В ядрото на Земята е открита структура с форма на поничка. Подобно на Вселената и Космоса, Земята също е пълна с мистерии, които тепърва предстои да бъдат разкрити, и тази мистерия с форма на поничка е една от тях. Този скрит регион поставя под въпрос представата и разбирането ни за това как всъщност функционира Земята и как е изградена и разпределена.

От училище знаем, че Земята има четири основни слоя: кора, мантия, външно и вътрешно ядро, но днес откриваме, че новооткритата област с форма на поничка се намира там, където течното ядро и мантията се срещат в горната част на външното ядро на Земята. Това е доста завладяващо и същевременно объркващо, защото ни кара да се запитаме дали тя се е развила след откриването на останалите земни слоеве.

За това, какво се намира под земната кора, сме се досетили най-вече от сеизмичните вълни и вулканите. Въз основа на тези косвени измервания учените са установили, че само 1% от обема на Земята се състои от пламтящото горещо вътрешно ядро, чиято температура надхвърля 5000 градуса по Целзий. Преди няколко години обаче група учени откриват доказателства, които предполагат, че вътрешното ядро на Земята може да се състои от два отделни слоя.

Според проф. Хрвое Ткалчич, геофизик от Австралийския национален университет и съавтор на изследването, сеизмичните вълни, открити в наскоро идентифицираната област, са по-бавни от тези, открити в останалата част от течното външно ядро. Според него областта е ограничена до ниските географски ширини, има формата на поничка и лежи успоредно на екваториалната равнина.

Изглежда, че тази структура се намира в зоната със свръхниски скорости (ULVZ), където сеизмичните вълни драстично се забавят. Въпреки че точното естество на тази зона не е известно, тя може да се състои от плътни материали, като например съединения, по-богати на желязо, или от останки от стари океански плочи, паднали в мантията преди милиарди години. Разбирането на това откритие ни помага да възприемем начина, по който Земята функционира и се влияе от нея.

Ткалчич подчерта, че макар да не са сигурни в точната дебелина на поничката, той и екипът му са заключили, че тя се простира на няколкостотин километра под границата между ядрото и мантията. Учените от Австралия са направили забележителното откритие, като са сравнили вълновите форми много часове след времето на възникване на земетресението, за разлика от използването на конвенционалните техники за наблюдение на сеизмичните вълни и следенето на сигналите, произведени от земетресенията през първия час.

Аномалията с форма на поничка може да играе важна роля в създаването на земното магнитно поле. Изследователите смятат, че тя може да промени потока на разтопено желязо във външното ядро, което захранва геомагнитното динамо, произвеждащо магнитното поле. Това откритие допълнително разяснява мистерията, свързана с обръщането на магнитното поле - явления, при които Северният и Южният полюс сменят позициите си.

Рядката поява на тези обръщания в продължение на милиони години може да се обясни, ако структурата на поничката оказва влияние върху стабилността на потока от разтопено желязо. Функцията на структурата в материалния и топлинния обмен между ядрото и мантията може да предостави нови перспективи за това как топлината изтича от ядрото, оказвайки влияние върху тектониката на плочите и вулканичната дейност на повърхността.

По-голямата част от външното ядро се състои от течно желязо и никел. Интензивното движение на тази електропроводима течност създава земното магнитно поле, което обгражда планетата и поддържа целия живот, като го предпазва от опасна радиация и слънчеви ветрове. За да се разбере магнитното поле и да се прогнозира кога евентуално може да спре или да отслабне, учените смятат, че е от съществено значение да научат повече за състава на външното ядро на Земята, особено за леките химически компоненти.

Снимка: Unsplash

Виж още: Хуманоидни роботи танцуват на гала в Китай с помощта на изкуствен интелект (ВИДЕО)