Генномодифицираните храни навлязоха в търговската мрежа потайно и чрез измами. Някои твърдяха, че чрез генното модифициране на храните ще се сложи край на световния глад. На пръв поглед това звучи като страхотна идея – т.нар. ГМО давали по-богата реколта и по-продължителен сезон на добив, а животните, които се хранели с тях, давали повече месо. Но също така е истина, че тези генномодифицирани храни причиняват стерилитет на населението, повишават смъртността сред децата и изискват повишено ползване на пестициди в глобален мащаб. Освен това производителите на ГМ семена патентоват стоката си и търсят дивиденти от всяко ползвано или неизползвано семе – само от този факт е ясно, че не може да става и дума за едни добряци, които правят чудеса от храброст, за да нахранят гладните.

Светът бързо се освободи от наив­ната вяра във „филантропските” увещания и осъзна, че няма полза от консумирането и произвеждането на генномодифицирани храни. Потребителите казаха мнението си и гласовете им бяха чути: естествената храна, в която няма генетично изменени добавки, в наши дни е най-бързо продаваната стока на дребно. След като информацията за ГМ храните стигна чак до масмедиите, хората се ядосаха. Те потърсиха някого, когото да обвинят, и не им се наложи да търсят по-далече от няколко мегакорпорации като „Монсанто” и техните лобисти в политиката на регионално и световно равнище.

Да ухапем ръката, която ни храни с ГМО

„Монсанто” е международна земеделска и биотехнологична корпорация, която се занимава с производството и продажбата на ГМ семена, от които се получава генномодифицираната реколта. Също така тя е прочута и с производството на скандалния токсичен продукт „оранжев агент”, както и на диоксини и дефолиан­ти за Американската армия. Тази мегакорпорация до такава степен е узурпирала индустрията, че днес произвежда 90% от тези семена за САЩ, както и значителна част за целия свят. Това е и същата компания, която разработи т.нар. волски хормон на растежа, последиците от който предизвикаха поредица от масови скандали. Беше установено от много здравни експерти, че този хормон е изключително опасен, като някои от тях го свързват с ракови заболявания и други опасни за живота здравословни проблеми.

Редица проучвания доказаха, че генномодифицираните храни са крайно рискови за здравето, но и без да сме запознати с тях, просто трябва да видим как се създават, за да осъзнаем колко са опасни. Следното е кратка извадка от статията „Сляпо здраве: Списание Форбс обяви „Монсанто” за Компания на годината” – в тази статия бяха изобличени генномодифицираните храни и съответно намери отзвук във водещи новинарски издания. Обобщено, в нея се описва самият биоинженерен процес, който е доста абсурден сам по себе си.

Всяка година се харчат милиарди за генетичната промяна на хранителните запаси, като се замърсяват с генетично модифицирани франкенщайновски храни (игра на думи, ползвана от критиците – по аналог на чудовището на Франкенщайн, създадено от телата на различни хора). Генетичното модифициране на храната се състои в подправянето на генетичния код на реколтата и/или на семената. Процесът включва пренос на гени от един организъм на друг, например взимането на определени гени от прасе и поставянето им в домат. Това не само е против природата, но както при хората, така и при животните води до здравословни проблеми, които ще бъдат споменати по-нататък.

Семена с часовников механизъм

Заради сложността в генетичната структура на живите организми е невъзможно да се предвидят абсолютно всички дългосрочни последици от консумацията на ГМО. Привнасянето на гени в дори най-простите бактерии може да причини какви ли не проблеми, което говори и за това, че „простите” организ­ми всъщност са доста сложни. Промяната на гени в особено сложни организми, каквито са животните и растенията, е съвсем рисково действие.

Когато чуждият ген се озове в приемника, като цяло е невъзможно да се предвиди реакция­та. Генетичният интелект на приемника може да приеме „госта” (новия ген), но може и да се задейства реакция на противодействие. Наистина няма начин да се знае дългосрочният ефект от модифицираните храни, тъй като има твърде много променливи величини. Казано накратко, когато е замесена „Монсанто” или аналогична корпорация, просто няма място за наука, сигурност или отговорност.

ГМ животно? На страница втора.

Не щете ГМ растения? Нà ви риба!

Все още се водят разгорещени дискусии „за и против” генномодифицираните посеви, но това не пречи на щатската Администрация за контрол на храните и лекарствата (FDA) вече да обмисля одобряването и на първото ГМ животно. Става дума за сьомга, която расте два пъти по-бързо от нормалната. Компанията AquaBounty Technologies, която е разработила франкен­щайновската риба, от над десет години се опитва да се сдобие с разрешително за търговски продажби.

Евентуалното одобрение на тази сьомга ще създаде прецедент, който ще проправи път и на други компании и/или академични учени да разработват ГМ животни – например добитък, устойчив на луда крава, и прасета, бързо натрупващи мускулна маса (месо). Един канадски университет дори е дал заявка за създаване на прасе, което отделя „екологична” тор с по-малко фосфор. Както и при генно­модифицираните растения, съществува реалната опасност ГМ животните да „заразяват” нормалните – при евентуално им чифтосване изменените гени ще се предадат на следващите поколения. И ако при домашни животни като кравите и прасетата може да се осъществява контрол на размножението, при рибите това граничи с невъзможното, особено ако ГМ сьомгата бъде пусната в естествената й среда.

Както се твърди, стоката на AquaBounty Technologies поне засега се отглежда в специални изолирани рибарници. За основа на франкенщайновската риба е ползвана атлантическа сьомга, като към гените й са добавени такива на сьомга чинук и генетичен материал от михалца. Обикновената сьомга не произвежда хормон на растежа в студени води. Но заради модификацията от михалцата сега сьомгата може да расте целогодишно, като за 16–18 месеца достига размери и тегло, за които иначе трябва да изминат три години. Въпреки че от AquaBounty го отричат, запознати лица упорито твърдят, че сьомгата мутант е близо два пъти по-голяма от нормалната и има зловещите физически характеристики на праисторическа риба.

От FDA нито отричат, нито потвърждават слуховете и опасенията относно годността на рибата за консумация – отказват каквито и да било коментари. Според вътрешните разпоредби на тази агенция документация­та на всички хранителни или лекарствени продукти, чакащи одобрение, не може да бъде оповестявана публично, преди да бъде взето окончателно решение. Цялата тази потайност допълнително подклажда напрежението. Маргарет Мелън от Съюза на загрижените учени (UCS) казва: „Никой извън средите на FDA няма достъп до дан­ните, което е средство да бъде потискана критиката.”

Опитите за цензура на етикетите

През 2010 г. представителите на САЩ опитаха да прокарат план, в който беше заложена идеята за цензура на етикетите за всички ГМО, които занапред ще се разпространяват по света. Това, както може да се досети всеки, ще доведе до масово заблуждаване на потребителите – когато хората купуват храни, няма да знаят дали са модифицирани, или са естествени. Загрижени учени и активисти организираха петиции, адресирани до държавния секретар (Х. Клинтън), министъра на земеделието (Вилсак) и представителя на здравните служби (Себелиъс) – те трябваше да спрат нечестните опити на САЩ да наложат глобална заблуда за генномодифицираните продукти. Ако имаме предвид, че тези политици и бюрократи на важни постове защитават преди всичко интересите на своите корпоративни спонсори, едва ли ще ни изненада развръзката, че никой от тях не обърна внимание на петициите.

За щастие лобистите от страна на САЩ тогава не успяха да прокарат идеята си. Но може да се прогнозира, че опитите в тази насока ще продължават – а именно да забранят отбелязването на естествените храни като такива върху етикетите им, което ще направи незаконно те да се рекламират като природни и нормални на собствените им етикети. Ако САЩ се наложат, от тяхната агенция FDA ще имат право да изземват нормалните храни само заради етикетите им, тъй като ще са „противозаконни” и „нелоялно конкурентни”. САЩ ще могат да водят и дела чрез Световната търговска организация (WTO) срещу всяка държава, която отбелязва върху етикетите кои стоки са ГМО и кои – естествени.

ГМО на мушка - защо? Прочетете на страница трета.

ГМО на мушка – защо?

Практиките за генно модифициране на организми започват (официално) преди 30 години. Продажбата на ГМО под формата на храни нараства от 1995 година насам. Ако преди години критиките към тези продукти бяха точно толкова теоретични, колкото и аргументите за ползите от тях, днес конкретните изследвания за негативите се натрупват и изпълват цели книги. В рамките на една статия не можем да изброим или да опишем подробно аргументацията против създаването и разпространението на ГМО, но и бегъл поглед върху резюметата от изследвания ни дава ясна представа за опасностите.

Доктор Мей-Уан Хо от щатски институт, контролиращ въздействието на научните практики върху обществото (ISIS), обобщава фактите около ползването на ГМО за храна:

• Реколтата не става по-богата, например тази от генномодифицираната соя е с 20% по-бедна от нормалната соя. На територията на Индия е отчетен 100% провал в отглеждането на ГМ памук.

