Четири причудливи животни, изчезнали завинаги

В природата има чудни животински и растителни видове, които непрекъснато ни изненадват. Както знаем, в миналото е имало животни, доста по-различни от сегашните и много от тях сега ни се струват странни и причудливи. За онези времена обаче те са били съвсем обичайни. Подбрали сме четири интересни, но вече изчезнали животински вида, последните екземпляри от които са измрели в не толкова далечното минало.

Зебрата кон на име куага

Това е едно от най-известните измрели животни на Южна Африка, което всъщност е подвид на вида зебри. Куагите (Equus quagga) били доверчиви и лесно се поддавали на дресировка. Животното съчетавало в тялото си белези едновременно на зебра - в предната част, и на кон - в задната.

Освен че били изключително дружелюбни, куагите имали и много вкусно месо, както и ужасно скъпа кожа, за която мнозина плащали в злато. Точно това обаче изиграло лоша услуга на милите животни, които били избивани масово, докато накрая се стигнало до тяхното пълно изчезване.

Към 1880 г. в света остава една-единствена зебра куага, която умира на 12 август 1883 г. в зоопарка Артис Магистра в Амстердам, Холандия. Това е и краят на тази порода. За да не бъде съвсем безславно тяхното изчезване от света, трябва да споменем, че куагите стават първите измрели животни, чието ДНК е проучено.

Морската крава на Стелер, която дава мляко

Стелеровата крава не е обикновена крава, а морска. Това е животно, подобно на морж, но с гигантски размери, обитаващо през 18 век (а вероятно и преди това) азиатското крайбрежие на Берингово море. Тези чудни животни за пръв път са открити и описани подробно през 1741 г. от пътешественика и биолог Георг Стелер, откъдето идва и названието на съществото (официалното има на вида е Hydrodamalis gigas).

Ученият бил изумен от размерите на "кравата" - възрастните екземпляри достигали до 10 метра дължина и тежали около 4 тона. На външен вид изглеждали като огромни тюлени с масивни предни крайници и опашка. Имали тъмна, почти черна кожа, която наподобявала кората на дъб. На практика нямали почти никаква шия, а главата била изключително малка в сравнение с размерите на тялото. Според Стелер животното никога не излизало на брега, а прекарвало живота си само във водата.

Стелеровата крава се хранела основно с планктон и малки рибки и по тази причина нямала зъби. Животното било миролюбиво, но това не попречило на хората да го изтребят до крак заради ценната му мас и вкусното, подобно на телешко месо. Освен това животните давали гъсто и сладко мляко, което дори превъзхождало кравето по някои показатели.

Всичко това довело до масовото избиване на бозайниците. Последният екземпляр умира през 1768 г.

Додо - доверчивата птица с крехко месце

За легендарната птица додо всеки е чувал. Това е нелетящ вид птици, обитавали остров Мавриций. Отнасящото се към семейството на гълъбите животно се отличавало с огромните си размери - то достигало до 1.2 метра височина и тежало 50 килограма. Додо се хранели основно с плодове, паднали от дърветата, и строели гнездата си на земята. За съжаление отново месото им - крехко и нежно заради сочната плодова диета, станало причина за тяхното изчезване. Мръвчица от додо била деликатес и неповторимо лакомство за всеки, достигнал нещастното животно.

Поради отсъствието на много хищници на Мавриций птиците оцелели до 17 век. Тогава обаче дошли хората, които започнали да избиват додо, чието месо станало основен източник на препитание за моряците, които попълвали с него корабните си запаси.

Едновременно с това на острова пристигнали кучета, котки и плъхове, които също с охота хапвали безпомощните и доверчиви птици, неспособни да летят и да бягат бързо. Така приключил съществуването си и този животински вид.

Тигъровълк от Тасмания със здрава кожа

Тилацинът (Thylacinus cynocephalus) - тасманийският вълк, или тасманийският тигър, е двуутробен бозайник, изчезнал неотдавна от белия свят - през 30-те години на миналия век. Животното било изчезнало отдавна от австралийския континент, но продължавало да съществува на остров Тасмания заедно с други двуутробни животни като тасманийския дявол например.

Тилацините имали ужасно на вкус месо и този път не то станало причина за масовото им избиване. В случая животното се превърнало в жертва на кожата си. Дрехите, направени от кожата на тасманийския вълк, можели да стоплят човек и в най-големия студ.

По тази причина съществуването на тилацините не продължило дълго. През 1936 година умрял последният представител на вида.

На видеото може да видите тасманийски тигър, заснет в зоологическа градина в Тасмания през 1933 г.