Приемаща изглед от първо лице, нетипичен за поредицата, в напълно нова локация и бидейки една от първите ААА игри, които могат да се играят във виртуална реалност, Resident Evil 7 има доста предизвикателства пред себе си. Добрата новина е, че след години на експерименти и спин-оф заглавия, които се движеха между приемливи и категорично слаби, поредицата най-сетне отново намира истинския си облик.

Със сигурност феновете на тази прочута хорър серия могат да въздъхнат с облекчение - Resident Evil 7 е истинско завръщане към добрата форма на играта, която е сред основоположниците на жанра. Решението на Capcom да започне на чисто бе колкото дръзко, толкова и наложително. В последно време поредицата твърде често бягаше от всичко това, което направи първите игри толкова напрегнати и стряскащи. Междувременно заглавия като Amnesia, Outlast и Slender бързо запълниха тази ниша и предизвикаха своеобразен хорър ренесанс. Resident Evil 7 е доказателство, че Capcom все пак умее да се вслушва не само в гласа на феновете, но и да обръща внимание на новите игри, даващи сегашния облик на жанра.

 

Може да се случи на всеки

Всичко в Итън Уинтърс говори за най-обикновен човек. Както в оригиналната Resident Evil, тук също няма някаква специална въвеждащата история; всичко, което знаем, е, че жена му Миа е изчезнала преди три години. Отчаян и в търсене на отговори Итън стига до мочурищата на малкото градче Дълви в щата Луизиана. Ако сте гледали сериала True Detective на НВО, може и да откриете доста сходни черти - мрачната атмосфера на южняшките блата крие доста тайни, някои от които злокобни.

 

 

В центъра на този южняшки готически пейзаж е имението Бейкър - порутен комплекс от сгради, вкопчили се с нокти в последните си мигове, преди да се срутят изцяло. В момента, в който Итън слиза от колата си, нещо ви подсказва, че не го очаква комитет по посрещането. Домакините не са особено щастливи да го приемат под своя покрив и си личи. Още от първата сцена се усеща атмосферата на класически хорър филми като The Texas Chainsaw Massacre ("Тексаското клане") и The Hills Have Eyes ("Очите на скалите"), а блатата на Луизиана са доста сполучлива локация, която е по-нюансна в сравнение с предните части. В истински Resident Evil стил постепенно на бял свят изплува по-дълбокото ниво на конспирации и с напредването на играта срещате нови и нови изненади.

 

Женени с деца

Семейство Бейкър изглежда като онова извратено и сбъркано семейство, което събира най-добрите стереотипи на жанра. Мрачни, зловещи и винаги готови да хлопнат капана върху неподозиращия пътник, имал неблагоразумието да се отклони към тяхната територия. Те са страховита шайка, от която без съмнение Джак и жена му Маргарит са най-представителните. И от двамата буквално струи ужас и злонамереност по начин, който нито един друг злодей в поредицата май не е успявал да излъчи.

Да стреляте по тях с куршуми е безполезно; вместо това играта ви кара трескаво да претърсвате от стая в стая, докато опасно близо се чува шум от стъпките на някой от психопатите в семейството. Всъщност семейството е по-страшно, когато не го виждате, защото чувството, че винаги дебне наблизо, засилва усещането за страх. Ако разпаленото ви и превъзбудено въображение реши, че спотайващите се в подземията на имението чудовища всъщност някога са били хора, отвлечени от семейството, няма да сте единствените и това показва, че играта умело плете своята паяжина около сетивата ви.

 

Имение, което не бихте искали да притежавате

Домакините са доста зловещи сами по себе си, но истинската звезда на хорър спектакъла е самото имение. Начинът, по който е структурирано то, ще ви напомни за първите игри от серията. Зад всеки ъгъл дебне нещо, а много помещения са първоначално затворени, но след като намерите ключове и други предмети, постепенно получавате достъп.

