Малко след като достигна 100 хил. абонати, Константин “NoThx” Кънев е сред най-следваните българи в YouTube, като каналът му е пълен основно със записи на това, как играе игри. Когато го срещам, той оставя впечатлението, което получавам и от видеата му - жизнерадостен човек, който обикновено се усмихва и е страстен геймър. Именно това негово хоби, “истинският” живот, геймингът в България и партньорството му с Lenovo са темите ни на разговор.

Не, благодаря

Обикновено започвам интервютата си, като моля човека срещу мен да се представи накратко, което често предизвиква обърк­ване и кара хората да се замислят. В случая обаче отговорът беше ясен и конкретен - „Казвам се Константин Кънев, на 30, от София. Икономист съм по образование, това е основното ми занимание. В свободното си време съм коментатор на електронни спортове и геймплей основно за Gplay TV, но развивам и собствените си канали, като коментирам за забавление, но и професионално за турнири и по разни събития“. В това кратко резюме NoThx разбива няколко мита за YouTube геймърите - не е тийнейджър, YouTube не е основната му работа и години по-късно все още му е забавно.

Забавна е и историята на псевдонима му, която произлиза от играенето на StarCraft преди петнайсетина години. След повечето му победи противниците му го питат за реванш, но Коцето отговаря с „no thx, gg“, или „не благодаря, добра игра“, както повелява етикетът, но по-късно започва да се изчерпва с „no thx“. Причината за тези откази не е толкова нежелание да играе, а по-скоро желание за развитие. От една страна, той обяснява, че играта срещу някого, когото си победил, е безсмислена и е по-добре да играеш срещу тези, които те побеждават, за да ставаш по-добър. От друга страна, лошата интернет връзка в онова време го кара да се притеснява с кого играе и от какъв мач би могъл да бъде изхвърлен заради изчезнал интернет. Така след известно време, в което дава този отговор, Константин решава, че NoThx му харесва за псевдоним и започва да го използва.

Въпрос на избор

Влиянието на StarCraft обаче съвсем не се изчерпва дотук в кариерата му. До 2010 г. той играе изцяло като фен, но тогава излиза StarCraft II, което го мотивира да се захване сериозно с играта. „Казах си, ей сега излезе новата игра, вече съм голям, мога да мисля, мога да си направя график, ще стана най-добрият“, спомня си той. След известно време развитието му е добро, но получава предложение за повишение в работата си, което го поставя пред избор. „Тогава игрите бяха далеч от това, което са в момента, дори и в България, където сме далеч и сега, затова предпочетох да се развивам в работата си.“ Днес Коцето не говори много за нея, като изчерпва въпроса с това, че управлява собственостите на няколко компании.

"Коментирам и стриймвам StarCraft, защо да не направя и YouTube канал, в който да коментирам други игри?"

Въпреки че се отказва от играе­нето, NoThx не се отказва от игрите и се отдава на коментирането, за което не е нужно толкова време, в което да играеш. До 2013 г. той е професионален коментатор на StarCraft II, като играта на други заглавия запазва като лично удоволствие. Тогава с приятели попадат на клипчета на хора, които играят страшни игри, което му дава идеята да се пробва. „Коментирам StarCraft, стриймвам StarCraft, защо да не направя YouTube канал, в който ще коментирам всякакви други игри“, разказва Коцето. Така се спира на Amnesia: The Dark Descent, с която стартира YouTube канала си. В първото си видео Коцето няколко пъти казва, че не играе такива игри, даже не обича жанра и се самообявява за страхлив.

Въпреки това през годините играе най-вече хорър заглавия, макар че разнообразява жанровете. „Започнах само със страшни игри, но с времето и с интереса на хората съм добавял много неща към собствените си интереси. Няма конкретен жанр, който да харесвам най-много“, казва той.

Игра за феновете

Повече от четири години след тази първа игра на Amnesia: The Dark Descent геймингът за NoThx продължава да е забавление и средство за разпускане. “Работата ми не е физически натоварваща и като пусна някаква игра забравям за всички проблеми. Особено със страшните игри, като сложа слушалките, влизам в цялата атмосфера, потъвам в нея и по този начин си почивам”, споделя той. Въпреки че не играе колкото му се иска, по 30-40 минути на ден или през ден, NoThx не съжалява. “Най-многото ми игра накуп е в предаванията, но това, че не играя колкото ми се иска, допринася всички игри, които излизат да са ми много интересни. Мисля си че ако само седиш и играеш, започва да ти писва”.

