Луната постепенно се свива, а учените вече разполагат с по-точна оценка за мащаба на този процес. Анализ на изображения, заснети от камерата LROC на американския космически апарат Lunar Reconnaissance Orbiter, е позволил на изследователите да идентифицират над 10 000 сравнително млади разлома и пукнатини по лунната повърхност.

Според резултатите радиусът на Луната е намалял с приблизително 45 метра през последните 400–800 милиона години. Изследването хвърля нова светлина върху продължаващите промени във вътрешността и кората на нашия естествен спътник.

Смята се, че Луната се е образувала преди около 4.5 милиарда години след гигантски сблъсък между младата Земя и друго голямо небесно тяло. Оттогава вътрешността ѝ постепенно се охлажда.

С понижаването на температурата материалите във вътрешността се свиват, което води до намаляване на общия размер на небесното тяло. Този процес създава напрежение в лунната кора, предизвиквайки разломи и характерни форми на релефа.

Изследователският екип анализира изображения от LROC, за да картографира различни типове структури, възникнали вследствие на постепенното охлаждане и свиване на Луната.

Сред тях са т.нар. дяловидни ескарпи – дълги, извити възвишения, които се образуват, когато лунната кора се напуква и части от нея се изтласкват нагоре. Учените са установили и множество малки хребети в обширните тъмни равнини, образувани от древни вулканични процеси.

Картографирането обхваща над 8900 дяловидни ескарпа и повече от 2000 малки хребета в лунните морета.

„Броят на тези млади разломи, открити в изображенията на LROC, е много по-голям, отколкото някога съм си представял“, посочва ръководителят на изследването Томас Уотърс, геолог и почетен учен от Центъра за изследвания на Земята и планетите към Националния музей на въздуха и Космоса „Смитсониън“.

По думите му охлаждането и свиването на лунната вътрешност продължават, поради което се очаква съществуващите разломи да се разрастват, а нови да се образуват и днес.

За разлика от Земята, която има множество големи тектонични плочи, Луната няма система от отделни движещи се плочи. Външната ѝ обвивка представлява единна кора, в която напрежението се освобождава чрез разломи, разпръснати из различни части на повърхността.

Изследователите са установили също, че някои райони са значително по-насечени от други. Местата с по-малко разломи обикновено се характеризират с по-дебела лунна кора, което може да ги прави по-устойчиви на деформации.

Учените предполагат, че значителна част от широко разпространените пукнатини са се образували на по-късен етап от историята на Луната. В ранните периоди по-дебелата кора вероятно е ограничавала охлаждането на вътрешността, забавяйки свиването и образуването на нови разломи.

Новите данни помагат на учените да възстановят геоложката история на Луната и да разберат по-добре как тя се е променяла през стотици милиони години.

Макар установеното намаляване на радиуса да е сравнително малко в сравнение с общите размери на спътника, то показва, че Луната не е напълно геологично непроменливо тяло. Вътрешното ѝ охлаждане продължава да оказва влияние върху повърхността.

Снимка: Unsplash/Intuitive Machines/Rick Hoppe/Smithsonian

Виж още: Само срещу 40 долара на ден може да си наемете хуманоиден робот, който да ви следва