Всички сме свикнали със смартфоните, лаптопите си, интернет. Не припадаме от изненада, когато видим електрически автомобил по улиците, нали? Модерните технологии ни обграждат на всяка крачка дори в нашата скромна държава. Те са тук, но задавате ли си въпроса, наистина колко са модерни и нови.


Великият Марк Твен е казал „Не съществува такова нещо като нова идея. Тя е невъзможна. Ние просто взимаме няколко стари идеи и ги подреждаме в нещо като умствен калейдоскоп“. И както винаги големият писател е наистина прав. Ако се поразровите по-сериозно в исторически план, ще видите, че много от съвременните „модерни технологии“ всъщност са подобрени версии на доста по-стари творения. Просто са лъснати и боядисани с прясна боя.



Видеоигрите

Общоприето е да се смята, че историята на видеоигрите започва с играта Pong. Но всъщност игрите, подобни на нея, забавляват учените далеч преди официалното пускане на Pong на пазара през 1972 година. Още през 1958-а Уилям Хигинботъм, работещ в Националната лаборатория Брукхейвън, създава специална симулация, изчисляваща траекторията на снаряди и… отскачащи топки. В момент на вдъхновение той осъзнава, че неговото творение може да се използва и за… забавление!


Хигинботъм нарича своята игра Tennis for two, като тя на практика използва изчисления на траектории, за да кара топката да подскача по екрана. Топката е пресъздадена чрез светлина на екрана на осцилоскоп с размер на екрана 5 инча, а игрището и мрежата са просто две чертички. Играта се контролира от голяма кутия с въртящо копче.


Тенисът за двама никога не достига до магазина, защото е много близка по дизайн и замисъл до приложението, което Хигинботъм създава за военната лаборатория. И отивайки на пазара като игра, това би означавало, че патентът ще се държи от държавата.

 

 

Дори преди „Тенис за двама“ е съществувало подобно устройство за забавление. То се наричало Cathode Ray Tube Amusement Device и е патентовано през 1948 година. Представлявало масивно колкото шкаф устройство с първобитен компютър и CRT екран. За самата игра се използвали копчета за скорост и промяна на траекторията. Играчът трябвало да цели определени позиции на екрана със снарядите си. Тези позиции били украсени със снимки на самолети – залепени на горната част на екрана. По онова време, разбира се, да се нарисува графично изображение на самолет на екрана било невъзможно.



Мобилните телефони

И тези устройства са на белия свят от по-дълго време, отколкото си мислите. Първото истинско обаждане от мобилен телефон е направено още през далечната 1946 година. Доста преди появата на iPhone екип от Bell Labs вече е създал безжична телефонна услуга, достъпна в около цели 100 града.


Разбира се, тя била скъпа, като само месечната такса стартирала от 15 долара (около 150 днешни), като отделно всяко обаждане било минимум 30 - 40 цента. Оборудването за мобилна връзка тежало 36 килограма, но се наричало мобилно, защото било предназначено за монтиране в автомобили. В добавка на цената и теглото си тази услуга била доста ограничена и можела да поддържа само три разговора в даден момент за определен град. Заради всички тези си недостатъци услугата изобщо не получила популярност.

Още по-забавен „мобилен телефон“ се предлагал през далечната 1922 година. Въпреки че е наречено безжичен телефон, не си представяйте нещо като съвременните слушалки. По-скоро то било начин да се свържете безжично с член от семейството на далечно разстояние, а през 20-те години на миналия век това било сериозно постижение.

 


Устройството имало еднопосочна радиостанция, която се използвала за слушане на съобщения на определена честота. То било обемисто и изисквало голяма антена, хитроумно прикрита в чадър! Старите реклами на устройството показват жени, които искат да се обадят на съпрузите си по всяко време. Е, разбира се, това значело, че мъжете трябвало да мъкнат навсякъде тежка радиостанция със себе си, както и да слушат непрекъснато радиоканала за обаждане. Но това е една друга, семейна тема.



Сутиените

Първият модерен сутиен е патентован през 1914 година. Говори се, че Мери Фелпс Якоб създава този аксесоар като опростен начин за поддръжка на формите без корсет, който според нея бил нещо като ризница. Сутиенът на Мери Фелпс представлявал две носни кърпи, защити заедно и свързани отзад на гърба. Не били особено удобни, но в сравнение с корсетите били много по-леки и много по-неограничаващи движенията.


По онова време корсетите били масови, затова жените можели да носят сутиен само когато били вкъщи. И тук идва един куриоз – след започването на Първата световна война производството на бомби и военни материали изтеглило всичкия метал, използван за конструкции на корсетите. И на моделиерите се наложило да започнат да произвеждат по-хитроумно измислени сутиени, в които метал липсва.

 


Скорошни открития датират изобретяването на сутиена още по-назад в годините – през 15 век. Група археолози намират склад с дрехи от онзи период в замъка Ленгберг в Тирол, Австрия. В него имало над 2700 фрагмента от дрехи и сред обувките, ризите и останалите дрехи те открили 4 прототипа на средновековни сутиени. За всеобща изненада те дори били по-добре скроени и измислени от тези на Мери Фелпс, защото дори имали специално изработени чашки за гърдите.


3D филмите

Макар и голям хит в последните години, триизмерните филми хич не са нещо ново. Дори по времето на Тодор Живков на площад "Славейков" в София имаше стереокино. Като, разбира се, визията, ефектите и звукът не бяха като днешните.


Първият бум на триизмерните медии е през 50-те години на миналия век. Следвоенната икономика се развива устремно и е време, когато хората лесно приемат новите технологии. Така че триизмерното кино, гледащо се със специални очила (с червено и синьо стъкло) добива широка популярност, а децата дори четат триизмерни комикси с такива очила. Триизмерният формат за кинофилми става популярен (особено в хорър жанра), като дори големите режисьори от ранга на Хичкок правят такива опити (в случая с него хитът Dial M for Murder).

 


Както и в други случаи, обаче 3D филмите са показвани далеч преди 50-те години в Щатите. През 1936 година 3D филмът Audioscopiks печели награда от Американската филмова академия за най-добър късометражен филм. Той използвал схемата червено-синьо, която оставя при гледане най-малко артефакти пред погледа на зрителя. Но дори тази година не е най-ранната в триизмерното кино.


Първият комерсиално излязъл на пазара триизмерен филм е The Power Of Love. Той се показва в кинотеатрите през 1922 година и е първият филм, използващ анаглифни очила (червено и синьо стъкло). За жалост оригиналната лента на филма през годините се е повредила дотолкова, че едва може да се гледа. Но онова, което е възстановено днес, се оказва с впечатляващо добро качество дори по съвременните стандарти.



Електронната цигара

През последните години този начин на пушене придоби популярност заради удобството и факта, че вонята на тютюн е избегната напълно. Принципът на електронната цигара обаче хич не е нов и ще се учудите, ако разберете, че е на… хиляда години!


В „Историята“ на Херодот, написана през 5 век преди нашата ера, се разказва за древните скити, които слагали семена от хашиш върху топли камъни, които ги изпарявали, а през това време околните поемали с пълен дъх „щастливите“ пари. Разбира се, това нещо е далеч от електронната цигара, но принципът е подобен. А истински вапоризатор (изпарител) е създаден през… 1500 година! Той е по-известен като… наргиле.

 


Счита се, че наргилето е изобретено в Индия, някъде в района на Пакистан. Други изследователи смятат, че произхожда от Персия. Без значение от произхода обаче първите наргилета били доста по-простички от днешните и обикновено се правели от кокосови орехи с бамбукови кухи пръчки в ролята на маркуч.


Модерните вапоризатори (електронни цигари) са изобретени през 2003 година от китайски фармацевт, чийто баща починал от рак на белия дроб. Само че дори това устройство е… базирано на по-ранно такова, създадено през 1960 година. Което пък на свой ред е базирано на още по-старо изпаряващо никотина устройство, патентовано през 1927 година. За жалост това устройство не добива популярност, защото по онези времена пушенето било хит, а почти никой не знаел за рисковете за здравето, които носи.



3D печатът

През последните 3 - 4 години триизмерният печат стана масов и отвори нови врати пред много индустрии – от медицинските чак до космическите полети. Въпреки това едва ли много хора знаят, че тази техника на печат е известна от повече от 30 години.


През 1981 година японски институт публикува информация за първия работещ прототип на триизмерен принтер. Системата използва фотополимери, за да създава солидни модели, сглобени от отделни триизмерни слоеве.


Само три години по-късно Чарлз Хъл изобретява стереолитографията, процес, който позволява на дизайнерите да използват цифрови данни за създаването на триизмерни модели. Изобретението на Хъл използва същите течни фотополимери като оригиналния прототип. Чрез загряването им с лазер системата може да моделира слоеве от пластмаса. И въпреки че може да произвежда 3D модели, пълният й потенциал все още не е реализиран и се използва основно само от дизайнери, които искат да спестят време при оформяне на прототипите си.

 


Тогава през 1992 година се появява първата машина, способна да „пече“ триизмерните форми с лазер. Тя използва специален пластмасов прах вместо течност, а това позволява да се изпринти всякаква форма, защото процесът вече не изисква основен слой фотополимер, както са се нуждаели предишните техники.


Въпреки това триизмерният печат още доста години не добива популярност – може би заради по-несъвършения софтуер или огромната цена на устройствата. Бумът на съвременния 3D печат стартира през 2009 година, когато е представен сравнително евтин масов принтер от Stratasys.



Електрическите автомобили

Считаме ги за някакво модерно явление, но това изобщо не е така. Те са на около… 200 години! Още в началото на 19 век няколко изобретатели по света са създали своите прототипи на електромобили, а първите на практика движещи се такива се появяват в средата на 19 век във Франция и Англия (1850 година!). Първата успешна електрическа кола, която се предлага в САЩ, може да се намери на пазара през… 1890 година! Тя била удобен автомобил за 6 пътници, която можела да се движи със скорост около 23 км/ч.


Куриозно е, че през това десетилетие електрическите коли били по-популярни дори от бензиновите. Те се считали още оттогава за по-напреднали, защото последните се карали по-трудно заради смяната на предавки и… нуждата от палене с манивела!

 


Електромобилите обаче имали същите проблеми като днес. Източниците на електричество били само в големите градове и това ограничавало дистанцията на пробега. Този проблем се задълбочил с подобряването на пътната инфраструктура в САЩ, защото хората свикнали да пътешестват надалеч с автомобилите си, а течните горива вече били навсякъде. Освен това в САЩ да караш на петролно гориво било невероятно евтино.


Финалният пирон в ковчега на старите електромобили била линията за производство на Хенри Форд, която свалила дотолкова цените на бензиновите автомобили, че те станали двойно по-евтини от електрическите. Няколко години по-късно се появил и стартерът, паленето с манивела вече не било нужно и… от 1935 година насам електрическите возила изпаднали в немилост. До днес.


Безжичните телефони

Внимание – не говорим за мобилните! Става дума за продължение на изобретението на Бел (жичния телефон), изобретено пак от самия него. То се нарича фотофон и вместо да използва подобно на традиционния телефон електричество, за да предава звуците, фотофонът използва светлина!
Бел и приятелят му изобретател Чарлз Тайнтер представят първия базиран на светлина телефонен разговор през 1880 година. Устройството фокусирало слънчева светлина през трансмитер върху огледало, което вибрирало, когато някой говорел на мундщука на гърба му. То приличало много на сателитна антена. Вибрациите на светлината се прихващали и след това конвертирали обратно в звуци от телефонния приемник.

