От стари варели, боядисани в черно, през системи от огледала и съдове до модернистични соларни нагреватели, затоплянето на вода и генерирането на пара от слънчевите лъчи е популярен източник на енергия. Нов материал от наночастици генерира пара от 85% от слънчевата енергия, която поема почти само с повърхността си – с нужда само от най-прости фокусни лещи.

Вместо да нагрява целия съд с вода, новият материал действа като гъба. Два хидрофилни слоя от въглеродни наночастици са разположени над водата – горният, топлопроводим, а долният – изолиращ. При излагане на съда на слънчева светлина, проводимият слой се нагрява и изменя налягането в съда, засмуквайки през порестата си структура водата нагоре през термоизолиращия слой. При достигане до повърхността, тя вече е загрята и се изпарява без да губи енергия за поддържане на висока температура в целия обем течност.

Други технологии изискват фокусирането на слънчевата светлина хиляда пъти, чрез многократна рефракция и фокусиране. „Гъбата“ на учените от MIT се нуждае от десетократно фокусиране – постижимо с най-обикновена лупа, с която най-вероятно сте прогаряли дървените первази на баба си.

Това драстично намаление на цената за генериране на водна пара може най-накрая да означава край на ТЕЦ-овете за отопление и генериране на електричество и малко по-чист въздух. Ако, разбира се, изобщо някога влезе в употреба. Как смятате вие – ще се възползваме ли от тази и други иновативни технологии (като Изкуственият лист), или просто ще продължим да вдигаме дим до небесата с 40-на процента КПД?