За първи път сондатa Джуно е засякла електрони от до 400 000 волта, съдържащи се в атмосферата на Юпитер. Огромното количество енергия от тях е това, което придава на планетата блестящи сияния, най-вече около полюсите. Какво обаче се крие зад този феномен, който се появява само понякога? В публикувано изследване данните от Джуно потвърждават за пръв път, че сиянията на планетата са много по-различни и по-странни от тези, които има на Земята – и се случват по съвсем различни физични закони.

Откритието кара специалистите да смятат, че сиянията се получават благодарение на процеси, които за момента не са ясни. Сиянията на Земята се получават от заредени частици (като електроните), които в атмосферата създават отблясъци – на нашата планета това се случва най-често при соларни бури. На Юпитер сиянията се формират най-често от Йо, една от луните на планетата, чиито вулкани изхвърлят големи количества сяра и кислород. Данните, които Джуно предава, оборват всичко, което знаем в научен план. Най-странна за учените е акселерацията на електроните – на полюсите на Юпитер те са по-силно заредени от всичко, виждано на Земята. Самото сияние на планетата е около 100 пъти по-силно от това на Земята. Б. Х. Маук, един от главните автори на изследването, казва, че сиянието не отговаря на изчисленията, направени от физиците на Земята. С една дума процесът, който увеличава електроните на Юпитер до около милион волта напрежение, е напълно неизвестен за нас.

 

Същият този процес е и доста произволен и нестабилен и единственото, което в момента можем да направим, е да го засичаме отново и отново в опити да установим защо се случва. Мистерията на сиянията на Юпитер обаче е нещо, което, ако се разкрие, ще покаже пред нас изцяло нова космическа физика, с други правила и съвсем различни процеси от това, което познаваме до момента.