Учените свързаха уязвимостта на жителите на Европа от ХИВ с маршрутите на завоевателните походи на древните римляни.
В изследване, публикувано в списание Infection, Genetics and Evolution, авторите съобщават, че в страните, които са били в състава на Римската империя, много по-често се среща разновидността на гена за рецептора CCR5, която прави човека по-податлив на заразяване.

За да попадне във вътрешността на клетката, вирусът трябва да се присъедини към разположения на повърхността й рецептор CCR5.
Генът, кодиращ този рецептор, се среща в различни варианти сред човешкото население.

В една от разновидностите на гена, получила названието CCR5-Delta32, липсват 32 нуклеотида (градивните частици на ДНК).
Поради това структурата на рецептора при носителите на CCR5-Delta32 се отличава от нормалната.
ХИВ не я разпознава и не се прикрепва към такъв рецептор.
Хората, носещи мутиралия вариант на гена CCR5, са по-малко подложени на заразяване с ХИВ, а самото заболяване по-трудно ги убива.

Генетичните тестове показват, че вариантът CCR5-Delta32 се среща предимно при жителите на Европа и Източна Азия.
При придвижването на юг честотата на срещане на мутиралата форма намалява.
Така например в някои райони на Северна Европа 15% от жителите носят CCR5-Delta32, докато в Гърция например тази мутация се среща едва при 4% от населението.

Сред учените са разпространени няколко основни теории, обясняващи това разпределение.
Според една от тях мутацията се е появила в скандинавските страни и е разнесена в останалата част на Европа от викингите.
Друга теория предполага, че в резултат на епидемия от някакво заболяване са оцелели повече носители на мутиралия вариант на рецептора.
Разпределението на CCR5-Delta32, предсказано от тези теории обаче, не съвпада с реалните наблюдения.

Авторите на настоящото изследване установили, че изменението на честотата на срещане на CCR5-Delta32 съответства на измененията в границите на Римската Империя от 500 г. пр. н. е до 500 г. от н. е.
Анализът на ДНК на 19 000 европейци показал, че в регионите, завоювани от римляните, вариантът CCR5-Delta32 е разпространен значително по-малко, отколкото в други области.
Причините за това явление не са ясни. Възможно е сред римляните мутацията в гена на рецептора да се е срещала по-рядко и те да са разпространили тази особеност, влизайки в сексуални контакти с местното население.
Според друга хипотеза, която подкрепят учените, римляните са били приносители на заболяване, което е подредило носителите на CCR5-Delta32.

Много изследователи смятат, че разпространението на СПИН вече има епидемичен характер. По официални данни през 2007 година носители на заболяването са били 33.2 милиона души. Общият брой на починалите от СПИН вече е над 2 милиона.

Тагове: