Медии срещу читатели: блокирането на реклами през 2015

Виждате ли рекламно съдържание около текста, който четете в момента? Ако отговорът е негативен, то вие нарушавате неписаното споразумение между нас, медиата, и вас — читателя. Не, не ви мразя. Споразумението е неписано, така че споразумение всъщност няма и вие можете да правите всичко, което сметнете за добре, стига то да се случва в рамките на личния ви браузър. Няма проблем да изключвате част от DOM-а, да модифицирате CSS-а и каквото друго ви хрумне. Няма проблем да използвате и софтуер, който блокира реклами. Мразя лицемерието, така че не мога да не споделя, че го правя постоянно. Запазвам в белия списък сайтовете, които искам да продължа да финансирам, но не се притеснявам да блокирам рекламите в огромна част от медиите, които чета. Всъщност това до краен случай: по възможност чета само през RSS или в Instapaper (преди Pocket, прочетете повече за приложенията за организация и продуктивност тук).

Всичко това обаче не прави колективния ни избор по-малко пагубен за конкретни медии. В играта с блокирането на реклами, за жалост, няма добри и лоши. Още по-лошо е, че няма печеливши, а само губещи.

Как се стига до това?

Съвременното състояние на уеб рекламите и последвалата нужда от блокиращ съдържание софтуер не може да се проследи до конкретно събитие. Кашата, на която можем да се насладим днес, използвайки браузър без софтуер за блокиране на реклами, е резултат от твърде много компромиси, опити за справяне с кризи и, обобщено, ниски стандарти от страна на всички въвлечени. Ниски стандарти от рекламодателите, които са готови да се появяват в най-омразната за всеки потребител позиция (тази, която скрива съдържанието), от медиите, които са готови да заемат 80% от площта на страницата си с отвратителни, дори нехигиенични реклами, и от читателите, които не са готови да бойкотират сайтовете, които злоупотребяват с доверието им, за да ги поставят на мястото им. 10–15 години подобни поведения от трите страни водят до състояние, в което всичко може да се размине. Състояние, което през призмата на класическа медиа като телевизията, би означавало образът да заема малък правоъгълник в средата на екрана, заобиколен от дебела рамка с мигащи реклами. Никой не би приел това, нали? Помислете отново.

Няма безплатни медии

Няма безплатни продукти, услуги и платформи. Един от изконните навици на човечеството, плащането за продукт или услуга, се променя рязко след масовото навлизане на интернет в домакинствата. Основен виновник за това вероятно е Google, но не можем да виним само Лари Пейдж и Сергей Брин. Огромна част от съвременните интернет потребители, дори осъзнавайки, че Google се финансира от рекламно съдържание, сякаш не мислят за това, приемайки, че компанията просто иска да помага на всички да повишат продуктивността си и да се забавляват повече в мрежата. Преминаването към рекламно финансиран модел, дори отвъд личното ми негативно мнение, води до много проблеми, но вече сме отвъд момента, в който можем да се върнем назад. Поколения са свикнали, че голяма част от дигиталните “неща” са безплатни. Дигиталните “неща” не могат да спрат да съществуват, но не получават и директно финансиране от потребителите си, което ги принуждава да разчитат на алтернативно финансиране, най-често реклами. Това важи особено силно за медиите. Преходът от физически вестници и списания към уеб лишава много медии от един от двата основни източника на приходи: продажбите.

Накратко, ако всеки използваше софтуер за блокиране на реклами, нито една безплатна онлайн медиа нямаше да може да продължи да съществува, освен ако не работи на идеален принцип. Прочетете още веднъж: нямаше да съществува.

Статията продължава на следващата страница.

Какво мислят Google и Apple?

Мнозина бяха откровено учудени, когато Apple обяви, че iOS 9 поддържа разширения, които блокират реклами в Safari. Това не звучи особено характерно за компанията. Не можем да бъдем сигурни какви точно са мотивите й, но една теория звучи особено правдоподобно: ходът не е в полза на потребителите или в ущърб на медиите, а срещу Google. Дори малък процент iOS потребители, инсталирали разширения за блокиране на реклами, е достатъчен, за да се отрази осезаемо зле на Google. Изненадващо, още в първия ден след излизането на iOS 9, три от петте най-сваляни платени приложения в App Store са за блокиране на реклами. Не разполагаме с официална статистика за потреблението на AdBlock и компания, но все повече анализатори смятат, че стойностите са много по-високи дори от най-смелите предположения. В същото време Apple анонсира собственото си News приложение, което включа съдържание в затворен формат без реклами (засега).

Проблемът

Основният проблем на повечето приложения за блокиране на реклами е, че работят автоматично за всички сайтове и изискват от потребителите да добавят в бял списък тези, които искат да продължат да финансират. Повечето не го правят, най-вече защото не знаят за опцията. Резултатът е, че редица медии с не дотам натрапчиви реклами и дори морални политики по отношение на читателите, страдат. Всъщност, последното е слабо: редица малки медии умират. Докато гиганти като Bloomberg, NY Times, Condé Nast или, за български пример, кафявите сайтове на Делян Пеевски, надали ще фалират заради AdBlock, най-малките медии са изправени пред подобна съдба.

Далеч по-различна би била ситуация, в която потребителите трябва да изберат сайтовете, които да блокират. Предполагам, че нямаше да го направят за всички. Очаквам ви в коментарите.