NoThx има 100 хил. абоната в YouTube, което го нарежда сред топ българите в платформата

След тези години в YouTube Коцето казва, че не играе без камерата му да е включена и компютърът му да записва случващото се на екрана. Питам го дали това не е задължаващо, но той явно не се притеснява. “Не знам как, но с годините просто се случи да е интересно аз да споделя емоцията от играта с другите хора и да видя как те се кефят”, споделя Коцето. “Преди хайпът беше аз да играя и да се кефя, но днес е друго и ако седна да играя и не споделям играта или не я излъчвам, си мисля, че нещо се губи, че не правя нещо както трябва”.

Тази сериозна констатация няма как да не насочи разговора към феновете на NoThx, които вече са над 100 хил. само в YouTube. Благодарение на това Константин е един от най-следваните български геймъри и българи въобще в платформата, като това е сериозна цифра дори за световните мащаби. Тази популярност върви и с много общуване с фенове, което звучи като огромен товар, но е още нещо, което за Коцето е изключително позитивно. “Много ми е приятно, огромно удоволствие е. Все по-често се случва някой да ме срещне, да се снимаме, да поговорим. Това ми е приятно, не ме натоварва, стига някой да не ми бърка в личния живот”.

Последното се е случвало в невинни мащаби, като Коцето разказва как хора са звъняли на вратата в предишният му дом. “Звъняха и докато отворя избягваха”, спомня си с усмивка той. Днес обаче приятните емоции доминират. “Аз съм на 30 години, което като че ли не е типичната възраст за геймър, но поради тази причина някак обединявам и много малки, и много по-големи хора”, обяснява той. “Писали са ми семейства, които се събират - мъже, жени и деца, и всички заедно гледат мои поредици. Винаги ми доставя удоволствие, а и в стрийма ми има хора на 10 години, има и хора на 40.”

На живо или на запис?

Именно стриймовете са нещото, към което Коцето има малко по-специално отношение. “Записването и стриймването са много различни неща, имат различно изживяване”, споделя той и продължава: “единственото, което не ми харесва толкова, докато стриймвам е, че много се разсейвам с чата. Отговарям нещо, после се обръщам обратно към играта и ако играя игра, която изисква повече да се съсредоточиш, забравям какво е станало и започва да изглежда тъпо за зрителите”. Поради тази причина Константин запазва по-интересните и увличащи игри за записите си, които качва в YouTube, докато в стриймовете си играе по-неангажиращи заглавия. “Мултитаскингът, който създаваш е полезен за много други неща, но въпреки това е хубаво да си тотално в играта”, споделя той. И тук си проличава, че дори след години игра само пред камера Константин продължава да е истински запален по гейминга и обяснява как, когато играе сам, без разсейване, “някак и ти, и цялата ти емоция се променя, защото си потънал в играта, слушаш историята, разбираш всяка една дума, която чуеш, вникваш в нея, замисляш се дали няма някакъв подсмисъл и така нататък”.

Игрите и България

Когато става дума за гейминг и България, общото мнение, че тук имаме много да учим. За Коцето това е причината да избере по-сигурна кариера, отколкото да се развива като професионален геймър, но днес нещата са по-добре. „Виждам примери за хора, които се издържат от гейминг съдържание, като колегите от Gplay TV например. Има и други стриймъри и хора в YouTube, които успяват да докарат някакъв доход“, казва той и допълва: „Ако бях на 20 години и изкарвах пари от гейминг, сигурно това щеше да е основната ми работа“.

Днес обаче NoThx няма за цел да е геймър на пълен работен ден не за друго, а защото, „като се оставя, ставам много мързелив. Имам чувството, че ще си лежа по цял ден и няма да правя нищо, докато сега имам рутина - бях на работа, сега се срещам с теб, после ще отида да играя, имам още една среща, вечерта ще кача видео“, обяснява той. Може би най-важният елемент в това съчетание за него е, че приема игрите като разпускане от работата си, а не като товар. „Просто се опитвам да се държа постоянно в някакво напрежение, защото, когато се оставя, наистина ставам много ленив и сякаш нищо не върви“.

Посланикът на Lenovo

Част от позитивното отношение на Константин за развитието на родния гейминг всъщност е предизвикано от партньорството му с Lenovo. За него той казва, че му помага да покаже на зрителите си неща, които искат да видят. „Хората се интересуват от технологии, искат да видят най-мощните машини, най-скъпия лаптоп, как работят и аз им го показвам“, обяснява той и допълва, че „хем е интересно, хем е готино, хем показвам неща и Lenovo подкрепят това“. За него най-ценното е, че има ранен достъп до някои техни продукти, които може да пробва от първа ръка, но и да покаже на феновете си. „Така мога да пусна на хората да видят продукт, който ще е тук след месеци“, казва той с широка усмивка.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Social

Непохватникът, който даде Сърцето и Ума си на уеб комиксите (интервю с The Awkward Yeti)

53 | 18.09.2017