 


Когато експериментът бил признат за успешен, Бел изпаднал в екстаз. Той написал прочувствено писмо до баща си, в което казвал „Преди малко чух човешка реч, създадена от светлина!“. Неговото въодушевление взело връх дотам, че той искал да кръсти новородената си дъщеря на изобретението си. За щастие майката на детето се възпротивила и в крайна сметка то е наречено Мейбъл.


За жалост проектът, на който Бел толкова много се радвал, бил обречен на провал. И това е заради малките разстояния – светлината лесно може да бъде блокирана или затъмнена от лоши атмосферни условия, което прави този вид комуникация неефективен. Въпреки това изобретението му поставя началото на идеите в една друга област – тази на оптичните влакна, които днес „държат“ целия интернет.



Пластичната хирургия

Първата известна хирургична операция за корекция на носа се е провела… в Египет преди около 3000 години! След като починал, Рамзес Втори бил подложен на интересна форма на пластична хирургия. Малка кост и набор от семена били имплантирани в носа му, така че той да поддържа формата си и фараонът да бъде разпознат в отвъдния свят. Древноегипетската пластична хирургия наистина била ограничена до манипулации само на мъртъвци, но натрупаният опит по-късно започнал да се използва и върху живите.

През 6 век преди Христа древните индийци можели да „поправят“ наранявания на носа и ушите, изрязвайки кожа от бузите или челото и зашивайки я на увреденото място. Тайната на тази манипулация била грижливо укривана с векове и се ползвала за „ремонт“ на уши и носове, увредени след битки. Подобна техника (ринопластика) в модерна форма се ползва и днес в различните центрове по пластична хирургия.

 

Древните римляни също познавали редица козметични хирургични намеси. Те премахвали белези по гърба, които в онези времена били често срещано явление заради наранявания в битки или пък ако човекът бил считан за роб и наказван, а след това бивал освободен. Римските жени си позволявали операции за корекция на ушите, защото долните им части често увисвали заради носенето на тежки и скъпи обеци. Примитивни процедури по корекции на носа също се срещали, което доказва, че дори преди хиляда години хората били обзети от мания по външния си вид и без страх лягали под ножа – каквото и да им коствало това.



Социалните медии

През 70-те години на миналия век в Бъркли, САЩ, група ентусиасти, вълнуващи се от компютри, създали великата BBS (Bulletin Board System). Идеята им дошла, след като имали достъп до мейнфрейм машини, свързани с други в общност – те решили да създадат нещо като обща „говорилня“.


Първите такива системи за комуникация били супер бавни и използвали модеми от 110 бода (Baud per second), работещи с практическата скорост от предаване на… 10 буквички в секунда! В сравнение с мегабайтите в секунда, предавани в дома ви, това е направо куриозно. Но хората по онова време били щастливи да комуникират в нещо като социална мрежа дори по онзи бавен начин. Всеки потребител можел да оставя ключови думи, по които останалите да го търсят, а членовете на BBS можели да обменят мигновени съобщения за всякакви събития. Четенето на съобщенията било безплатно, а изпращането струвало четвърт долар.

 


Още в това десетилетие BBS добила популярност. Хората харесали начина да „влезеш онлайн“ и да започнеш да говориш с останалите за хобитата и интересите си. С течение на времето и подобряването на връзките тези теми се концентрирали най-вече около компютърните системи и IT. И тъй като за модемите с dial-up връзка имало такси за отдалечена връзка, те били лимитирани само в локалните зони. Но позитивната страна на този проблем пък била, че така се създавали локални съобщества от потребители с общи интереси.


През 1980 година американската мрежа Usenet става много популярна сред академичната общност. Тя е проектирана като форум, където изследователи и потребители на компютри могат да дискутират всичко помежду си. Въпреки, че началната идея на мрежата е обменяне на академична информация, тя скоро се променя в много по-мащабно нещо, а темите варират в огромно многообразие. И макар тогава качването на цифрови снимки, видео и мултимедия да е невъзможно, а всичко да е в текстов режим, социалната комуникация между хората е налице. Началото на днешните социални мрежи е поставено.