Глиобластомата е агресивна форма на рак, която убива повечето пациенти в течение на две години след поставяне на диагноза. При проведени тестове с мишки миналата година изследователи от Университета в Северна Каролина в Чапел Хил са установили, че възрастните клетки на кожата могат да бъдат преобразувани в стволови клетки, които може да послужат за проследяване на туморите. Опирайки се на това, учените са открили, че процесът на работа с клетките може да се провежда достатъчно бързо, за да може ракът да бъде победен.

Лечението на глиобластомата включва обичайните варианти на хирургическа намеса, лъчева терапия и химиотерапия, но нито един от тези методи не се явява достатъчно ефективен. Туморите могат да разпространяват метастази в мозъка, които могат да растат няколко месеца след отстраняването на тумора. В резултат само около 30% от болните имат шанс да преживеят повече от две години.
Отчаяно се нуждаем от по-ефективен метод на лечение“, казва водещият изследовател Шон Хайнтген.
За да открият новия метод, учените са взели фибробласти – разновидност на клетките на кожата, които създават колаген и съединителна тъкан от мишки, и са ги препрограмирали в невралните стволови клетки. Последните откриват и улавят раковите клетки в главния мозък, но ако са сами, не успяват да преборят рака. За да дадат на клетките такава способност, учените са ги препрограмирали за унищожаване на конкретен белтък. В резултат мишките с такива стволови клетки в мозъка са показали ръст на преживяване 160 - 220 процента.

Следващата стъпка е било лечението на рака в организма на човек, като в началото на годината изследователите са получили достатъчно обещаващи резултати. Техниката на лечение леко се различава от тази, използвана при мишките – на пациентите е било въведено вещество наречено „пролекарство“, което само по себе си не прави нищо, докато не получи определен сигнал. Стволовите клетки са били проектирани така, че да носят белтък, който действа като спусък, активиращ пролекарството, което действа на малко пространство около себе си, вместо да влияе на целия организъм. Това позволява на препарата да бъде използван целенасочено само върху необходимата област, което снижава риска от странични ефекти, каквито съществуват при химиотерапията например. Главен плюс на новия метод се явява скоростта на лечение.