„Оскарите“ на 2017 със сигурност ще се запомнят с най-големия гаф в своята история - погрешното обявяване на La La Land за най-добър филм вместо истинския победител Moonlight. Грешката е велика по своему, защото именно La La Land поляризира мнението на зрители и критици месеци преди церемонията, а победата на Moonlight извади на показ безумната нетолерантност, расизъм и хомофобия на много повече хора, отколкото е нормално да се очаква в света днес.

На пръв поглед това са два много различни филма. La La Land е жизнерадостна експлозия от цветове и звуци, ярък и шумен, създаден да бъде красив и да забавлява.

"Мооnlight" е част от програмата на 21-вия София Филм Фест. Филмът ще се излъчва в различни кина, оставащите дати са пет, а последната от тях е 24 март.

Moonlight е като снимка в сепия, с наситено-приглушени цветове, само черни герои, много близки кадри, къси и точни фрази и много мълчание, което казва повече от думите. La La Land е филм за бели, красиви и талантливи млади хора, за които като че ли най-големият проблем е кое точно щастие да изберат. Moonlight е филм за гей афроамериканец, за външния тормоз и вътрешното напрежение, за ранимостта под маската на силата. 

И двата филма отнесоха много хейт. La La Land за оправдаването на „погрешни“ ценности, Moonlight за занимаването на широката общественост с проблеми, които всъщност не я интересуват. Академията отнесе хейт за избора си. Два филма за любов предизвикаха вълна от толкова много омраза.

А всъщност те толкова много си приличат. Истинската тема и на двата филма е „аз и другият“, „аз на фона на външния свят“. В La La Land това е личната мечта, влизаща в конфликт с любовта. Дали да бъда успяла, известна на цял свят актриса, или да жертвам това, което обичам, заради човека, когото обичам. Ако питате „света“, той отдавна налага образа на голямата, вечната, единствена и неповторима любов като най-висшата човешка ценност и сравнително отскоро следването на голямата лична мечта призвание, но без да отменя първата и без да си дава сметка, че те двете може и да не са способни на пълноценно съвместно съществуване. Дали са или не са, е отговор, който всеки сам трябва да намери за себе си. И ако прецени, че не са, идва следващият въпрос - коя е по-ценната за мен, което е друг изказ на изначалното „кой съм аз“. Същият въпрос, който от дете търси героят в Moonlight и който изисква честен отговор, за да му се даде шанс да почувства и изживее нещо наистина красиво. И в двата филма финалът казва едно и също - щастието минава през честния личен избор.

В колективното подсъзнание Слънцето винаги е било символ на самоопределянето, амбицията, реализацията и успеха. Луната е нежната ни страна, чувствителната, емпатична част от нас, неразривно свързана с друго тяло и имаща нужда от другия/другите/Слънцето, за да свети. Привидно La La Land прави слънчев избор, а в Moonlight усещаме копнежа на самотната Луна. Но Слънцето и Луната живеят заедно във всеки от нас, техният съвместен танц, понякога бурен, понякога нежен и винаги сложен, ни прави хора. Като такива ние имаме еднаква нужда от себе си и от другите. Това е темата и в останалия извън основните номинации Passengers, където героят е принуден да прекара целия си живот сам в луксозен кораб между звездите. Последната дума в този филм е „заедно“.

2017 година поляризира мненията с два филма за избора. Но най-актуалното в тях е, че този избор е разгледан на фона на днешния ден, когато много налагани с векове житейски аксиоми са подложени на съмнение и преоценка. Ние сме създадени да обичаме и сме щастливи, когато обичаме. Но и двата филма ни питат „коя любов е правилната“, „коя любов да изберем“. И фактът, че повдигнаха толкова спорове и въпроси, доказва само едно - че са дръпнали болезнена струна у всеки от нас поотделно и на нашето време и култура като цяло. И точно затова заслужават всички статуетки, които получиха.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Play

Седмици преди края на снимките филмът за Han Solo си търси нов режисьор

0 | Преди 11 ч.