На хартия всеки знае, че Китай е държавата с най-многобройно население в света, както и това, че там се произвежда всичко, макар и в доста случаи със съмнително качество. Като цяло обаче много малко хора са запознати с действителността от живота и битието на китайците. Повярвайте - наистина ще се учудите колко малко всъщност знаете за тази велика държава!

 

 

Относно езика

 

В Китай има почти безброй диалекти. Но в последно време най-голямо разпространение благодарение на радиото и телевизията получава пекинският.

 

Грамотността в Китай винаги е била на почит, но грамотни са били само знатните хора. За изучаване на традиционните йероглифи е било необходимо средно около 10 години - нещо, което обикновеният китаец е нямало как да си позволи.

 

С течение на времето йероглифите са били опростявани неведнъж и съответно грамотни са ставали все повече и повече хора.

 

В края на краищата благодарение на Дън Сяо Пин през 1959 година била въведена (pīnyīn) - фонетичната транскрипция на йероглифите, благодарение на което китайският език става възможно да се научи като обикновен чужд език. 

 

Китайският език е тонален - една и съща гласна може да се произнася по пет различни начина (без тон, равно, възходящо, низходящо и низходящо-възходящо). 

 

Но  въпреки че изглежда свръхтруден, граматиката на китайския език е елементарна - няма падежи, склонения и родове - еднотипно и винаги еднакво повторение на фразите, минимален брой предлози. Ако не бяха йероглифите...

 

Чуждите езици тук изобщо не са на почит. На пекинското летище, където логично всички би трябвало да знаят поне два езика, всъщност по-голямата част от служителите не знаят дори английски. 

 

За всеки член от семейството има отделна дума - за по-стария и по-младия брат, сестра, за дядото и бабата.

 

 

За самите китайци

 

 

Всички знаят, че населението на Китай е най-многобройното на света (над 1.3 милиарда). Но малко знаят, че то е разпределено крайно неравномерно. В територията на Китай може спокойно да се намерят около 50 - 60%, където населението практически не се променя. Това са Синцзян - Уйгурският окръг, Тибет и Вътрешна Монголия. Всъщност 90% от населението е съсредоточено в крайбрежната зона.

 

В Китай има най-много милионни градове на планетата - там те са над 20. 

 

Заради огромното население мащабите в Китай са силно променени. Например в град Аншан, в провинцията Ляонин, има около 4 милиона жители. Но това е малко селце според техните разбирания. За нас звучи откачено - вървиш по централната улица и навсякъде около теб небостъргачи, а всъщност ти казват, че се намираш в село.

 

Европейците са голяма атракция за китайците. Направо ще изпитате ужас, когато, разхождайки се в парковете и по улицата, навсякъде децата започват да викат и да сочат след теб - "чужденец", или когато всички те канят да се снимате заедно. Разбира се, в районите, в които посещенията от чужденци са повече, всичко се променя и шокът не е толкова голям, но за по-малките „села" (макар и с небостъргачи) положението си е същото.

 

Абсолютно нормално явление е да се пуши в столовите и в коридорите на учебните заведения, хвърлянето на боклуци по земята и под масата, плюенето и храченето където ви падне. Но за голямо удивление навсякъде е чисто - гигантска армия от чистачи събира и изчиства всичко моментално.

 

Китайците „плюят" и на правилата за движение по пътищата. Единственото, което се спазва що-годе, е да не се минава на червен светофар, и то невинаги. Разхождайки се с градския транспорт и пресичайки улиците, може да си докарате инфаркт от притеснение. Но катастрофи и произшествия по някакво чудо сякаш няма или поне са твърде малко и не се виждат. Както не може да видите и пътни полицаи.

 

Непукизмът и небрежността важат за всичко тук освен за това, което се регулира от държавата. Трудно е да видиш китаец да върши нещо противозаконно, или както се казва - „правете си каквото искате, но определени неща не си и помисляйте да вършите". И което е странно - получава се.

