Автор: Цветомира Петрова

Идеята, че телевизията може да бъде пристрастяваща, вече не е абстрактна - задълбочени изследвания, засягащи телевизионните навици на хората, откриха, че за по-запалените зрители гледането на телевизия и най-вече на ТВ сериали има много общо с някои от признаците на пристрастяването към алкохол или цигари. Става въпрос за зависимост, и то напълно реална. Това не означава, че повечето хора, които обичат да гледат сериали, имат проблем - гледането на сериали обогатява и забавлява, осигурява възможност за излизане от сивата реалност; проблемът възниква, когато хората открият, че не могат да намалят гледането по никакъв начин, казано по-просто - че имат нужда от определена доза телевизия на ден, за да бъдат щастливи.

 

Пристрастяването - реалистично или не?

Много хора не вярват, че буквално могат да се пристрастят към „синия екран", още повече - да живеят, за да гледат следващия епизод на „Живите мъртви" например. Вече десетилетия обаче хипотезата, че някои телевизионни зрители не могат да контролират обсебването си от любимо предаване или сериал, набира скорост и немалко изследвания дават силни доказателства, че някои зрители наистина са пристрастени по най-общ критерий. Според Entertainment Weekly в САЩ над 60% от феновете на даден сериал, първо, организират целия си дневен план покрай това да успеят да гледат поредния епизод, а освен това прекарват общо над 4 часа на денонощие, мислейки за него и разглеждайки допълнителна информация, спойлери, трейлъри и фен съдържание в интернет. За момента няма общоприета дефиниция на телевизионното пристрастяване, но едно изследване е открило, че средностатистическият при­страстен към телевизията човек гледа средно по 56 часа на седмица. А според последните изследвания броят часове, които хората прекарват в гледане на телевизия на ден, се увеличава с 1% всяка година.

 

Влиянието на телевизията

Според статията Television Addiction is No Real Metaphor на Робърт Куби и Михали Цзиксзентмихалий, когато човек седне да гледа телевизионен сериал, той се отпуска и става пасивен. Мозъчните вълни обаче потвърждават, че мозъчната стимулация е много голяма. Това, което се случва на екрана, е толкова важно за част от хората, че с изключването му усещанията са много подобни на тези на пристрастен към цигарите човек, останал без запаси. Участници в изследване твърдят, че енергията им пада много рязко, че започват да имат проблеми с концентрацията и настроението им моментално спада, когато телевизорът спре. Всъщност съзнанието ни свиква с усещането за релакс и свиква да го очаква. Така за пристрастен към телевизията човек, не е лесно да спре да гледа, когато поиска. Има още един физически резултат от гледането на телевизия, който се нарича „ориентираща реакция" и е изследван за пръв път от руския учен Иван Пав­лов през 1927 година. Когато тялото е изложено на присветваща светлина, резки движения, силни звуци и други ефекти като рязко приближаване на кадъра и други камера техники, ориентиращата реакция възниква в мозъка, карайки го да се фокусира върху потенциална заплаха. Кръвните клетки в мозъка се разширяват, а тези в големите мускулни групи контрактират, сърдечният ритъм се забавя, а алфа-вълните се блокират за няколко секунди.

 

Другата реалност

Най-привлекателното в телевизионните сериали е надничането в другата реалност - бягането от сивата действителност, в която повечето хора живеят, и от ежедневните проблеми в работа например. Гледайки телевизионен сериал, хората се пренасят за няколко часа в съвсем друг свят - и това е нещо, което никой не може да им отнеме. Но доколко сериозен е проблемът с пристрастяването към това? Журналистът Пол Хамил стига дотам, че дори свързва повишаването в използването на наркотици в Америка през последните 40 години с нарастването на популярността на телевизията. Според неговата теория телевизията предлага същия силен „дрогиращ" ефект като наркотиците и така хората привикват към употребата на нещо странично, с което да си набавят това усещане.


Истината е, че телевизията е информативна, вдъхновяваща и дори възпитаваща, но пристрастяването към нея може да донесе много проблеми, като откъсване от реалността, депресия, свързана с неспособността да приемем света, в който жи­веем, сравнено със света, който ни представят сериалите.

Средностатистическият възрастен зрител следи между 2 и 5 ТВ сериала годишно! А вие? Смятате ли се за пристрастени?