Имах огромното удоволствие да присъствам на премиерата на серията Honor 90 в Париж миналата седмица. До самото устройство успях да се добера дори по-рано, затова реших, че това е перфектна възможност да тествам камерата на телефона в един от най-красивите градове в света. Ще пропусна скучната част (пътуването) и започвам направо от разходка по улиците на Града на любовта.

Първото нещо, което ми направи впечатление, беше украсата на тази малка пицария. Множеството детайли са перфектно уловени от основната камера на Honor 90. Цветовете са много наситени, може би дори леко нереалистични, но имайте предвид, че снимам с включен AI режим, който обича да акцентира върху подобни аспекти. 

Докато чакам на един от светофарите, ми направи впечатление, че пред мен много добре се беше кадрирала следната сцена. Имаме много различни нюанси, разнородни обекти и отново малки детайли, макар този път да не са съсредоточени в едно място. Резултатът отново е чудесен.

Първата световноизвестна забележителност, която улових през обектива на Honor 90, беше Триумфалната арка. Със сигурност снимката щеше да е 100 пъти по-хубава, ако го нямаше светофара пред нея, но дори така може да отличим няколко важни фактора. В двата края на булеварда има хора, които са в движение, но телефонът е успял да ги "стопира", без да се получи размазан ефект. Имайте предвид и че това е много ярка сцена, при която слънцето е точно над нас, което води до появата на така наречения lens flare в дясната част в короната на най-близкото дърво.

Направихме почивка за обяд и това ми даде възможност да изпробвам макрорежима на камерата върху част от менюто. Той успя да улови дефектите при печата, които са невидими за окото, и държа да отбележа, че фокусното разстояние е едва няколко сантиметра, така че може почти да се допрете до обекта.

Докато бяхме на същата локация, снимах и тази сграда заедно с небето, за да изпробвам динамичния обхват на камерата. Няма никаква "експлозия" на яркостта и както се вижда, облаците и небето като цяло са със запазени детайли и добре отделени от сградата на преден план.

След като отново потеглихме на път, открих тази огромна сграда, която някак си беше изцяло побрана в една снимка от ултраширокоъгълната камера. За да добиете по-добра представа колко е голяма, на всеки етаж преброих че има по 25 прозореца в редица.

Тук отново подлагам на тест нивото на детайлите, като този път умишлено снимах орнаменти под козирка, които са в сянка. Това не повлия по никакъв начин на финалното качество.

Ето че стигаме и до самото събитие. Първият кадър тук е заснет с двукратното приближаване и макар да има малко шум в сенчестата част под козирката, вторият етаж е с перфектно съхранена яснота. Същото може да се каже и за листата на дърветата, при които дори се вижда жилката на всяко отделно листо.

По време на презентацията направих тази снимка, която демонстрира добър контрол над яркостта. Когато имаме много светъл обект (екрана) в много тъмна среда (залата), често се получава „светлинна експлозия“. В този случай постобработката на изкуствения интелект се е справила чудесно и има пълна яснота.

Първото нещо, което снимах в експириънс зоната, беше този LED надпис, рекламиращ 200 MP камерата. Отново контролът на яркостта е отличен и нямаме експлозия от светлина, но понеже снимката е 2х приближена, пак се появява шум в тъмните участъци ( в този случай черната чанта). Не бих казал, че това е проблем, тъй като все пак не става дума за флагманска камера, която трябва да е перфектна във всяко отношение.

Точно до надписа открих и главното действащо лице на кампанията, а именно Honor 90. Предвид че двата обекта са в непосредствена близост един от друг, спокойно може да заключим, че осветлението е идентично за тях. Тук липсва тъмният елемент в кадъра и съответно няма повишено ниво на шум никъде в снимката. Дори се наблюдава приятен боке ефект на фона, който подчертава телефона.

На същата маса се намираше и ето този сетъп за PWM (Pulse With Modulation) Dimming тест. Казано по-просто, наблюдава се трептенето на екрана, което натоварва очите. Honor 90 е първият смартфон в света, който трепти с 3840 Hz, и това го поставя в зоната на щадящ очите. Сертифициран е като flicker-free от TUV Rheinland.

Тук заснех таблица, показваща прогреса в посока по-безвреден екран. Идеята ми беше да видя дали ще са четливи дори най-дребните надписи. Отговорът е да, макар и качеството да се влошава, когато приближим снимката на голям монитор. Имайте предвид, че тези символи са наистина много миниатюрни спрямо цялостния размер на тази своеобразна "стена", така че е невъзможно да се съхрани 100% от качеството при 200% приближаване.

Мястото на събитието разполагаше и с градина, където бяха разположени ето такива табла със закачени по тях снимки, предполагам направени с Honor 90. Използвах широкоъгълната камера, понеже нямаше как да се отдалеча толкова, за да обхвана цяло табло със стандартната. Този кадър не е особено лесен за обработка, понеже имаме черно, смесено с всякакви цветове, сенки, отражения, външна светлина, няколко слоя на фона, но въпреки това снимката е повече от прилична.

След събитието имахме възможност да се разходим из града и да тествам нощния режим. Първият кадър е наистина зашеметяващ спрямо условията. Макар да не е все още пълен мрак, слънцето се беше скрило, така че работех с много малко светлина. Нивото на детайли при тези условия е наистина впечатляващо.

Това може да бъде наречено експеримент, понеже за първи път пробвах 10х приближаването. Не е изненадващо нивото на шума за тази част на денонощието, но реших да включа кадъра, защото снимката може да се определи и като сполучлив арт екземпляр. Има специално разработени филтри, които се водят "ретро" и правят кадрите да изглеждат точно по този начин.

Нямаше как да не включа снимки на Айфеловата кула. Детайлите отново са на приемливо ниво, но фините текстури са по-меки, липсва изразеност. Движещите се коли също не са "замръзнали" като тези през деня. Всичко това не значи, че телефона се справя зле, това са очаквани неща за средния клас.

Последната снимка е на Айфеловата кула, този път от малко по-близо. Тук вече почти не е останала светлина, но кадърът отново е достатъчно добър. Мисля, че Honor 90 се справя дори малко над средното ниво за класа си. Отличава се с ярки цветове, много "остри" кадри през деня, високо ниво на детайла и способен нощен режим.

Вижте още: Honor 90 серията е първият горещ технологичен хит за лятото