Тъй като устройствата ни стават все по-енергоемки, нуждата от по-дълготрайни батерии продължава да расте. Една компания в Китай обаче може би има решение, което включва използването на същата технология за дълготрайни батерии, която захранва пейсмейкъри и компоненти, използвани в Космоса.
Kитайската компания, наречена Betavolt Technology, е обявила, че разработва радионуклидна батерия, която би била подходяща за мобилни устройства. Компанията вече разполага с първия си модел - BB100, - който е с размери 15 x 15 x 5 мм и за който се твърди, че осигурява 100 микровата електроенергия. През следващите две години компанията иска да усъвършенства технологията и да направи малки батерии, които осигуряват един ват енергия и могат да се комбинират модулно за по-големи изисквания за мощност.
Тези батерии работят чрез използване на радиоактивен разпад за генериране на енергия. Технологията не е била използвана в други приложения, тъй като радиоактивните материали като плутоний са били твърде опасни за използване. Съществуваше и проблемът, че тези батерии са твърде големи или не осигуряват достатъчно енергия.
Betavolt обаче разработва версия на батерията, която използва слой от изкуствен диамант и разпадащ се изотоп на никела. Компанията твърди, че от системата не изтича радиация и не се произвеждат токсични химикали, тъй като никел-63 се разпада на мед.
Съобщава се, че батерията на Betavolt отговаря на изискванията за захранване на устройства като сензори, малки безпилотни самолети и микророботи. Твърди се също, че тази ядрена батерия може да остане заредена в продължение на 50 години и работи надеждно при температура от -60 до 120 градуса по Целзий.
При това положение непрекъснато чуваме за нови технологии за батерии. Въпреки това рядко се случва тези технологии да бъдат пуснати в търговската мрежа. Едно от предимствата на тази технология е, че както вече споменахме, тя е била използвана за пейсмейкъри, но все пак пейсмейкърите не са подложени на падане и други потенциално вредни фактори.
Снимка: Unsplash
Виж още: Neuralink е провалът на Илон Мъск, за който той не иска да разберете