От повече от година в HiComm ви представяме изкуството, представляващо субкултурното течение косплей (costume + play = cosplay). Събития като Aniplay и Aniventure от вече десетилетие дават шанс на хора от цялата страна да демонстрират творческите и актьорските си умения пред хиляди посетители със своите въплъщения в герои от анимета, манга, игри, филми, комикси и дори митове и легенди. Сега косплеят има още един подиум. Този път той се намира в Националния етнографски музей в София и представлява изложба на косплей костюми, създадени от български косплейъри и представяни на български събития през последните няколко години. Събитието е организирано съвместно от НЕМ, клуб Nakama и Фондация Номура. В галерията ни можете да разгледате малка част от изложените костюми и някои от уникалните им детайли.

Предполагам, че част от вас ще бъдат учудени, дори леко скандализирани от факта, че редом до чипровските килими и шопски носии се намират костюми на Попи от играта League of Legends, Принцеса Сакура от анимето Legend of Princess Sakura и дори Кайло Рен от филма “Междузвездни войни: Силата се пробужда”. Но всъщност косплеят има пълното право да се намира в културен институт, създаден с цел да демонстрира етническите занаяти и световното културно наследство. В костюмите, които ще видите в залите на Етнографския музей, са вложени стотици часове шиене, изработване на брони и оръжия, бродиране, фризиране на перуки, грим и понякога - дори коване. Тук не включвам часовете подготовка за самото изпълнение на сцената, а само за изработката на костюма, макар атрактивното театрално изпълнение да е от също толкова голяма важност за един косплей, колкото самият костюм. Но дори да изключим сценичния фактор, косплей костюмът представлява събирателен израз на множество традиционни занаяти, пречупени през призмата на модерната попкултура.

През следващите няколко седмици ще можете да се убедите лично в това, колко труд се влага в косплея. В рамките на изложбата ще бъдат организирани работилници с изявени български косплейъри, някои от които вече сме интервюирали, които ще ви разкажат за изкуството си буквално “от игла до конец”. Как се подбират материалите за един костюм, как се създават различните типове доспехи, рокли или кимона и какво е да излезеш на сцената на престижни световни конкурси като EuroCosplay на MCM Comic Con London. Ако пък посетите Националния етнографски музей на 20 май, на Европейската нощ на музеите, ще можете да видите и още атрактивни костюми освен изложените, този път - облечени от самите им създатели.

Изложбата Cosplay: От игла до конец безспорно ще ви даде храна за размисъл, но и ще предизвика очакваните негативни реакции, за които вече споменах. За това е важно да отбележа няколко неща. Съществува заблуда, че това субкултурно течение е феномен на “новата ера”, на края на ХХ и началото на XXI век. Популяризацията на косплея най-често е обвързвана с периода на 90-те години на миналия век, когато броят на косплейърите в световен мащаб нараства рязко и изненадващо. Това предизвиква първите любопитни погледи от страна на мейнстрийм медии към тази затворена общност. Съответно това внимание пък доведе до още по-голямо разрастване и отваряне на самата общност към други почитателски течения като графични новели и екшън филми. В частност най-силно е влиянието, идващо от глобализирания пазар на американските комикси и впоследствие с популярните им филмови екранизации, и мощното навлизане на японските аниме и манга в западния свят.

Истината обаче е, че косплеят не е субкултура, зародила се през последните 20 години. Историческите й корени могат да бъдат проследени чак до 1939 г., когато за първи път фенове на научната фантастика се обличат в костюми и започват да имитират герои от любимите си литературни творби на първото издание на изложението World Science Fiction Convention (WorldCon) в Ню Йорк, САЩ. И именно тази почти едновековна история на косплея го прави пълноправна част от модерното културно наследство.

През следващите няколко десетилетия броят на sci-fi изложенията в световен мащаб започва да нараства, като големият бум се случва през 60-те години на ХХ век в Япония. Десетилетие по-късно японски младежи започват да се обличат като герои от аниме и манга по примера на западните си набори. По това време въплъщаването в тези измислени образи се приема преди всичко като израз на принадлежност към определено почитателско течение.

През 1975 г. откриването на панаира Comic Market или Comiket, отново в Япония, постига две неща. Първо, дава възможност на млади художници да публикуват авторските си манга произведения. Второ, дава истински начален тласък на субкултурата, която впоследствие ще започнем да наричаме косплей. Тогава обаче в Япония за този тип изкуство е използван терминът kasou (仮想).

С популяризацията на този тип “фенско преобличане” се появил един проблем. Kasou, макар подходящ термин в Япония, се оказал нелесно преводим за западния свят. Най-точният превод на неологизма на английски била думата “маскарад”, но тя не можела да улови с точност духа на косплея.

Дилемата на наименуване на коцепцията била разрешена от Нобуюки Такахаши от аниме студиото Studio Hard, докато бил на посещение на Worldcon през 1983 г. В създаването на познатия на нас термин от помощ му бил и японският навик за комбиниране или скъсяване на думи чуждици за по-удобно използване от японците. Например японската дума за дистанционно идва от английското remote control, произнася се rimooto kontorooru, но е скъсено до rimokon в разговорния език. В интервю за Kotaku Такахаши споделя следната история за създаването на термина “косплей”: “Чухме английската дума “костюм” и посетихме събития с имена като Costume Show, Kasou Show, Hero Play и какво ли още не. Започнахме да мислим за различни комбинации от думи и накрая се сетихме за “косплей”. Беше перфектно!”

Статията на Нобуюки Такахаши в списанието My Anime

Същата година в японското списание My Anime излиза статия на Такахаши за косплей, в която терминът е официално използван за първи път. В нея се разказва за посетители на изложението Comiket в Токио, които се обличат като герои от аниме и манга. Заради това и до ден-днешен стандартната дефиниция за косплей винаги е свързвана първо с въплъщението в аниме/манга герой, а чак след това с герои от други попкултурни течения.

В статията са обхванати множество различни типове косплей: на супер герои, на реалистични роботи, на аниме герои и дори за силно сексуализирани костюми. Специален фийчър има и за женски косплейъри, които се обличат като мъжки герои, или т.нар. джендърбендинг, който е популярен и до днес (и който често виждаме и в обратен вариант - мъжки косплейъри в женски костюми).

Като човек, който е преди всичко фен на косплея, не съм в състояние да ви разкажа повече за това сценично изкуство, освен да споделя тази кратка история на името му. За да се запознаете отблизо с изключително детайлните, пищни и ръчно изработени костюми - посетете Националния етнографски музей в София. Изложбата Cosplay: От игла до конец отваря врати днес и ще продължи до 10 юни 2017 г. От HiComm задължително ще посетим работилничките с български косплейъри и атрактивната Нощ на музеите на 20 май. А ако искате да прочетете повече за сценичната, play-част от cosplay - прочетете репортажите ни от Aniventure и Aniplay, които виждате под статията.

Заглавна снимка: Виктор Минчев

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Още от Social

Климатичните промени ще окажат негативно въздействие върху пътуването със самолет

0 | 17.07.2017