Благодарение на пъзелите, които периодично срещате, докато се лутате из многобройните коридори, зали и крила на имението, Resident Evil 7 изглежда и като приключенска игра. Разбира се, не липсват и врагове, които да елиминирате, използвайки максимално разумно ограничения си инвентар. Когато за пръв път намерите Green Herb, неминуемо ще изпитате почти забравеното носталгично чувство, което е особено емоционално, предвид колко модернизирани са други елементи от играта.

 

 

Стрелбата е изненадващо интуитивна и лесна за изпълнение, но е жалко, че стандартните врагове не са особено разнообразни и почти всички изглеждат еднакво, само с минимални вариации. Поне повечето битки могат да се избегнат, ако сте достатъчно бързи, за да оставите ужасите на имението Бейкър зад гърба си. Изключение правят периодичните срещи с босове, които са добри и ще ви накарат да се поизпотите. Липсата на ясна индикация за това, колко още живот остава на врага, допълнително засилва напрежението, особено когато сте на прага да използвате и последния си куршум.

Сървайвъл механиката в играта работи много добре и това е основата за всеки добър хорър. От една страна, ограниченото място в инвентара е задължително, но от друга, рецептите за комбиниране на елементи и автоматичното подреждане на оръжията улесняват нещата, за да не губите излишно време. Мунициите и предметите са достатъчно редки, за да създават напрежение, но не и за да бъде ситуацията твърде нечестна. Почти всяко помещение, в което влезете, има едно или две скришни места, където може да откриете куршуми и други полезни материали.

 

Хорър в ново измерение

Един важен аспект на играта е желанието на Capcom да интегрира виртуалната реалност в нея. VR режимът тук не е просто добавена в последния момента екстра или странична занимавка, която само да ви разсейва. Активирайки тази опция, може да изиграете цялата игра с PlayStation VR и DualShock 4, което вдига качествено напрежението. Позициониращото аудио ви кара да подскачате всеки път, когато чуете зловещо скърцане от пода или затръшването на прозорец. Цялата атмосфера е страхотна и VR средата върши добра работа, без в същото време да жертвате каквото и да било.

По подразбиране може да използвате десния аналогов стик, за да въртите камерата на интервали от 30 градуса, но този ъгъл може да се променя при желание. Ако предпочитате по-гладко движение, което да напомня за игра от първо лице не във виртуална реалност, може да си поиграете с настройките и да го постигнете. Един недостатък е, че мрачният интериор на играта, издържан в сиво и кафяво, понякога пречи да видите добре някои предмети около вас.

 

 

Какво се крие зад последната врата?

Resident Evil 7 ще ви отнеме между 10 и 15 часа, но немалка част от това време отива в криене от врагове, търсене на предмети и умуване над пъзели, така че повторното изиграване ще е доста по-късо, след като вече знаете какво да правите.

Темпото в началото е малко странно и ще мине повече от час, преди да се изправите наистина лице в лице с противник, когото може да победите. Преди това всичко е изследване и атмосфера на фона на няколко стресиращи срещи и изкарващи акъла ситуации... което в огромна степен е дефиницията на сървайвъл хорър жанра. Интересно е, че историята в играта до голяма степен е самодостатъчна и е свързана съвсем леко с фактите от поредицата. С други думи ще може да откриете отговорите на всички въпроси с приключването на кампанията, което пък прави Resident Evil 7 подходяща и за стари, и за нови фенове. Resident Evil 7 напомня малко на класическите Resident Evil игри, навява доста сравнения с Outlast плюс щипка The Last of Us и F.E.A.R., за да е комбинацията пълна. Играта е едно ефектно, макар и кратко хорър пътуване в мрачния свят и можем да се надяваме, че ще отбележи началото на нов етап за славната поредица.

А какво е мнението ви за The Last Guardian?

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от Play

Logitech G413 е нова геймърска клавиатура от среден клас с LED осветление и достъпна цена

0 | 23.04.2017