Първата електронна книга вероятно се е появила, когато някой анонимен потребител е решил да набере на клавиатурата или да сканира любимото си четиво във файл. Оттогава нещата доста са се променили – вече разполагаме с т.нар. e-reader устройства и с електронни книжарници, можем да четем дигитализираните книги не само от екрана на компютъра, но и от дисплеите на таблети и смартфони.

Съвсем логично възниква въпросът дали е-четивата няма да изместят хартията. Отговорът вероятно е не – все още имаме вестници, радио и телевизия (въпреки че всички тези медии последователно са обявявани за убийци на предшествениците си).

Може би електронните и хартиените книги ще продължат да съществуват в щастлива симбиоза – едните ще допълват другите в услуга на нас, потребителите. А може би не. Във войната за ревностни последователи кой притежава по-добрите оръжия?

 

Усещането за книга

Традиционната книга е корица и страници. Материалите варират – могат да са грапави, лъскави, идеално гладки, хлъзгави, леко омазнени, омачкани, искрящо бели и перфектни, с дъх на вестник и аромат на мастило, с лек дефект в ъгълчето, което печатарският нож не е разрязал. Размерите и формите също са разнообразни – книгата може да е дебела, тънка, тежка като тухла, лека като перце, да пасва в дамската чанта, да е джобно издание, да е луксозна и подвързана с кожа, да е квадратна или правоъгълна, да е пълна с илюстрации, да има впечатляваща корица или да е облечена в амбалажна хартия от времето на баба. За отрасналия с традиционните книги, всяко издание, попаднало в ръцете му, е като нов човек в обкръжението му. Първо го виждаш, здрависваш се с него, усещаш аромата му, опознаваш го, казваш му довиждане. Може да се срещнете пак или да не се видите никога повече.

 

С електронната книга срещата е по-анонимна. Четецът винаги е един и същ – размерите му не варират, теглото му е константа, екранът е низ от редове. Толкова. Най-много да сменяш между еInk дисплей, смартфон, таблет и монитор на компютър.

Общуването с електронната книга е с посредник – сензорният екран, копчето за прелистване, мишката. Тя не мирише, под пръстите е пластмаса, стъкло и метал. Електронната книга е робот. Но от друга страна, никога не можеш да се порежеш на страницата, която прелистваш.

Предизвикателството да я прочетеш

В библиотеката ми има книги, които чакат да ги прочета. Някои все още не съм започнала, а други така и не съм довършила. Всеки път, когато погледна рафтовете, физически усещам неодобрението на недокоснатите страници. Те ми отправят недвусмислено предизвикателство. Или може би говори гузната ми съвест. Но с традиционните книги е така – те са като живи същества, които просто си искат своето.

 

Ще ми се да кажа, че и с книжния архив в компютъра ми е така. Уви, истината е малко по-тъжна. От месеци ме чакат свалени четива, за които все не ми остава време. Започвам ги, очите ми се уморяват, омръзва ми да цъкам и си казвам: „Утре пак.” Това „утре” понякога настъпва след месец или изобщо не идва, защото съм си намерила нещо по-интересно за правене или… просто съм забравила за електронната книга. Проблемът? Проблемът е, че папките с дигиталните ми четива не са постоянно пред очите ми, както библиотеката в стаята ми. „Далече от очите, далече от сърцето.”

 

„А e-reader-a ти, а смартфона ти? Те не са ли постоянно пред очите ти?,” са логични въпроси. Е, на телефона има други неща за правене (включително Angry Birds и сърфиране в интернет).

Електронният четец не е книгата, която чета – той е просто инструмент. Погледна ли го, не виждам корицата на „Да убиеш присмехулник”, която ме подканва да си довърша четенето. Виждам екран и копчета, които ми напомнят, че не е лошо да почета, но не ме предизвикват.

 

Четенето като проява на индивидуалност

Книгата не е само прозорец към света, както ни учат в първи клас. Тя е като очите – шпионка към моята и твоята душа. Или поне с традиционната книга е така. Това, какви заглавия има в библиотеката ти и в какво състояние са, разкрива кой си ти. Начинът, по който четеш – у дома, в градския транспорт, в парка в обедната почивка, сред приятели – това си ти. Дори ако избереш да подвържеш четивото си с календар от 1999 г., вестник от онзи ден, амбалажна хартия или специално закупена цветна опаковъчна хартия от книжарницата, пак ще разкриеш на света част от себе си. Бележките в полето, подчертаването с молив или маркер – всичко е въпрос на индивидуалност и нейното изразяване.

 

Електронните книги са анонимни. Знам, повтарям се. Но е така. Те са корпусът на инструмента за четене, който използваш. Да, от e-reader устройството, от лаптопа или персоналния ти компютър, от смартфона, от таблета ти става ясно, че си човек в крак с времето, че имаш вкус към онова, което новите технологии могат да ти предложат. И нищо повече. Едва ли някой ще разбере с един поглед върху джаджите ти, че обичаш да четеш философия и история, че разполагаш с огромен архив специализирана литература в областта, в която работиш, че… Всъщност никой нищо няма да разбере.

Социалната страна на четенето

Въпреки че в повечето случаи всички четем сами, има и общуване, свързано с книгите. Можеш да поискаш или да дадеш хартиена книга назаем. Можеш да напишеш посвещение, да си водиш бележки, да коментираш чужди записки в полето отстрани, да подчертаваш любимите си цитати. Щом друг види книга, до която си се докоснал по този начин, все едно общувате. И, разбира се, можеш да прегърнеш детето си и да четете заедно любимата му приказка.

