Фрагментацията - хроничното заболяване на Android - част 1

Ах, тази фрагментация. Притежаването на устройство, което страда от нея, е сравнимо с това да си гражданин на тоталитарна страна без изглед за революция. В началото боли, но постепенно започваш да свикваш, макар надеждите за бунт да не престават да съществуват в далечно кътче на съзнанието. С времето обаче те остават на толкова заден план, че новините за тях може да започнат да стават досадни. Именно примирението е основният виновник за все по-сериозната фрагментация на платформата. 

Темата е особено обширна, поради което ще разделим текста на няколко части. В първата от тях ще ви запознаем със спецификите на понятието фрагментация. 

Какво е фрагментацията на Android? 

Макар терминът да се използва предимно от гийкове, проблемът с фрагментацията на мобилната платформа на Google започва да става все по-популярен и сред обикновените потребители. Понятието е съвкупност от няколко проблема, които са толкова пряко свързани един с друг, че е трудно да се определи кой е първоизточник на останалите. 

Различен хардуер

Подобно на Windows, Android е създаден, за да работи на възможно най-разнообразен хардуер с минимална нужда от оптимизация. Това неизбежно води до различни изживявания, което, до определена степен, е неизбежно. Няма как смартфон от най-нисък клас да осигури сходно изживяване с хай енд модел - това би обезсмислило съществуването на втория. Поглеждайки към Редмънд, обаче виждаме доста по-добра реализация на сходна концепция - Windows работи сравнително добре на слаби компютри, а повечето приложения (програми) също може да бъдат инсталирани, макар невинаги да функционират оптимално. Windows Phone пък осигурява почти идентично изживяване във всички ценови класове - от Nokia Lumia 610 до Lumia 900 например. 

Време за оптимизация

Всеки себеуважаващ се производител на Android устройства се стреми да оптимизира платформата за хардуера, който използва. Не би имало смисъл от съществуването на четириядрени смартфони и таблети, ако те работеха по-зле от двуядрените си конкуренти. Google обаче анонсира новите версии на Android за потребителите доста преди да те да са готови за използване от HTC, Samsung, LG, Motorola, Sony и останалите големи производители. В някои случаи те току-що са започнали да работят по внедряването на новия софтуер в продуктите си, а в други дори още нямат достъп до него. Именно затова месеци наред единственият смартфон с последната версия на Android е този на Google. Примерът с Galaxy Nexus и Ice Cream Sandwich все още е горе-долу валиден, спомнете си и за Gingerbread и Nexus S. 

Нищо обаче не е по-голям проблем от скиновете. Повече за тях - на следващата страница. 

Скинове

Шелове. Кожи. Модификации. Добавени интерфейси. Наречете ги както искате, но Sense, TouchWiz, MOTOBLUR и всички останали приумици на производителите на Android устройства не са нищо повече от тумори в екосистемата. Смятате, че те добавят възможности, с които иначе не бихте разполагали? Разкрасяват и разчупват интерфейса? Улесняват работата. Това може и да е било вярно за ранните версии на платформата, които определено бяха незавършени. Преди да изкажете тези аргументи в наши дни, препоръчвам ви да изпробвате Galaxy Nexus и да помислите пак. Ice Cream Sandwich е, макар и силно казано, съвършена платформа. Тя има прекрасен и модерен интерфейс, пълен набор от вградени приложения и обобщен визуален език, с който се свиква бързо и лесно. Нещо повече, според препоръките на момчетата от Маунтин Вю приложенията в Google Play би трябвало да изглеждат по сходен начин. Какво означава това? Че те автоматично са в разрез с принципите на Sense, TouchWiz и т.н. 

Скиновете са една от най-основните причини за фрагментация, тъй като всеки от тях изисква огромен брой часове труд, за да бъде накаран да работи върху новата версия на Android. Той трябва да запази естетиката на производителя, но същевременно да включи новите елементи, създадени от Google. Крайният резултат е, че потребителите получават странна смесица от остатъци. Под полупрозрачния слой на скина се вижда бегла следа от иновацията на Google, но тя е толкова добре замаскирана, че някои потребители вероятно няма да усетят, че използват нова версия. Всичко това си личи доста добре в последните версии на Sense и TouchWiz. Макар Android 4.0 да има изцяло нова интерфейсна концепция, наречена Holo (повече за нея - тук), след продължителния труд на HTC и Samsung тя изглежда сходно с 2.3 Gingerbread и дори предходните си версии. 

Ясно е защо производителите на Android устройства причиняват това на иначе чудесната операционна система. Те търсят диференциация с обяснението, че ако всички Android продукти имаха еднакъв интерфейс, производителите не биха могли да направят избора си лесно. Наистина ли?

Има толкова по-добри начини за отличаване от конкуренцията, някои от които можем да видим в момента. HTC прави чудеса с приложението за камерата, което е в пъти по-добро от това на чистата версия на Android. Samsung предоставя 50 GB клауд пространство в Dropbox с Galaxy S III, не бива да пропускаме и удобното зумване и скролиране с накланяне в последните устройства на компанията. Със сигурност можете да се сетите за още много примери. Подобни добавки наистина подобряват изживяването и улесняват работата. Смяната на системния шрифт и създаването на по-лоши версии на иконите - не. 

Няма нужда да описваме резултата от трите групи проблеми. Достатъчно е да погледнете актуалния пазар на смартфони и таблети, за да разберете до каква степен е мутирал процесът на актуализация. Android 4.0 Ice Cream Sandwich е официално представен през октомври 2011 г, но в средата на май 2012 г. устройствата, които използват версията и са на пазара, се броят на пръсти. Ъпдейтите за по-стари - също. Можем да подкрепим твърдението си с цифри - потреблението на Ice Cream Sandwich към момента на написване на статията се равнява на едва 5% от всички Android устройства с Google Play/Android Market в употреба. Това е плашещо, защото по време на анонса на Android 4.0 Google обяви, че всички (да, всички) продукти, които могат да работят с Gingerbread, поддържат и Ice Cream Sandwich. 

Очаквайте втората част на статията скоро.