Изтеглете и пробвайте безплатно новото приложение на HiComm за Google Chrome.

close
31.август.2016

Животът не е черно-бял, но е красив и без цветове

Автор: Виктор Джамбов , Прочетено: 3866 пъти

Още от малки разбираме, че животът не е права линия, от която не можем да се отклоним. Колкото и понякога да ни се иска да имаме предначертан улей на щастието, в който да се спуснем - с усмивка на уста и без нито една тревога, - това не е така. И в тези ситуации най-често си припомняме клишето, че “животът е шарен, различен и разнообразен”. Разбира се, то се е превърнало в такова, защото е вселенска истина, а и защото е достойно заключение както в тежки ситуации, така и във веселите мигове.

Освен в по-абстрактното си значение животът е шарен и в по-стандартния смисъл на думата. Огледайте се - всичко около нас кипи - от природата, с естествените й цикли и красота, през хората, които търсят индивидуалността си, от резултатите от човешкия ни стремеж, та чак до нашата си личност, нейния мироглед и желанието й за полет над всичко. А всеки иска да лети, нали така? Колко пъти сте се улавяли, че съзерцавате птиците в небето с лека доза завист на свободата, която имат? Аз със сигурност съм го правил. Колко пъти сте сънували, че се издигате над всичко, чувствайки се леки, щастливи и отново - свободни? На мен ми се е случвало. Разбира се, ако можем да се доверим на една от най-популярните книги в Галактиката, летенето въобще не е трудно и си има съвсем ясно изградена стратегия и метод - просто трябва да скочиш към земята, но да не я уцелиш… и се издигаш. Над шарения свят…

 

 

Именно върху това мисля, когато обмислям началото на този материал, който всъщност има много прозаични подбуди. Наистина. И типично за професията, започна със смартфон…

Тук идва въпросът, точно колко назад във времето да се върна? Ако направя по-сериозен скок, три години назад например, мога да ви разкажа, че една от първите технологични премиери, която посетих, беше тази на Huawei Ascend P7. Тогава компанията имаше ясната амбиция да гони първенците в най-високите класове смартфони. Но ситуацията беше по-различна - флагманът имаше необходимото, но важната щипка индивидуалност сякаш беше останала извън рецептата. Устремът към целта обаче беше осезаем.

 

 

Вече сме в края на миналата година, а през коледните празници не ползвам моя телефон, а Nexus 6P, дело на Huawei. Трябва да призная, че не съм имал възможност да правя ревю на сериозен набор телефони на тази марка, но с интерес следях развитието й. Следях и отзивите за Nexus 6P и се вълнувах - исках лично да проверя как се справя. И всъщност за мен този модел се нареди сред най-добрите на 2015-а!

След това Hauwei направи нещо много важно - отличи флагмана си за тази година от конкуренцията, добавяйки онази щипчица, която дълго време седеше някъде на по-горните рафтове в скрина с подправките. Разбира се, говоря за камерата на Huawei P9, който колегата Илия Темелков имаше шанса да тества още на премиерата му. Това е добра новина, тъй като можете да видите ревюто му, а тук ще продължа само с личните ми впечатления.

 

 

Още един времеви скок, този път много по-близък до днес. В края на миналия месец от компанията ми предложиха да тествам P9 Lite, който е олекотена версия на флагмана. Подробни впечатления можете да прочетете тук, а ако искате бързо мнение - един истински приятен апарат в средния ценови клас, от който бих искал повечко от непостоянната камера. И тъй като именно камерата е това, което отличава по-сериозния му брат от останалите смартфони, поисках тестова бройка на P9 от Huawei, въпреки че телефонът вече е на няколко месеца. Изгаряше ме любопитството на двойния сензор, за който обещанията са, че може да заснеме както шарения свят около нас в пълните му цветове, така и чрез него да открия красотата в черно-бялото.

 

 

Справя ли се? Седмица след като използвах P9, реших да споделя моето мнение за това, а и за телефона. Но не, няма да правя подробно ревю, задълбавайки в хардуер и бенчмаркове - това вече е правено много пъти.

Основно насочих вниманието си към камерата, която е сред най-хвалените от самите Huawei аспекти на телефона. На гърба на P9 са двата сензора, които са с различни функции и работят за благото на снимката. Вярно, и двата са 12 MP (по-големи пиксели 1.25 μm и бленда f/2.2), но имат различна роля - единият е RGB (цветовете), а другият - за монохромни изображения (също така събира много важна информация - детайли, динамичен обват и т.н). А още по-интересно е, че в начина им на работа сериозна роля има и емблематичният за фотографията немски производител Leica, популяризирал 35 мм лента. Тази конфигурация се грижи снимките да бъдат по-ясни, по-добри при ниско количество светлина, но и да разполагат с приятния боке ефект, който DSLR апаратите постигат с лекота. Това е важно в света на смартфоните, тъй като е от малкото граници, които трябва да се преодолеят. И си има сериозна причина.

 

 

В последните по-малко от две години смартфоните достигнаха до едно хардуерно ниво, в което могат да осигурят плавна работа дори и за по-скромна сума пари. Тогава идва следващото много важно нещо за масовия потребител - камерата. Възможността във всеки един момент да запечатаме момент от живота си, да открием интересната случка, която да споделим с приятели, да отключим творческите си способности за света през Instagram например. Чрез нея запазваме красивото, забавното, личното, шареното, мрачното и т.н. И камерата на Huawei е напълно способна да се справи с всеки един от тези моменти - и цветните, и черно-белите.

 

 

В ежедневието си използвам флагман от друг производител, който също се отличава със своята камера. Изцяло доволен съм от нея и от интерфейса й. Това, което всъщност ме впечатли в P9 и което се различава от моя телефон, е способността да ме въвлече в търсенето на по-творческия кадър, в това да експериментирам. Истински се забавлявах с този телефон и това мога да го отчета като най-големия плюс на Huawei P9.

 

 

Работата със самата камера е лесна, като можете дори да направите бърза снимка при заключен екран. Натискате два пъти бързо бутона за намаляване на звука и готово. Честно казано, никога не използвам подобен метод, тъй като реално е трудно да се прецени снимката и често излиза размазана или интересният обект не е напълно в нея.

Навигирането из приложението става основно с две движения. От екрана за снимане приплъзване отдясно изважда настройките, а отляво - различните режими. Когато сте на Photo (снимка), в долния край можете да достъпите ръчните настройки, сред които ISO, скорост на блендата, баланс на бялото, фокусно разстояние и други. Лесни са за използване, но много рядко прибягвах към тях, тъй като автоматичният режим се справя добре, а и както казах по-горе - камерата е истински забавна за ползване и по-скоро предразполага за експеримент с режимите. Те са много, но най-интересните са възможността за промяна на фокуса (боке ефектът), монохромните снимки, разкрасяване и играта със светлина.

 

 

Въпреки че монохромният режим реално прави черно-бели снимки, резултатът е много по-добър, отколкото да се направи цветна, а след това да се обърне в черно-бяла. Чрез този режим, макар и да нямам око за фотография и момент, се почувствах като истински творец и откривател на невероятни сцени.

Рисуването със светлина също пресъздава шарения образ на света, но за него, както препоръчват от Huawei, а и в каквото сам се убедих, без статив няма да успеете да изстискате всичко от него. Тук трябва да вметна липсата на оптичната стабилизация, която се усеща най-много вечер. Това е жалко, тъй като вечерният режим би се справил наистина добре, но сега трудно ще се опазите от размазване. Отново - ако нямате статив.

 

 

В режим на снимка имате и възможност за по-широко отваряне на блендата и последващо позициониране на фокуса - споменатия по-горе боке ефект. Така снимките имат един по-специален ефект, който не е нещо ново, но тук е реализиран на добро ниво. След това от галерията можете да измествате фокуса дори при заснета снимка.

Цялостното ми впечатление е наистина за сериозното внимание, с което Huawei са се обърнали към камерата и интерфейса й. Перфектна ли е? Има минуси, които се изразяват в леки затруднения в експозицията при по-ярка светлина, което нарушава баланса на снимката. В някои ситуации определени цветове изпъкват прекалено и също могат да нарушат баланса. Самата камера не е направила скока към 4K и заснема максимум Full HD в 60 кадъра в секунда и по този показател изостава от конкурентните флагмани.

 

Сигурно вече много сте изчели за самия телефон, а много от вас най-вероятно го имат - ще се радвам да споделите мнението си в коментарите, но ще добавя някои виждания и за останалата част от P9. Много добри думи мога да кажа за дизайна, при който е заложено на метален гръб и метални, заоблени профили. P9 се усеща удобно и дори работата с една ръка не затруднява. За това спомага и тънкият профил (5,71 мм). Почти целият преден панел пък е зает от 5.2-инчовия Full HD екран, макар и това да се засилва при изгасен дисплей. При включването му се вижда черна рамка.

 

 

 

Сензорът за пръстови отпечатъци е светкавично бърз, без да преувеличавам. Той може не само да отключи телефона, но и да се ползва като пряк път за отмяна на уведомления и още няколко функции. Разположението му на гърба е колкото удобно, толкова и изискващо - все пак за да го отключите, трябва да вдигнете апарата от повърхността, върху която е.

 

 

Преди да тествам P9 Lite, имаше дълъг период, в който не бях използвал телефон на Huawei. Не съм от привържениците на EMUI, модификацията на Android, която използва китайският производител, но виждам развитие в правилната посока. EMUI е по-лек от преди, макар и напълно да е замаскирал Android, а липсата на меню с приложения ще допадне на много, но не на всички. При заключен екран EMUI също носи някои добри решения. Системата дава информация за уведомленията, наличен е голям часовник и информация за направените стъпки. С приплъзване от долния край получавате бърз достъп до някои програми, сред които диктофон, фенерче, калкулатор и камерата. Ако това ви напомня до известна степен за някои от функциите в iOS, има още едно място, където ще се почувствате по този начин.

 

 

Когато отключите телефона и плъзнете пръста от горния край, за да стигнете уведомленията и преките пътища. Менюто е дори е удобно и бързо. Налични са два раздела - единият е за уведомленията, а другият - за преките пътища. Все още има прекалено вмешателство в операционната система, но цялостната идея е за по-лесно ползване. Оставам почитател на по-чистия Android, но Huawei прави промени към добро.

 

И така завършва моят разказ за P9. От Huawei правят промяната, през която много от големите технологични производители преминаха, за да изградят индивидуалност. Двойната камера е най-отличаваща го черта и в много моменти е напълно равностойна на флагманите на Samsung, Apple, HTC и LG, в други изостава, но цялостно за мен има един сериозен плюс - увлича ви да експериментирате. Да търсите шарения свят, да търсите момента.



Тагове: Huawei P9, ревю, мнение


>> <<


« Назад

Коментари по темата
Коментирай анонимно или с други платформи

Най-четено през седмицата
архивСписание SmartApps
62 брой - декември, 2016 г. 62 брой - декември, 2016 г. Изтегли
Цялото съдържание »
Акценти архивВидео ревю
Абонамент за новини Add to Google АрхивАнкета

Използвате ли Snapchat?



Resident Evil 7: не сте добре дошли в дома на това семейство The Last Guardian: една необикновена история Монитор LG 29UM58: по-широк поглед (ревю) Видео: iRobot Roomba 886 е терминатор за прахоляка вкъщи Samsung UE75KS8002: лукс от пръв поглед Кофеинови хищници нападат Saeco Incanto в джунглата на HiComm Данни във ваше владение с последната ни седмична награда Samsung UE43KU6672: златната среда Prestigio MultiPad Visconte V: разумна функционалност