Като журналист в областта на технологиите ежедневно чета и пиша материали за последните достижения и иновации. Учени, изобретатели и предприемачи ни обещават как ще изкоренят болестите с невиждани досега лекарства и ще приложат нанотехнологиите, за да променят завинаги недостатъците на човешките ни тела. И докато пиша за поредния голям пробив в науката или технологиите, си мисля за други, съвсем земни неща.

Не всичко, което блести, е злато

Много близък човек в семейството ми е тежко болен. Повече от година медицината не може или не иска да помогне. Заболяването не е рядко, но е сериозно и липсата на адекватно лечение може да е опасна. Разбира се, тук играят роля още много други фактори, които са извън тесните предели на науката - състоянието на здравната система, финансовите възможности, ако щете дори бюрокрацията и регулаторните спънки. Но е факт, че докато ежедневно четем гръмки заглавия за светло бъдеще (бърза справка с Google само за последния месец изважда поне дузина заглавия като "Учени откриха метод за по-дълъг живот", "Американски учени проверяват могат ли да излекуват агресивен мозъчен тумор с вируса зика" и "Учени с пробив в лечението на алергията към фъстъци"), огромен брой хора по света страдат от далеч по-прозаични, но съвсем реални и опасни заболявания и проблеми и никой от тях не е по-близо до разрешаването им.Неотдавна в политическото пространство бе тиражирана идеята за "Европа на две скорости" - комбинация от по-богатите западноевропейски страни и подтичващите зад тях представители на източната част на континента. Е, аз мисля, че спокойно можем да говорим и за високи технологии на две скорости - свят, в който едни потребители нямат търпение да видят новия iPhone 8 и с готовност да платят над хиляда долара за него, докато други тепърва ще вземат в ръце мобилно устройство.

Над един милиард души по света живеят в условия на абсолютна бедност, която Организацията на обединените нации дефинира като преживяване с по-малко от долар на ден. За тях премиерата на нов лъскав смартфон е толкова далеч от ежедневието и нуждите, че няма накъде. Достиженията на потребителската електроника са страхотни и могат да бъдат наистина полезни, но какво да кажем за иновациите и научните пробиви? Новините за тях звучат като съобщение за марсианските амбиции на Илон Мъск – вълнуващо, но твърде безразлично и отдалечено. Това, от което всеки нормален човек се нуждае, са основни неща като здравеопазване, подходящи условия на труд и добро начално образование. Могат ли наистина достижения като изкуствения интелект да помогнат за това?

Елементарният Watson

Преди няколко години IBM обяви амбициозно начинание, което изглеждаше титанично дори за една от най-старите и влиятелни американски компании: с една-единствена машина IBM ще се изправи срещу най-опасното заболяване и ще предизвика революция в медицината. Промотирайки своята емблематична марка - изкуствения интелект Watson, - IBM откри начин да грабне вниманието на целия свят и бързо се спря на изключително значима цел: рака.

Но цели три години след като позиционира Watson като начин за откриване на най-добрата ракова терапия и пръв помощник на докторите по цял свят, суперкомпютърът е далеч от оправдаването на големите надежди, които IBM създаде за него. Той все още има проблем с усвояването дори на основните стъпки в изучаването на основните видове рак. Едва дузина болници са възприели системата, което е безкрайно далеч от целта на IBM да установи доминация на този мултимилиарден пазар. А в медицинските заведения извън Съединените щати само се установи неприязън заради американоцентричния начин на функциониране на Watson.Като новинарско заглавие включването на Watson в борбата с коварната болест беше завладяващо и изпълващо с надежда. Изкуственият интелект ще може да работи с огромни масиви от данни, за да дава напътствия, курсове на лечение и дори нови подходи в битката с рака. Watson е най-известният опит за техническо достижение в полза на хората, но далеч не е единственото подобно начинание. DeepMind на Google се ползва в болници в Лондон, където изкуственият интелект се обучава в диагностиката на очни болести, както и в лечението на някои видове рак. Amazon също създаде здравна лаборатория, където се събират бази данни от електронните картони на пациентите и се разработва виртуален асистент на доктора.

"От етическа и научна гледна точка трябва да може да докажете безопасността и ефикасността на такива технологии, преди да започнете да ги ползвате", категорична обаче е Пилар Осорио, преподавател по биоетика и право в Университета на Уисконсин.

Реалните ползи от нереалните обещания

Тъжната истина е, че подобни напреднали технологии звучат много по-гръмко на хартия, отколкото в реални условия. IBM например никога не е публикувала пълни научни резултати за дейността на Watson. Всичката информация за системата идва или от клиенти, които са платили за услугата, или от рекламни изявление на самата компания.

Най-големият въпрос днес не е дали медицината ще претърпи революция, а кой ще бъде нейният двигател. Нереалистичните очаквания често скриват реалните постижения. Големите компании трябва да спрат да се опитват да излекуват рака или да ни учудят с най-скъпите си и мощни продукти. Вместо това ключът е в ефективността, практичността и достъпността."Като метод за борба с рака Watson все още е пеленаче и ще трябва да почакаме и да му помагаме, преди да започне да се развива", заключава д-р Таевоо Канг, онколог от Южна Корея, който вече е работил с технологията.

AI системите безспорно имат потенциала да подобрят живота ни в някои ключови области като общественото здраве. Но подобно на един студент по медицина, те тепърва се учат да работят в реални условия. Никой не иска да научи неудобната страна на тези иновации; всеки иска да чуе, че те са решението и че имат отговор на всичко и той ще дойде веднага и по-евтино. Но като всичко друго на този свят и тези супертехнологични иновации си остават толкова несъвършени, колкото сме и ние - техните създатели.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Битка на Google с iPhone минава през най-скъпото за HTC

99 | 02.10.2017