В света на технологиите иновациите и провалите често вървят ръка за ръка. Понякога идеята чисто и просто не е добра, реализацията е посредствена и съответната конзола, аксесоар или услуга приключва безславно своето съществуване. Друг път обаче вината не е в замисъла, а в обективната невъзможност той да бъде изпълнен с наличните ресурси. С други думи, ще ви представим 5 гейминг идеи, изпреварили времето си. Тук не става въпрос за откровени провали, а за дръзко мислене, което по-късно ще се осъществи по друг начин. Да си припомним тогава някои от невъзпетите пионери на гейминга.

 
Virtual Boy

Който ви каже, че виртуалната реалност (VR) е съвсем нова тенденция в технологиите, просто не е чувал за Virtual Boy. През далечната 1995 година Nintendo се опитва да спечели от целия шум около виртуалната реалност, за която се говори доста, пускайки една по-различна конзола. Тя наподобява VR шлем и обещава истинска триизмерна графика. Virtual Boy създава илюзията за дълбочина чрез ефект, наречен паралакс (видимото изместване на положението на един наблюдаван обект, дължащо се на неговото наблюдение от две различни точки). Идеята е доста иновативна, но системата се проваля, защото още е прекалено тромава. 3D ефектът е твърде повърхностен и не създава достатъчна атмосфера. Самата конзола е прекалено неудобна и изисква да стоите наведени под странен ъгъл, вперили очи във визьора. Някои потребители се оплакват от главоболие заради несвойствената комбинация от червени и черни цветове в игрите. На пазара в Северна Америка излизат само 14 игри и президентът на Nintendo of America Хауърд Линкълн простичко обобщава съдбата на конзолата с думите “Тя просто се провали”. Две десетилетия по-късно отново Nintendo постигна огромен успех със своята 3DS конзола, показвайки, че триизмерни изображения могат да бъдат постигнати дори и без очила.


 

 

SEGA Channel

Днес компютърът, телефонът, телевизорът ни са свързани с интернет и идеята да сваляме съдържание от мрежата е нещо естествено. През 1994 година обаче SEGA има хрумването да предложи на милионите си потребители дигитални игри, което е нещо нечувано за времето си. Платфoрмата се нарича SEGA Channel и свързва популярната конзола Genesis с онлайн услуга (използвайки телевизионния кабел и специален адаптер), откъдето могат да се свалят игри. Удоволствието е доста скъпо и геймърите трябва да заплатят такса за активация от 25 долара плюс още 15 долара на месец. По онова време интернет връзката е прекалено слаба и свалянето на игрите често прекъсва, а когато изгасите конзолата, целият прогрес в играта е загубен. На върха на популярността си SEGA Channel предлага 50 заглавия, но през 1998 година услугата е спряна. Тя обаче проправя път за по-добри подобни платформи и популярни онлайн пазари като Steam. Ако днес имате голям каталог дигитални заглавия, които може да играете навсякъде, до голяма степен дължите това на SEGA.

 

 

Онлайн гейминг модем X-Band

Още една технология, която се заражда по времето на Genesis и Super Nintendo, е тази за онлайн гейминг. X-Band е модем, който позволява мултиплейър игра между хора по цял свят дълги години преди XBOX Live да стане нарицателно за играта в мрежа. X-Band има своите проблеми и ограничения, но в рамките на краткия му живот повече от 700 000 геймъри се включват към услугата. За съжаление това не е достатъчно, защото абонаментът все още е твърде скъп, а лагът прави заглавия като Mortal Kombat 3 направо невъзможни за игра. На всичкото отгоре, когато даден издател не поддържа X-Band, съответната игра трябва да се хакне. Услугата спира през април 1997 година, но днес десетки милиони геймъри по цял свят играят заедно и това показва колко добра е била идеята.

 

 

Power Glove 

Със своя интуитивен контрол, отчитащ движенията на играча, Wii предизвика истинска революция и приобщи към игрите милиони хора, които никога не бяха хващали геймпад. Малцина си спомнят днес, че Nintendo има подобна идея още през 1989 година. Тя се нарича Power Glove и представлява ръкавица с бутони на стандартен NES контролер, както и клавиши от 0 до 9. В нея са пришити и сензори и така чрез комбинацията от бутони и жестове геймърите могат да управляват различни неща в игрите. Идеята е, че ръкавицата улавя движението на китката и на пръстите и ги превръща в команди на екрана. За съжаление технологията все още не е достатъчно добра и ръкавицата така и не става популярна. Дори опитът на Nintendo да я рекламира чрез продуцирания от японската компания филм The Wizard от 1989 година не успява да я спаси. Но с появата на Wii през 2005 година светът отново се срещна с контрола чрез жестове и движения (motion control) и този път любовта бе от пръв поглед.


 

 

SEGA Dreamcast

Dreamcast е първата конзола от шесто поколение и в края на 90-те години тя е последната надежда на SEGA да се задържи на пазара като производител на хардуер. Освен че има някои страхотни игри, Dreamcast е и първата домашна конзола, в която има вграден модем. Това й позволява автоматичен достъп до интернет и игра в мрежа. Освен това контролерът има малък екран и към него могат да се включват допълнителни касетки, които изобразяват различни миниигри на мъничкия едноцветен дисплей. След само две години на пазара SEGA спира производството на Dreamcast, но и до ден-днешен тя е една от най-обичаните и влиятелни конзоли. Много неща, свързани с нея – от онлайн играта до разцветката на бутоните на XBOX контролерите, - просъществуват дълги години, след като Dreamcast вече е заела своето място в историята на гейминга. Много е вероятно един ден Wii U, чието производство окончателно приключва тази седмица, да се превърне в наследника на Dreamcast, що се отнася до системите изпреварили своето време за добро или зло.

 

 

Виж още: Nintendo Switch - една игра навсякъде

Тагове: