Миналата година LG 24GM77 влезе в полезрението ми заради няколко доста положителни ревюта в любимите ми чуждестранни хардуерни сайтове. По това време тъкмо търсех с какво да заменя одрънканото си мониторче и ми трябваше дисплей, поддържащ G-Sync, за да се възползвам напълно от възможностите на GTX 980 Ti. И именно липсата на G-Sync ме отблъсна от 24GM77, колкото и добре да звучаха другите му спецификации.

Сега имах възможността да го изпробвам лично и вече не мога да оспоря качествата му като достъпен и високопроизводителен дисплей. И въпреки че намирам липсата на G-Sync за огромен пропуск, който иначе би превърнал този монитор в продукт, който трябва да имам на всяка цена, LG са се постарали този компромис да не изглежда чак толкова голям в общата картина на 24GM77. А тя е: добра цена, 144 Hz честота на опресняване, време за реакция под 1 ms и няколко стабилни специализирани гейминг функции, които са точно в десетката.

 

 

 

 

С доза драматизъм

LG 24GM77 изглежда доста скромно в сравнение с други геймърски монитори, на които съм попадала. Червените акценти на гърба обаче вкарват нужната доза драматизъм в цялостната черна визия, обозначавайки монитора като “по-специален” от стандартните му събратя. Дисплеят с резолюция 1920х1080 е оборудван с антирефлектен слой с рейтинг 3H, осигуряващ чистота на образа от доста високо ниво и стабилно светлинно отразяване. Рамката пък е достатъчно тънка (1.52 см), че да превърне LG 24GM77 в добър избор за мултидисплейна конфигурация.

Като изключим лакираната основа на стойката, която първоначално ме подразни с лъскавостта си, шасито е напълно изградено от матирана, твърда пластмаса, придаваща солидния вид на LG 24GM77, който определено може да издържи на удар. Здравината и качествените компоненти, използвани за направата му, обясняват теглото от почти 4 кг. Логично, размерите му изискват наистина стабилна стойка като тази, с която е оборудван - правоъгълна, масивна, с телескопично рамо, осигуряваща нужната гъвкавост, от която всеки модерен потребител има нужда, за да нагласи монитора си на перфектната за него височина. Осигурени са ви 25-градуса на въртене на екрана във всички посоки, възможност за завъртане във вертикална позиция и 10-сантиметров обхват на регулация на височината на монитора. Дебелината на монитора в профил е съвсем стандартна за 24-инчови монитори от този клас, като са ви осигурени и VESA дупки, за да го закачите на стената си, ако желаете.

 

 

 

Под долната рамка ще намерите малкия контролен панел. Тук LG са дали директен достъп към основните гейминг функционалности на 24GM77 - Black Stabilizer, гейминг режимите за FPS и RTS игри и DAS режима за нисък input lag (входящ лаг), които ще разгледаме по-подробно малко по-надолу. Изключването на монитора и използването на другите функции и настройки на монитора е поверено на миниатюрния джойстик, вече познат ми след теста на LG 24MP88. При LG 24GM77 той е малко по-чувствителен и ми трябваше време да спра да изключвам дисплея неволно, защото не отреагирам достатъчно бързо, за да вляза в менюто. Самото меню е с интуитивен потребителски интерфейс и не смятам да му отделям кой знае колко време.

Ще намерите два USB порта и жак за слушалки от лявата страна на монитора, върху един от гореспоменатите ярки червени акценти. На гърба ви посрещат освен логото на LG и VESA механизма, изписани в бяло имената на всички портове. Получавате всички популярни в момента интерфейси - Display Port, VGA и DVI, два HDMI порта и дори USB 3.0 конектор. За да се възползвате от пълната 144-херцова мощ на LG 24GM77, използвайте DVI порта. HDMI портовете са с ограниченa честота от 60 Hz.

 

 

 

Представяне на почти професионално ниво

Да си призная, очаквах LG 24GM77 да е един от онези монитори, които трябва да калибрираш няколко часа, за да получиш нужното ти цветово представяне. Радвам се, че грешах за това и фабричните настройки на дисплея предоставят наистина ярки и живи цветове. Синтетичните тестове показаха, че червеният, зеленият и синият цвят са в идеалните CIE координати. И макар TN матрицата, която LG 24GM77 използва, да не е способна да се представи на същото ниво като IPS панел (само 70% sRGB и Adobe RGB), 16.7-те милиона цвята изглеждат изключително наситени и плътни. Няма нужда изобщо да калибриратe монитора, щом го включите, или да сменяте режима му на работа към специализираните режими за FPS или RTS игри. Поне според мен те не са достатъчно изпипани. Веднага забелязах отмиване на цветовете и цветовата прецизност на дисплея падна от “отлична” на “става”. FPS1 режимът реши да извади и доста гадно набиваща се на очи рязкост на образите (при тест с Overwatch), тотално отказвайки ме от себе си.

LG 24GM77 има сравнително голям яркостен капацитет с 350 cd/m2 яркост при фабрични настройки и до 360 cd/m2 след допълнително ръчкане от моя страна. Освен това той предоставя учудващо дълбоки черни тонове и дълбочина на картината. Факт, който отдавам на Black Stabilizer технологията и минималната яркост от малко над 66 cd/m2. С нея има един-единствен проблем и той е, че при по-висока степен на стабилизация през нея черните цветове започват да изглеждат отмити. При силно намален Black Stabilizer пък отмиването се забелязва при най-светлите сиви тонове. Отдавам този недостатък на TN матрицата и е важно да се отбележи, че това определено не е болка за умиране. Ако нацелите подходящата за вас степен на Black Stabilizer, няма да имате подобни проблеми. Фабричната настройка на технологията е напълно достатъчна, за да си свърши работата като хората, а именно - да направи най-тъмните участъци в игри доста по-светли за ваше улеснение, без да нарушава цветовата гама и качеството на картината.

 

 

Контрастът е право в десетката и нека си признаем, при игрите по-високото контрастно отношение е в пъти по-важно от цветовата прецизност на монитора. LG 24GM77 има DFC (Digital Fine Contrast) в отношение 5000:1.

Най-големият проблем на LG 24GM77 са изключително ниските възможни ъгли на наблюдение. Ако го гледате по хоризонтална линия, т.е. отпред, отляво и отдясно, TN панелът се представя солидно, без забележима разлика в цвета или яркостта на картината. Погледнете ли го отгоре обаче, при ъгъл над 60 градуса, изображението започва да изглежда леко отмито. Гледането от долната страна е още по-зле, с огромна загуба на яркост и рязка промяна на цветовете след поглед от ъгъл над 50 градуса. Това е особено забележимо, когато обърнете монитора си в портретно положение.

 

 

 

В чест на геймъра

Вече споменах за някои от специалните гейминг функции на LG 24GM77. Нека сега ги разгледаме в дълбочина.

Започвам с технологията Motion 240, сваляща времето за реакция на монитора на под 1 ms. Основната й задача е минимализиране на досадното размазване на картината по време на игра. Функция, особено полезна при високоскоростни FPS-и (first person shooter). На практика работата й се осъществява чрез симулация на скорост на кадриране от 240 кадъра в секунда. Всичко това звучи супер, но всъщност не я използвах толкова, колкото може би се очакваше. Причините за това за две. Първо, тя работи само при честота на опресняване между 100 и 120 Hz. И второ, не работи едновременно с Dynamic Action Sync (DAS - динамична синхронизация на действие) режима, който е достъпен от контролния панел под долната рамка на LG 24GM77.

Защо този режим е важен и аз реших да не използвам Motion 240? Основно защото 144-херцовата честота на опресняване е достатъчно висока, че да предотвратява размазване на образа и без допълнителна технология. Освен това DAS режимът намалява input лага с около 60%. Скоростта все пак е основният фактор при влагането на финансов ресурс в закупуването на подобен тип монитор.

 

 

Продължавам нататък с Black Stabilizer, който прегледах като основна функция по-горе и в предходния ми тест на LG 24MP88. Този път заложих на Bioshock и Metro Last Light като тестови игри за подобряване на светлината в играта и получих същото солидно представяне, което вече и очаквах. Отново моите адмирации към LG за доброто функциониране на функцията. При LG 24MP88 тя е в наистина перфектно състояние, очаквано от по-нов модел. При LG 24GM77 има известни проблеми с отмиването на черния цвят при по-високи нива Black Stabilizer или отмиване на светлите сиви тонове при по-ниски нива на функцията.

Накрая останаха двата фабрично настроени гейминг режима, за които не ми се говори особено много. FPS режимът налага дразнеща острота на фигурите на героите, отмива цветовете и яркостта му е както не особено ласкава към цялостната визия на играта, така и към очите ви. RTS режимът не ме дразнеше, докато играех StarCraft II, но стандартният режим на LG 24GM77 предоставя много по-добра цветова прецизност и контрастно отношение от него. Разбира се, всичко това е въпрос на предпочитание. Аз лично съм почитател на по-реалистичните цветове и по-ниското ниво на рязкост (тенденциозно изключвам Sharpening графичната настройка в RPG игри например) и предварително подготвените гейминг режими на LG 24GM77 просто не ми допадат.

 

 

 

И все пак добър монитор ли ми дадоха LG? Да. Не обичам да давам оценки, но бих подарила една 8-ица от сърце на LG 24GM77. Както казах във въведението, това е един стабилен избор за дисплей за всеки геймър с по-ограничен бюджет. Бърз е, високофункционален и с богати възможности за настройване по ваш вкус. Липсата на G-Sync или FreeSync поддръжка безспорно е повод за мрънкане от страна на по-изискващите PC геймъри като мен, но дори без тях играех с удоволствие. И то с часове. Следващия път, когато решите, че ви е време за нов дисплей, си спомнете за LG 24GM77 и сами преценете дали компромисите, заложени в него, си заслужават вашето внимание.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Tech

Galaxy Note 8 наближава и Bixby става още по-умен

28 | Преди 15 ч.