През 2002 г. двама щатски гейм разработчици, Крис Хекър и Шон Барет, започнали да разработват гейм енджин, способен да изобразява огромно количество визуални елементи. Те решили да тестват работата му и поканили малка група от разработчици в офиса на Хекър в Окланд, Калифорния. Сбирката имала за цел да насърчи експериментирането и иновацията в гейм индустрията и носела името 0th Indie Game Jam. И надали някой от присъстващите съзнавал, че ще бъде началото на нов световен феномен.

Четири години по-късно в Университета по информационни технологии в Копенхаген, Дания, се състои първото издание на Nordic Game Jam. 40-те присъстващи програмисти, дизайнери, аудио инженери и художници получили следната задача: разделете се на отбори и създайте игра за 48 часа. Тази простичко звучаща, но предизвикателна идея днес стои в основата на световния Global Game Jam. Събитие, което през 2018 г. отпразнува своята десета годишнина и се състоя по едно и също време, между 26 и 28 януари в над 800 града в 109 държави и с над 40 000 участника. От вече 5 години и България е част от този световен феномен със събития в Пловдив, София, Габрово, Варна и Бургас. Пър­вият местен Game Jam се ражда в столицата и неговото 5-о юбилейно издание беше причина за срещата ми с един от организаторите му - Филип Търпов.

Филип Търпов, един от организаторите на Sofia Game Jam 2018

Но преди да се впусна в подробности за тазгодишния Sofia Game Jam и колко специален беше той, трябва да уточним...

Какво е Game Jam?

Навсякъде по света дефиницията на събитието е една и съща. „Game Jam е физическо пространство, където за 48 часа хора от определен град се събират да създават игри по тема, която е определена за целия свят“, обяснява Филип. „Като според мен това е по-повърхностното определение. Повечето игри, които се създават на събитието, не са завършени продукти, а възможности за експериментиране, за пробване на идеи, на технологии“, допълва той. За Филип, а и за по-голямата част от участниците на Sofia Game Jam събитието „по-скоро има социално и културно значение“, отколкото да се приема като място, където се раждат гениал­ни игри.

Състезателният дух също е оставен на заден план за сметка на социалния елемент и предизвикателството да изле­зеш от комфортната си зона. Или поне така изглежда събитието в България. В други държави съществуват и Jam-ове, продължаващи по една седмица, както и такива, съсредоточаващи се изцяло върху разработката на бордови игри. Но силният социален характер и богатите възможности за нет­уъркинг са налични навсякъде.

Купата на Sofia Game Jam 2018. С Илия Темелков помогнахме с оцветяването! Снимка: Галина Маринова

„Джамърите“, както са известни участниците, имат възможност и да се срещнат, и да почерпят опит от професионални гейм разработчици от страната-домакин, а и от чужбина.

От Копенхаген до София

По абсолютна случайност историята за създаването на Sofia Game Jam перфектно изразява основните идеи на събитието - да експериментираш, да създадеш нещо ново, да се запознаеш с интересни хора и да се забав­ляваш.

Преди 5 години две момичета, Велимира Великова и Росица Динева, се вдъхновяват от датския Nordic Game Jam и решават да опитат да организират подобно събитие и в България. За разлика от организаторите на датското събитие те „не са познавали гейм климата тук [в България], не са познавали индустрията“, разказва Филип, но въпреки това се захващат с организацията на експерименталното събитие, нямащо еквивалент в страната ни. Първо дистанционно, а две години по-късно, когато се прибират в България, и директно. Осъществяват и първия си контакт с Филип, който по това време е главен редактор на вече покойното гейм издание Gamebox. Медията става един от първите им партньори, а Филип винаги откликва на въпросите им за гейм индустрията, която „много обичам като развлекателен бизнес, като забавление и преди всичко като творчески процес, най-малкото защото работех в гейм компания [Gameloft]“.

Sofia Game Jam 2018 си имаше и свои супер вкусни кексчета. Снимка: Галина Маринова

Първият Sofia Game Jam започва на 24.01.2014 г. и е повече от успешен. Вел и Росица толкова се „изкефили на приемственост­та на българите и решили да го направят отново. Този път - още по-голямо“.

В следващите години джамърите стават все повече и повече и все по-разнообразни откъм професионални пътища, възраст и интереси. В редиците се включват едновременно професионални гейм разработчици и пълни аматьори, които никога не са работили по игра през живота си. Гостите също стават по-разнообразни, а подкрепата от страна на българските гейм студиа и представители на хардуерни компании варира по сила, но винаги присъства под една или друга форма.

През 2016 г. Филип официално се включва в организацията, твърдо решен да доразвие две от най-готините черти на софийския Jam - присъствието на разработчици от чуждестранни гейм студиа и социокултурната значимост на събитието. И Sofia Game Jam 2018 е чудесен пример за бавната, но успешна реализация на този пълен с потенциал стремеж.

Sofia Game Jam 2018 в разгара си. Снимка: Вероника Христова.

(Транс) Мисия

Когато темата на Global Game Jam 2018 бе обявена официално в София, дори нямах време да обърна погледа си от екрана обратно към участниците на Sofia Game Jam. Те вече сваляха работните маси от сцената на залата на Френския институт в България. Престижната културна институция не просто бе поканила джамърите да правят игри на тема Transmission на нейна територия. Тя беше причината тазгодишното издание на събитието изобщо да се осъществи. „Бяхме на ръба да се откажем“, разказва ми Филип, все още невярващ в „чудото“, представляващо подкрепата на Института. „Знаехме, че хората искат да има Jam. Направо щяха да ни линчуват, когато с Вел за първи път споделихме желанието си да се откажем. Но трябваше да намерим място, където да го проведем. Това е проблем всяка година, защото малко локации в София са подходящи да приютят над 100 души с компютри за 3 дни. Мой колега, който е редовен посетител на Jam-a, написа пост във Facebook с казуса ни. Няма и час по-късно той получи отговор от Благовеста Делчева от Френския институт с молба да я свърже с нас.“

Обезвереният по това време Филип си мисли, че колегата му се шегува с него. Репликата „Френският институт иска да е домакин на Sofia Game Jam“ просто не му се връзва с репутацията на институцията. Той обаче не знае, че директорът на Института, Фабиен Флори, от известно време иска да включи видеоигрите към културната му програма. Той ги смята за лицето на дигиталната култура и за фундаментална част от културното, социалното и бизнес бъдещето на глобалното общество. А като най-важен елемент от тях г-н Флори посочва процеса на разработването им и талантливите, ентусиазирани млади хора, които се занимават с него.

Присъстващите музиканти записват музика за игрите, създавани на Sofia Game Jam 2018 . Снимка: Галина Маринова.

Мисията на Sofia Game Jam изведнъж се оказва същата като тази на Френския институт в България. Да се покаже културната и социалната значимост на видеоигрите и новото поколение от техни създатели. След това всичко се развива светкавично Партньорството е под­писано. И в 12:00 на 26 януари първите участници в Sofia Game Jam 2018, представители на Френския институт в България, Френското посолство, Френско-българска търговска и индустриална камара, French Tech Sofia, Telus International Europe, Trixir, Ubisoft Sofia, 11 bits studios и много други партньори на събитието влизат в историческата зала „Славейков“ за двудневен маратон по създаване на игри.

В документалния филм за Sofia Game Jam 2018 се включиха множество участници и официални лица, които подкрепиха събитието.

Беше истинска привилегия да наблюдавам събитието отвътре. Лекциите, съветите, емоцията. Моментът, в който група от напълно непознати се запознава и решава да създаде нещо заедно. Ентусиазмът, който не намалява дори след 48 часа постоянна работа и безсъние. Разочарованието когато игра, работила допреди няколко часа, изведнъж се счупва точно преди презентацията пред всички джамъри. Или радостта, когато всичко заработва на магия в последните 10 минути преди края.

Polite Bureau - победителите на Sofia Game Jam 2018. Снимка: Галина Маринова. Още снимки от събитието може да намерите на страницата на Sofia Game Jam.

Тази година Sofia Game Jam обаче не приключи с избирането на победителите - Polite Bureau и играта им Krokodil. За тях това е само началото на едно вълнуващо приключение. Освен купата на Sofia Game Jam, Мартин Бакърджиев, Алекс Токмакчиев, Боян Спасов и Стоян Георгиев, получиха и специалната награда „One of Us“ на партньорите на събитието, Ubisoft Sofia - предложение за менторство, от което, по думите на Мартин, със сигурност ще се възползват (и вече са започнали). Подобни неща демонстрират как „Sofia Game Jam може да се превърне в лицето на видеоигрите в България“. Защото, както Филип разпалено заяви в края на разговора ни, „видеоигрите не са нещо, което трябва да се подценява. Видеоигрите са нещо, което се развива. Индустрията в България няма никакво намерение да спира. Не мога да кажа, че Френският институт говори за цяла София, но сега, благодарение на тяхното признание и подкрепа към Sofia Game Jam 2018 вече мога да кажа на всеки: „Я виж какво има в центъра на София! Не, не е кино. Не, не са книги. А видеоигри!”.