Сред големите проблеми с имплантирането на външни тела в човешкия организъм са отхвърлянето и натрупването на лепкава субстанция, която ги уврежда. За момента се използват пластмасови покрития, които обаче се разпадат лесно, което ограничава употребата им. Откритието е публикувано в Science.

Вместо да търси алтернативни покрития, Чанг-Джин Ким от калифорнийския университет променя структурата на самия материал така, че да отблъсква останалата материя. Повърхностното напрежение е свойство на течностите, наблюдавано когато капки вода се задържат цели, като маниста. За да го увеличат и да направи структурата хидрофобна без да променят химическия ѝ състав, Ким и екипът му гравират повърхността и на „пирончета“, с размер около 20 микрона, след което ги издълбават, така че да заприличат на чадър, с 1.5 микрона дължина и 0.3 микрона ширина.

При експерименти с други материали, учените откриват, че структурата отблъсква дори най лепкавите течности – флорните разтвори, които залепват дори за тефлон. За сравнение с пластмасовите покрития, силицият който използват за експеримента издържа температури до 1000 градуса по Целзий. Фактът, че структурата може да бъде гравирана с почти идентичен ефект на широк спектър от материали прави приложенията ѝ неизброими.