Учени са съставили картата с най-висока разделителна способност на геоложката основа под южното полукълбо на Земята, разкривайки нещо неоткрито досега: древно океанско дъно, което може да обгръща ядрото.

Този тънък, но плътен слой се намира на около 2900 км под повърхността, където разтопеното метално външно ядро се среща със скалистата мантия над него. Това е границата между ядрото и мантията (CMB).

Разбирането на това какво точно се намира под краката ни - с възможно най-много подробности - е от жизненоважно значение за изучаването на всичко - от вулканичните изригвания до вариациите в магнитното поле на Земята, което ни предпазва от слънчевата радиация в Космоса.

"Сеизмичните изследвания като нашето осигуряват изображения с най-висока резолюция на вътрешната структура на нашата планета и ние откриваме, че тази структура е много по-сложна, отколкото някога се е смятало", казва геологът Саманта Хансен от Университета на Алабама.

Хансен и нейните колеги използват 15 мониторингови станции, заровени в леда на Антарктида, за да картографират сеизмичните вълни от земетресенията в продължение на три години. Начинът, по който тези вълни се движат и отскачат, разкрива състава на материала в Земята. Тъй като звуковите вълни се движат по-бавно в тези зони, те се наричат зони с ултраниска скорост (ULVZ).

"Анализирайки хиляди сеизмични записи от Антарктида, нашият метод за получаване на изображения с висока разделителна способност откри тънки аномални зони от материал в СМВ навсякъде където сондирахме", продължава геофизикът Едуард Гарнеро от Държавния университет в Аризона.

"Дебелината на материала варира от няколко километра до десетки километри. Това предполага, че виждаме планини в ядрото, на някои места до пет пъти по-високи от връх Еверест."

Според изследователите тези ULVZ най-вероятно са океанска кора, погребана в продължение на милиони години.

Въпреки че потъналата кора не е близо до признатите зони на субдукция на повърхността - зони, в които изместващите се тектонски плочи изтласкват скалите надолу в земните недра, - симулациите, докладвани в изследването, показват как конвекционните течения биха могли да изместят древното океанско дъно до сегашното му място на покой.

Трудно е да се правят предположения за вида и движението на скалите въз основа на движението на сеизмичните вълни и изследователите не изключват други възможности. Въпреки това хипотезата за океанското дъно засега изглежда най-вероятното обяснение за тези ULVZ.

Съществува и предположението, че тази древна океанска кора може да е увита около цялото ядро, макар че тъй като е толкова тънка, е трудно да се знае със сигурност. Бъдещите сеизмични проучвания би трябвало да могат да допринесат допълнително за цялостната картина.

Един от начините, по които откритието може да помогне на геолозите, е да разберат как топлината от по-горещото и по-плътно ядро изтича нагоре в мантията. Разликите в състава на тези два слоя са по-големи, отколкото между твърдата повърхностна скала и въздуха над нея в частта, в която живеем.

"Нашето изследване осигурява важни връзки между плитката и дълбоката структура на Земята и цялостните процеси, движещи нашата планета", завършва Хансен.

Снимка: Unsplash

Виж още: Интерактивните методи на образование - необходима стъпка от ново поколение