• Повишава се употребата на пестициди. ГМ растенията оцеляват и понякога дават по-добра реколта само защото се защитават и подхранват от пестициди. Употребата на пестициди в САЩ е нараснала с 23 милиона килограма за периода 1996–2003 г.

• Селективните хербициди се ползват за над 80% от ГМ растенията, засаждани по света. Тези хербициди са смъртоносни например за жабите, а при хората имат токсично действие върху плацентата и ембрионалните клетки.

• Отпадъците от генномодифицираната царевица възпрепятстват растежа на водните насекоми, което нарушава баланса в природата.

• Пропорционално на разпространението на ГМО се отчитат здравословни проблеми у консуматорите, включително и смъртни случаи.

Стерилитетът и изследванията на изток

Както в Европа и САЩ, така и в Индия, Китай и Русия най-честите опасения от дългосрочните въздействия на ГМО са във връзка със стерилитета у хората и животните. Тъй като при хората едно поколение се сменя на около 25 години, все още за валиден се смята аргументът, че е рано да се правят категорични заключения за ролята на ГМ храните върху все по-често отчитаните репродуктивни проблеми както при мъжете, така и при жените. Много по-лесно е да се проследят промените, настъпващи при животни, които оставят няколко поколения в рамките на две-три години. А резултатите са показателни и меко казано – обезпокоителни.

Едно руско изследване например, проведено от д-р Суров, проследява измененията у плъхове, които са хранени с ГМ соя. Още при второто поколение се появили ужасяващи мутации – козината на животните започ­нала да расте и вътре в устната кухина. Само една женска от това второ поколение била способна да остави потомство. А това потомство (третото поколение) било изцяло стерилно (безплодно). При друга група плъхове, която получавала нормална храна, не били отчетени никакви отклонения.

Лекарите предупреждават. Вижте на следващата страница

Лекарите предупреждават...

Докторите от Американската академия по природосъобразна медицина (AAEM) призоваха колегите си да не предписват на пациентите си диети, включващи ГМ храни. Всъщност те направо се обявиха за мораториум за всички ГМО, тъй като резултатите от американските изследвания върху животни са потресаващи и аналогични на руските и азиатските. В доклада на AAEM четем: „Редица изследвания върху животни показват, че рисковете от консумацията на ГМ храни включват стерилност, имунни проблеми, ускорено стареене, лоша регулация на инсулина и съществени изменения във важни органи и храносмилателната система.”

На най-голям риск са изложени бременните жени и бебетата. Цитираните от AAEM изследвания сочат, че консумацията на ГМ соя значително увеличава вероятността от аборти, бебетата да починат скоро след раждането или да се родят с абнормни физически характеристики. Сякаш по правило почти във всяко изследване са забелязани сериозни деформации в половите органи на животните от второ и трето поколение, като в немалко случаи някои поколения са напълно стерилни.

Тези резултати се потвърждават и от индийски учени, които са забелязали, че повечето биволи, хранени с ГМ семена на памук, абортират или раждат безплодно потомство. Щатски фермери се оплакват, че прасетата, хранени с ГМ царевица, стават стерилни или страдат от мнима бременност. В единични случаи вместо нормални прасенца се родили „торби със слуз”. Обобщено, днес човечеството е изправено пред практическа проверка на древната мъдрост, че се превръщаме в това, което ядем. Което важи с особена сила за храните мутанти.

Фабрики за токсини

Генномодифицираните царевица и памук са разработени да произвеждат пестицид, наречен Bt токсин. Когато насекомите се хранят с такива растения, отровата разяжда стомасите им и ги убива. Фермерите, отглеждащи нормална храна, използват природни Bt бактерии, за да контролират влиянието на насекомите. И по тази причина биотехнологичните компании, създаващи ГМО, опитват да убедят клиентите си, че техните Bt продукти също са безопасни. Само че това не е истина – Bt токсинът от ГМ растенията е хиляди пъти по-концентриран от естествения. Нещо повече – той умишлено е създаден да бъде по-токсичен и има свойствата на алерген, който не изчезва, след като просто измием растението.

Единственият начин да избегнем неприятните последици от всяка ГМ храна е да избягваме самата нея. Трудно е, но не е невъзможно – като начало можем да развием потребителската си култура поне до степен да четем внимателно етикетите и да подкрепяме производителите на естествени, тоест природни продукти. Дори когато в някои случаи природното ни излиза малко по-скъпо от генномодифицираното, трябва да имаме предвид резултатите от изследванията, свързани със стерилитета. Защото е твърде възможно, докато се храним с евтино ГМО, да изяждаме собствените си бъдещи поколения. Почти буквално!

Материалът е публикуван в сп. HiComm, брой 115