да доведе изкуствения интелект до пълна комерсиализация - в ежедневните продукти, които ползваме.

Хуманитаристите със златни сърца

Технологичните решения на злободневни проблеми са нещо много хубаво и практично, но не могат да се сравняват с технологичните решения, които директно влияят, подобряват и спасяват човешки животи. В тази категория има само трима души, но трима, чиито имена е почти сигурно, че ще чуваме често в бъдеще. Просто защото тяхната работа обхваща някои от най-наболелите проблеми в наши дни.

Еяд Джане например е посветил времето си в това да спасява застрашени след бомбени атаки хора в Сирия с помощни средства, изработени на място. Проектът му Field Ready вече се използва в полеви условия в страната; той представлява черни, плоски торбички, които, подпъхнати под срутени сгради и отломки, бавно се издуват и ги премахват, улеснявайки търсенето на затиснати хора. Джане е израснал в Сирия и се е постарал тези „инструменти“ да могат да се създават с материали, които лесно се намират там. През април, благодарение на тях, бе спасен живота на двама души, останали под срутени останки.

Не по-малко впечатляваща е Сучи Сария, която използва машинно обучение, за да предсказва кога пациенти са застрашени от сепсис. Подобна диагноза буквално означава разликата между живота и смъртта, а се поставя изключително трудно. Благодарение на Сария, вече съществуващата медицинска информация може лесно да се използва за анализ на данните и в 85% от случаите правилно да предскаже наличието на предпоставки за сепсис.

При хуманитаристите е и Катрин Тейлър. Нейната съвсем обикновено изглеждаща помпа за вода може да промени живота на хиляди фермери в Индия. Там добивът на вода извън дъждовния сезон е истинско предизвикателство, да не говорим колко е скъпо. Достъпната помпа на Катрин е създадена като част от магистърската програма в Масачузетския университет, но впоследствие се разработва допълнително, така че да влезе в употреба още от следващата пролет.

Пионерите, които посмяха да мечтаят

Не е лесно да си пионер – но пък е неизбежно за хората с остър ум и непримирим дух. Отличените в тази категория дават нестандартни решения в различни области - от филмово изкуство, през медицински заболявания, до интернет безопасност.

Джесика Брилхарт например е независим филмов продуцент, режисьор и създател на светове. Технологията на виртуалната реалност е нещо, с което тя напоследък си играе и именно заради него влиза в списъка тази година. Брилхарт съвместява традиционните техники на филмовото изкуство с VR.

 

Джошуа Броудер и Володимир Мних пък се занимават с изкуствен интелект. Броудер създава чатботове, които да помагат на хората да избегнат нуждата от правни консултации, които им гълтат много пари – той вярва, че процесът на консултация може изцяло да бъде извършен от чатбот. Идеята му ще помогне много хора, нуждаещи се от адвокат, но без много пари, да получат адекватен съвет.


Мних от своя страна създава първата система, която играе Atari игри толкова добре, колкото човек. Той е учен в Deep Mind и системата му вече побеждава в гейминг двубои.

Остин Ръсел и Анджела Шоелинг, които също са в категорията, получават признание за своите проекти, свързани с автономни превозни средства. Алгоритмите, създадени от Шоелинг, ще помогнат на автономните автомобили и дронове да се движат много по-безопасно, благодарение на разработени системи с машинно обучение, вградени в тях. Нейната работа успешно увеличава способностите на днешните роботи и помага на автономните превозни средства да се движат по предварително зададен маршрут без значение в какво време летят или карат.

Анджела Шоелинг

Работата на Ръсел пък е свързана с подобряването на сензорите при автономно шофиране – особено при висока скорост. Той се стреми да промени мисленето на хората, че автомобилите без шофьори са опасни и устройството му на име Luminar използва специално осветяване напред, така че да осигурява много по-добра видимост на сензорите.

Така стигаме до Фабиан Менгес, който е изобретил начин да измерва температури на нанониво. Нещо много важно при наличието на комплексни микропроцесори, които често се използват при изкуствен интелект и автономно шофиране и които лесно прегряват. Температурата на структури, по-малки от 10 нанометра, се измерваше трудно преди, но вече не е така. Това ще позволи на дизайнерите на подобни чипове да намерят по-добро решение за създаването им.

Важни са проектите и на Джена Уиенс, Филипа Гил и Хангинг Ву. Уиенс създава компютърен модел, който идентифицира пациенти в риск от смъртоносна инфекция; Гил дава на света емпиричен метод за измерване на цензурата в интернет, а Ву измисля евтино решение за спиране на унищожителни хакерски атаки в интернет чрез гъвкава защитна мрежа, която пренасочва атаката към нов IP адрес и спасява данните, които са атакувани.

Филипа Гил

Остава да разберем точно колко голямо ще бъде влиянието на всички тези имена върху науката и бъдещето като цяло. Ако вземем списъка с иноватори, подаден от MIT през 1999 година, със сигурност в него ще видим имена, които днес разпознаваме. Там са Джонатан Айв от Apple, Хелън Грейнър, изпълнителен директор на iRobot, и Даниел Шраг и Джаки Инг, които днес са лидери в областта на нанотехнологиите и изследването на климатичните промени. Едно е сигурно: светът се променя не от само себе си, а от хората, които не просто живеят в него, но смеят да мечтаят и да осъществяват идеите си.

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от HiEnd

Въглеродните емисии в атмосферата с нов рекорден пик, но причината не са хората

22 | 15.10.2017