 

И самото правителство понякога се отнася небрежно към хората. Например насилственото преселение на 10 милиона човека в Синцзян по времето на Сяопин (територията е трябвало да бъде усвоена). Налице са и други примери - почти пълното отсъствие на контрол за качество на продуктите. Явно, когато населението е твърде много, започваш да се отнасяш небрежно към него. 

 

Забранено е със закон да имаш повече от едно дете. Наистина това се отнася само за големите градове - в селата няма никакъв контрол. Ако имаш едно дете, всичко е ОК, две - плащаш данък, за три деца данъкът нараства главоломно. Може да стигнете дори до принудителна стерилизация.

 

В Китай са налице т.нар. „девет вълка" - най-уважаваните професии. Сред тях са военните, учителите, лекарите, чиновниците и полицията. Всички те са с много високи заплати и се ползват с голямо уважение сред обществото.

 

Навярно именно заради наличието на смъртно наказание тези професии са толкова уважавани (особено полицията и чиновниците). За корупция, търговия с оръжие и наркотици се прилага смъртна присъда без обжалване, лягаш на килим на градския площад и ти пускат един куршум в тила.

 

Около половината население на Китай е неграмотно. Но това е огромен успех - в средата на XX век неграмотни са били 90% от населението.

 

 

Икономика и политика

 

 

Китай  се намира на второ място в света (след САЩ) по номинална стойност на БВП. Да се нарече Китай слаборазвита страна (има доста хора, които си го мислят) е, меко казано, нелепо.

 

Тук се произвежда всичко, навсякъде и по всяко време. Практически всяка международна корпорация има производствени цехове в Китай.

 

Почит и големи заплати имат само споменатите по-нагоре професии. Техническите професии изобщо не са на почит. Именно заради това всички се стремят да отпътуват нанякъде. Огромният пазар на труда не се използва. Особено нискоквалифицираните нямат кой знае какъв шанс. Ето защо хората се радват на всякаква работа.

 

На пазара много трудно може да видите изгнили плодове или с червеи - не защото са внимателно подбрани, а заради това, че са така обилно третирани с химикали, че всеки самоуважаващ се червей би потънал моментално вдън земя от ужас. Ябълките реално миришат на ацетон, хлябът не мухлясва с продължение на седмици. Благодарение на това здравето на голяма част от китайците е разклатено.

 

Съществува обаче група отрасли, в които всичко е идеално. Това са дейностите, които правителството и държавата контролират - военната област, далекосъобщенията, строителството, образованието, медицината и т.н. Това поражда някои парадокси - като раздробените тротоарни плочи и перфектния асфалт на пътя, който лежи от 20 години и ще изкара поне още толкова. Военната техника е равна по сила на американската и руската, а в болниците може да видите електронни прибори за анализ на кръвта, които сами пускат иглата, взимат пробата и залепват лепенка на кожата след това.

 

Съществуват така наречените "свободни икономически зони", където производството не се облага с данъци. Почти цялото производство е съсредоточено в тези зони.

 

Китай е изцяло енергозависима държава. Във връзка с това няма никакво централно подаване на топла вода, отопление и т.н. Ако имате пари, ползвате бойлер и електрически печки. Ако нямате - оправяйте се както можете!

 

Никаква демокрация и игра на солидарност. Никакъв избор. Има КПК (Комунистическа партия на Китай) и нищо друго. Има Генерален секретар и толкова. На който не му харесва - разстрел. Престъпленията срещу властта се третират максимално жестоко.

 

Цензура - обсъждането на политиката е крайно нежелателно. Дори ако сте чужденец, трябва да сте изключително доволен, ако ви се размине само с депортация.
Но китайците са доволни от властта. Изцяло!

 

Идеологията на КПК е комунизъм. Но да се нарече точно това комунизъм, както ние го разбираме, е доста сложно. Луксозни автомобили, айфони и айпади, търговски центрове с огромен избор - изобщо някакъв странен вариант на комунизъм!

 

Китай - това е единствената държава в света (освен Русия), която  оказва хуманитарна помощ на Северна Корея.

 

Валутата на Китай - юан женминби (в превод народни пари). Примерният курс е около 6.2 юана за долар. Стабилността на курса е невероятна.  

