Опорочена ли е патентната система в технологиите? – част 1

Дори да не следите технологичния свят отблизо, трудно е да не сте научили за делото между Apple и Samsung, което Купертино спечели това лято, тъй като то получи богат отзвук и в стандартните медии. Спокойно. Няма да продължаваме да ангажираме времето и вниманието ви с него. Всъщност фокусът, който повечето анализатори поставят върху конкретната вражда "Apple – Samsung" не е твърде добра идея, защото разглежда отделно събитие, без да го поставя в неговия контекст. Ако сте добре запознати с най-важната битка в патентното право, то вие сте наблюдавали парадигмите на патентната война, но вероятно не сте обърнали внимание на общите принципи, които ги определят. 

Защо делата за суми с шест или дори девет нули стават все по-често срещано явление в технологичния свят в последните няколко години? Имат ли основание компаниите да действат по този начин, правилни ли са решенията на съда и, разбира се, изтъркания, но важен въпрос - печелят или губят потребителите? Невъзможно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но, както винаги, надяваме се да успеем да стимулираме вашите разсъждения по темата. 

"Apple – Samsung" не е всичко

Безспорно патентната битка между Apple и Samsung успя да създаде най-голямо оживление и дори тези, които нямат нищо общо с технологичната индустрия, научиха за нея. Тя обаче не е първа, нито се състои от едно-единствено дело. Оценяваме, че вероятно не се вълнувате от юридическата, а по-скоро от концептуалната страна на събитията, така че няма да ви ангажираме с конкретика. Все пак, имайте предвид, че делото, което Apple спечели, целеше да се справи с патентните нарушения най-вече в Samsung Galaxy S и Galaxy S II и техните щатски варианти. В момента Тим Кук и компания са в процес на завеждане на дело срещу корейците за Galaxy S III и почти всички нови техни таблети, а трети процес пък е посветен на Galaxy Nexus. 

Нека временно забравим за двата най-успешни производителя на смартфони и погледнем няколко години назад в технологичната индустрия. Ще открием доста патентни дела, които имат сравнително интересни особености. Повечето от тях обаче не достигнаха до спектъра на популярните медии, тъй като са твърде технически и, разбира се, тъй като не са свързани с две от най-горещите технологични компании в света. 

През 2011 г. Nokia спечели дело срещу Apple и ябълките със сигурност плащат няколко долара на продаден iPhone след него. Google и Oracle бяха в изключително сериозна патентна битка по-рано тази година, предмет на която бе Android. През 2010 г. пък Kodak осъди Apple и RIM. Microsoft и Motorola също имаха патентни пререкания през същата година. Списъкът с патентни битки е толкова дълъг, че би било нездравословно да се опитаме да го преразкажем. Предлагаме ви просто да разгледате двете графики на PC World (кликнете за по-голяма версия). Първата представя делата при смартфоните, а втората - приблизителният брой на патентите на всички от въвлечените компании. Имайте предвид, че и двете графики не са твърде актуални, тъй като датират от началото на 2012 г. 

Изводът, който би следвало да направим е, че патентните войни далеч не започват с Apple и Samsung.

Статията продължава на следващата страница. 

Apple срещу всички?

Отново, създавайки си грешно мнение, съдейки по няколко от най-популярните дела в последните няколко години, огромна част от потребителите и дори по-лекомислените анализатори са на мнение, че Apple е патентен хегемон, който се изправя срещу цялата технологична индустрия и, казано накратко, иска да я обезсили напълно и да наложи монопол. Това съвсем не е така, макар в последната година делата, идващи от Купертино, наистина да зачестиха. 

Делата срещу Apple всъщност са изключително много. Обикновено Ябълките печелят, но не са малко и случаите, в които адвокатите на компанията не успяват да убедят съдебните заседатели в правотата й. Самият Стив Джобс цитира Пабло Пикасо в известно интервю: 

"Добрите художници копират, а великите крадат"

Друго грешно впечатление за Apple, което се създава изключително бързо е, че момчетата от Купертино имат най-голямата патентна база в индустрията. Логично е да си помислим това, имайки предвид колко дълга е историята на Apple и колко успешна и иновативна (макар някои да не мислят така) е по-голямата част от продуктовото й портфолио. 

Истината обаче е доста по-различна - според патентната агенция IFI Claims през 2011 г. Apple е едва на 39-то място по брой патенти със 676 одобрени. Samsung, например, е на второ, с 4894. 

Защо тогава Apple съди толкова много компании? Отговорът е прост - патентите на Apple са релевантни за съвременното състояние на индустрията. Докато голяма част от патентите на конкурентните компании се използват, но не са достатъчно масово използвани, за да се използват в съда, Apple държи ключов дял от най-важните и нови патентни в своята сфера. Разбира се, Nokia, например, има огромно патентно портфолио, свързано с комуникационни стандарти като GPRS, EDGE, UMTS и т.н. Образът на съвременния смартфон с голям сензорен дисплей и с един или няколко бутона под него обаче бе въведен именно от Apple. 

Изводът е, че до голяма степен значение има не броят, е естеството на патентите. 

Какво "може", а не какво "трябва" да се патентова

Ако смятате, че понятия като "морал" и "феърплей" са приложими в технологичната индустрия или в който и да е сегмент на голямата икономика, то помислете отново. Именно затова въпросът "Как може Apple да патентова Slide to unlock?" е доста добре поставен. Ако бяхте попитали "Трябва ли Apple да патентова Slide to unlock?" бихте звучали глупаво. Всяка идея на всяка компания, която може да бъде патентована според законодателството на съответната страна, бива патентована. Това се отнася дори за Google, чието мото е "Не бъдете зли". Момчетата от Маунтин Вю просто избягват да използват богатото си патентно портфолио в съда. 

Друго наивно схващане е, че дадена компания може да патентова идеята на свой конкурент, ако той е пропуснал да го направи. Смехотворната част е глаголът "пропуснал". Предполагате ли, че в бизнеси за десетки милиарди долари, кой да е от технологичните играчи би пропуснал да патентова и най-малката си и незначима идея?

Патеното законодателство в САЩ е известно със свободата, която дава на компаниите. Първоначално то е създадено така, за да може да предпази интелектуалната собственост максимално добре, но мнозина смятат, че в наши дни то е твърде остаряло. Огромен проблем е несъвместимостта му с някои по-нови индустрии и, най-вече, със софтуерната. Патентите законодателства в останалите части на света, най-вече в страните от ЕС, са далеч по-ограничаващи в това какво може и какво не може да се патентова. Казано накратко, далеч по-лесно е да патентовате и най-малката си идея в САЩ, отколкото в Европа. Проблемът в случая е, че някои особености на американското патентно право, което отговаря за силициевата долина, където пък се случва огромен процент от иновацията в сектора, не работи в услуга на надграждането и еволюцията. Всички по-стари индустрии обаче показват, че прогресът не се базира на шокиращо нови идеи през кратки интервали от време, а на развитието и подобряването на една за десетилетия. 

Опорочена ли е според вас патентната система? Очакваме вашите мнение в коментарите. Очаквайте следващата част на статията скоро. В нея ще обърнем внимание на това какво точно е значението на FRAND патентите, защо компаниите се съдят все по-активно в последните години, трябва ли да ви вълнува кой печели кой губи в делата и, разбира се, ще се отрази ли това на качеството на продуктите, които използвате и на баланса на сметката ви.