 

С електронните книги част от това изчезва, но те компенсират до известна степен. Те заместват препоръките между приятели с рейтингова система и коментари на хора от цял свят под заглавието в електронната книжарница. В електронната книга обаче не можеш да оставиш послание, въпреки че някои e-reader устройства позволяват воденето на бележки. Тя е изключително индивидуално изживяване и остава такова от момента, в който я купиш (или свалиш), до мига, в който приключиш с нея.

 

Животът и цената на книгата

Животът на една традиционна книга (след приключването на ръкописа) започва в печатницата. След това тя отива последователно в склада и в книжарницата. Някой я купува, намира й дом (своя или чужд, ако е подарък например), прочита я. Може би я препрочита, заема я на приятел или роднина, пътува с нея, запазва я. Или я подарява, дарява я на библиотека, продава я. Понякога някой я наследява. Рядко свършва в кошчето, въпреки че и това се случва. Една традиционна книга съществува физически във времето и пространството.

 

Електронната книга е файл или копие на файл. Тя се появява в електронната книжарница, копие от нея отива върху e-reader, смартфон или таблет. Собственикът й я прочита, трие я, ако не му харесва, или я запазва в архива си за неопределено време. Не може да я даде назаем, не може да я дари, не може да я продаде. Единственият начин да се отърве от нея е да отиде във виртуалното кошче. Тези книги са абстрактно притежание, те са заменими и преходни. Което е плюс от една страна, но от друга – издателите не ги продават на цени, които отговарят на тези характеристики. Например „The Deadliest Sin” от Каролин Ричардс струва 8,79 долара като електронно издание за Kindle и 11,20 долара като хартиено издание отново в Amazon (има обявена и пазарна цена от 14 долара).

С други думи, ще спестиш по-малко от три долара, ако купиш книгата, за която не са използвани хартия и мастило, не са платени разходи за транспорт и от която по презумпция можеш да се отървеш бързо и лесно.

„Зеленият” въпрос

Животът на традиционната книга оставя сериозен отпечатък върху околната среда. За нейното производство са нужни хартия и химикали за нейната обработка, мастило, електричество и машинно масло за печатните преси, лепило и др. Транспортът й до книжарницата се осъществява от превозни средства, работещи с гориво. И това е само началото. Според Eco-Libris по данни от 2006 г. въглеродният отпечатък на една книга е 4 кг. въглероден диоксид. На пръв поглед това е ужасно много. Логично е електронните книги и четците за тях да са много по-„зелени”. И тук, като малко дете, ще кажа: „Да, ама не.” Проблемът е доста по-сложен. Apple iPad например има въглероден отпечатък от 130 кг., а iPad 2 – от 105 кг. За Kindle няма данни. (Информацията отново е от Eco-Libris.) Което означава, че един таблет се равнява на трийсетина традиционни книги. Оттам нататък четенето и дори купуването на електронни книги изисква енергия от батерията на устройството, което означава, че тя се нуждае от зареждане и съответно от използване на електроенергия. Което повишава отпечатъка върху околната среда. За хартиените страници не ви трябва ток – освен изкуствена светлина, ако четете на тъмно. Изглежда, че отговорът на въпроса кое е по-еко далеч не е толкова прост.

 

Традиционна срещу електронна библиотека

В една обикновена библиотека всичко е накуп. В устройството за четене обаче книгите са разхвърляни по приложения, през които са закупени. Изключение са e-reader джаджите на издателства и производители, които работят с една електронна книжарница. В четеца, компютъра, таблета или смартфона всички електронни книги се крият в един корпус, което си е истинско удобство. Дигиталният архив в такъв вид не подлежи на подреждане, докато традиционната библиотека можете да сортираш по заглавие, по автор, дори по цвят на корицата и размер на книгата. Изборът е мой и твой. И още едно предимство на хартиените книги – можеш да ги използваш като част от интериора.

 

И все пак…

И все пак електронните книги са бъдещето. От Amazon разкриват, че вече продават повече електронни книги, отколкото хартиени. Защо? Дигиталните книги са толкова компактни и леки, колкото устройството, от което ги четеш. Не заемат място. По-екологични са, ако не броиш въглеродния отпечатък на четеца, който използваш (а може би и с него). Можеш да пренесеш цялата си библиотека със себе си навсякъде по света, особено ако вкараш архива си в облака. Най-новите четци имат седмици живот на батерията, а индустрията продължава да се развива за дори по-енергоспестяващи и качествени дисплеи, които се доближават максимално до традиционните страници. Кой знае, до няколко години може би e-reader устройствата ще работят на холограмен принцип и четенето с тях ще прилича на класическото прелистване. Може би страниците ще се прожектират директно върху ретината ни или вградени в ушите ни говорители ще ни четат на глас.

Книгите навлизат в нова епоха на дигитализация. Но това не им се случва за първи път – когато Гутенберг изобретява печатарската преса през 15. век, той ги превежда към времето на печатното слово. Да, сигурно ще се трансформират и по пътя на тази метаморфоза винаги ще има консервативни читатели, които се страхуват от смъртта им. Но винаги ще има и мечтатели, които си представят бъдещето на книгата по-различно и в крак с новите технологии.