 

За цените - наемът на тристаен апартамент е около 1500 юана на месец. 3 кг опаковка ориз - 3 юана, килограм картофи - 2 юана, бутилка бира - 3, кутия цигари от 4 до 15 юана.

 

За заплатите - средната заплата на учител е 4000 - 5000 юана, на полицай 6000 - 7000 юана. Пенсията е 100% от работната заплата, която си получавал.

 

Бит

 

 

Всички китайци носят каквото си поискат, облеклата им понякога са странни, дори откачени.

 

По улиците няма да видите целуващи се двойки, най-много държащи се за ръка. Порнографията се наказва със затвор.  

 

Интернетът тук се таксува не за трафик, а по време. Скоростта е една - 5 Mbit/s сваляне и 1 Mbit/s качване. 15 юана за 120 часа интернет - както искате си го ползвайте.  

 

Google не е забранен, макар и често да изчезва. Facebook, Twitter, Youtube, всякакви порносайтове са блокирани от т.нар. Great Chinese FireWALL. Е, може да се ползват проксита за целта.

 

Китайският сегмент  от интернет практически е изолиран от външния свят. Те си имат всичко - тяхно си, вместо Google - baidu.com, вместо Facebook - renren.com, вместо eBay -  taobao.com. В Китай са и най-големият брой потребители на интернет - съвсем закономерно всъщност.

 

Алкохол тук се употребява рядко, макар че се продава свободно.

 

Местните момичета са страхливи до безкрайност. И целомъдрени - понятията като „секс за една нощ" или обикновена „свалка" тук не минават. Трябват дълги, дълги взаимоотношения, преди да се получи нещо.  

 

Основната храна е оризът, разбира се. Най-разпространен е ориз с огромно количество подправки и добавки. За 6 юана може да си купите порция ориз с месо, яйца и салата. Това всъщност ядат всички.  

 

Доста от китайците не използват клечки за ориз - ползват лъжици.

 

Вилици обаче няма. Всичката храна е такава, че изисква или клечки, или лъжици.

 

Повечето битови стоки местно производство не стават за нищо - четки за зъби с падаща четина, сапун, който мирише на терпентин, захар, напомняща пластмаса. Всичко годно за употреба е внос.

 

Ритъмът на живот е много забързан. Всички работят като луди, нови домове растат като гъби след дъжд, прокарват се нови пътища, всичко се реконструира.  

 

Има голямо количество насекоми - всичко лети около теб и жужи. Комари за учудване обаче няма.

 

Култ към чая. В Китай той е повече от напитка. Някои сортове струват 10 000 юана за килограм. Пие се в малки чашки без захар и топъл.

 

Абсолютно нехайство за това, какво се случва в света. Касае се за музиката, киното и книгите, географията, историята и т.н. Имената на Ницше, Цезар, Scorpions и Metallica, Москва и Берлин не говорят нищо на обикновения китайски човек.

 

Абсолютно пренебрегване на авторските права. За какво говорим, щом на  zhidao.baidu.com (най-голямата китайска търсачка, сравнима с Google) са разположени e-mule линкове за Microsoft Office, Windows и т.н. Това е все едно в Google да се поставят препоръчани връзки към пиратски софтуер.  

 

Официалните печати тук са с червен цвят.

 

Лениви китайци просто няма - в 6 часа сутринта всички са на работа

 

Банковата система също е практически отделена от външния свят. За да намерите банкомат, работещ с VISA карти, ще трябва бая да се поизпотите. Тук имат своя система - Unionpay. Такива банкомати има на всеки ъгъл.

 

Китайците обичат да живеят на големи групи - в едностайно жилище по 3 - 5 човека, в общежитията по 8 - 10 човека.

 

Един китаец може и да изглежда опърпан и да живее в землянка, но в банковата си сметка може да има поне 100 000 юана.

 

Китай е пълен с парадокси. Да се запознаеш с него е невъзможно за един живот. Това е удивителна страна с големи възможности и голямо бъдеще.

 

Тагове: