Няма как да не бъда честен — не очаквам CES с нетърпение от много години. Consumer Electronics Show, най-голямото технологично събитие за всяка година, се превърна в скучно представяне на еднообразни продукти с посредствен софтуер. По-големи телевизори, автомобилни системи, аудио оборудване и умни. Умни хладилници, умни фурни и умни хранилки за домашни любимци. Всички тези продукти далеч не са лоши, но пропускат една от най-важните особености на свързания умен дом: не комуникират с всичко останало, което притежаваме. През 2015 г., напълно неочаквано за моите колеги и мен, CES успя да се завърне. Шоуто отново бе интересно, видяхме продукти, които не просто трябва да отразим, но които бихме искали да притежаваме. Няма как да не цитирам Нилай Пател от The Verge: "Джаджите се завърнаха".


Повечето компании не могат и не трябва да правят софтуер

Интерфейсите на умните телевизори преди Android TV не бяха особено добри. Дори ранната версия на операционната система на Google за телевизори е значително по-функционална и по-лесна за използване от всичко, което сме виждали преди. Компаниите извън компютърния сегмент обикновено не могат и не трябва да правят софтуер и интерфейси. За съжаление развитието на Apple, Google и отчасти Microsoft в последните няколко години демонстрира, че потребителите предпочитат решения, които работят и комуникират в рамките на една екосистема. За съжаление редица "стари" технологични компании, преобладаващата част от които базирани в Източна Азия, повярваха, че могат да последват примера им и да създадат такава, без да притежават най-ключовия аспект: умения за правене на използваем софтуер. Резултатът е налице: интерфейсът на умния ви телевизор вероятно разчита на същите метафори, на които е разчитал стандартният интерфейс на телевизори на същата компания през 90-те. Причината е в дистанционното? А защо дистанционното изглежда по същия начин, имайки предвид, че имаме нужда от крайно различна контролна схема за браузване в сравнение със смяна на канали?

По време на CES 2015 с радост разбрахме, че известна част от производители на телевизори са се отказали от личните си разработки и преминават към Android TV. Същото се случва и с умните часовници: малко компании държат на собствените си платформи и преминават към Android Wear. Надали има нужда да посочваме причините.

Статията продължава на следващата странца.

Повечето компании трябва да правят хардуер

Джаджи. Да, точно така, джаджи. Използваната от Нилай Пател (The Verge) дума е изключително подходяща. Компаниите, които са произвеждали всевъзможни интересни джаджи, трябва да продължат да правят това и да оставят компютърните компании да предоставят екосистема за тях. Нямаме нужда от затворена екосистема за фитнес аксесоарите на дадена компания. Няма нужда тя да инвестира огромни суми (които вероятно ще намали и резултатите ще бъдат налице) в установяване на фронт-енд, бек-енд, поддръжка и още тон други аспекти, за които Apple и Google вече са се погрижили. Достатъчно е да следва изискванията на платформите, които е избрала да поддържа, и да се фокусира върху това, което прави наистина добре: хардуер.

Именно по време на CES 2015 станахме свидетели на първата година, в която добрата стара тенденция се завръща. Все повече малки и големи компании осъзнаха, че трябва да преглътнат егото си, за да запазят успешния си бизнес. Все по-ясно е, че Apple, Google и Microsoft няма да произведат всичко, от което потребителите имат нужда, а ще предоставят добре структурирани обединяващи клауд платформи, които поддържат хардуер от всевъзможни трети страни.


Джаджите са супер. Имаме нужда от експерименти

Последните няколко издания на CES демонстрираха особено тъжен тренд в развитието на технологичния пазар. "Джаджите" буквално липсваха. Преобладаващата част от по-малките компании бе решила да поеме утъпкания ход и да произвежда евтини смартфони и таблети, защото знае, че може да реализира известни продажби. Но не и да направи промяна. Платформи като Kickstarter доказаха, че потребителите искат да купуват малки, дори "глупави" продукти. Смешни малки идеи като Pebble и Oculus Rift днес са там, където заложилата на пластмасови таблети за 80 долара компания не е.

Напълно ясно е, че 90% (дори повече) от малките, "глупави" джаджи, представени на CES, няма да успеят. Техните създатели вероятно ще опитат да предложат друг продукт, който ще се провали, или просто ще фалират, защото нямат финансов буфер за нито един неуспех. Но малка част от тези забавни, "глупави" експерименти ще успеят. Може би няма да анонсират продукт, който всяко домакинство ще притежава. Наистина това не е наложително. Достатъчно е да покажат на света идея за нещо, което не е правено преди. Може би зле реализирана, може би маркетирана ужасно и провалила се тежко. Но идея, която може да направи промяна. 80-доларовият таблет не е такава.