Сред някои хора битува поверието, че човек или изображение в определена картина може да оказва магическо въздействие на нейния притежател. Звучи като измислица, но всъщност, действително съществуват много картини, които имат мрачна слава. Ето някои от тях:

 

През 1797 година руският портретист Владимир Боровиковски нарисувал портрет на княгиня Мария Лопухина. От него загадъчно гледа красива млада девойка. Скоро след като портрета е бил готов в княгинята започнали да се появяват проблеми със здравето. Лекарите поставили страшна диагноза - белодробна туберколоза, която през 18 век е била нелечима болест. Мария починала скоро. Но с този портрет е свързана и друга странна история. Бащата на княгиня Мария бил голям поклонник на всичко мистично и член на масонската ложа. Хората говорели, че той успял да „всели" духа на починалата си дъщеря в изображението на портрета, и щом някоя млада девойка го види я чакало неизбежна смърт. Според разказваните истории, говори се, че портрета на княгинята е погубил поне 10 любопитни млади дворянки. През 1880 година платното е било купено за Третяковската галерия и изложено за посещения. От този момент разговорите за проклятието на тази картина заглъхнали.

 

 

Не е провървяло и на много хора, позирали за Иля Репин. Например, художникът се обърнал към известният хирург Н.И. Пирогов с молба за няколко сеанса за рисуването на негов портрет. Николай Иванович се съгласил. Веднага след като портретът бил завършен, още на следващият ден хирургът починал. Това се случило на 23 ноември 1881 г.

 

Същата участ споходила и знаменитият композитор Мусоргски. Неговият портрет бил завършен на 5 март 1881 година, а на 28 март починал. През 1909 година Държавната Дума поръчала на Иля Ефремович да направи портрет на П.А. Столипин. В началото художникът искал да се откаже заради разногласия с политиката на царското правителство, но следващата година все пак му се наложило да се захване за тази работа. През 1910 година портретът бил завършен, а след година Столипин бил застрелян в Киев.

 

 

 

Картината „Поклонение на влъхвите" била създадена от холандския художник Питър Брейгел Старши през 1564 г. В картината художникът показва, че раждането на дете не носи радост, ако около него кипи война и хората се убиват едни други. За център на картината служи Дева Мария с младенеца. В качеството на модел Питър поканил своя братовчедка, като според преданието тя дълго време не могла да забременее, а нейното безплодие започнало да се предава и на други жени.

Според легендите „Влъхвите" са попадали при различни колекционери, като след това в техните семейста са преставали да се раждат деца. В средата на 17 век картината била купена от Я. Кампен. Той не се уплашил от лошата слава на картината, защото в неговото семейство вече имало няколко деца. В момента платното на Питър Брейгел Старши се намира в Лондонската национална галерия.

 

Картината „Венера с огледалото" била нарисувана от Веласкес около 1650 г. На нея е изобразено удивително грациозно и красиво тяло на млада жена. Тази картина се е прославила с това, че притежателите и се разорявали малко след като са я купили. Пръв неин собственик бил мадридски купувач. След като се сдобил с желаната красавица то много бързо се разорил - корабът му със скъп товар бил похитен от пирати, след което трябвало да разпродаде цялото си имущество за да плати дълговете си.
По-късно картината сменила притежателя си, който също се занимавал с търговски бизнес. Но и той не успял да се наслади дълго на новата си придобивка - склада му бил ударен от мълния и само за час загубил всичко. Картината била изложена на търг, където я купил богат лихвар. Само седмица след това в домът му влезли крадци, убили стопанина и откраднали съндъче със злато. Наследниците на убития не могли по никакъв начин да продадат картината с лоша слава. В края на краищата те я подарили на музей. След дълго скитане по света тя попаднала в Англия, където била взета от Лондонската Национална Галерия. Сто години по-късно някаква фанатичка влязла в музея с голям нож и нанесла на картината няколко удара. Все пак тя била успешно реставрирана и до днес се явява гордост на лондонския музей.

 

 

 

Картината „Водни лилии" е нарисувана от Клод Моне през 1903 г. Завършването и било ознаменувано с приятелско пиршество, което внезапно било прекъснато от пожар в ателието на художника. Той бил бързо потушен и забравен след това, но не задълго..
Картината била купена от собственик на питейно заведение в Монмартр. След месец в кабарето станал силен пожар, но картината била измъкната навреме от него. След тази случка картината била продадена на търг и неин нов притежател станал известен парижки меценат. След няколко месеца домът му изгорял, като пожарът започнал точно в кабинета, в който била окачена картината. Последната отново била спасена, но вече притежавала мрачна слава на подпалвачка на пожари.
През 1958 г. „Лилиите" били преместени в Ню-Йоркският музей за съвременни изкуства. И какво си мислите, че се случило? След три месеца в залата, където висяла картината възникнал пожар, който този път силно я повредил...