Страх. Колко противоречиво чувство. Достатъчно e да чуем думата, за да се сетим за редица неприятни емоции, но същевременно да усетим и прилив на адреналин. Как гледаме филмите, които ни плашат? Прикрити, стаени, увити в завивки, които сякаш могат да ни предпазят от всичко... не оставяме дори крака си извън тях, тъй като го поставяме в уязвима позиция спрямо злите сили. Не звучи като приятно изживяване, но продължаваме да го правим.

От нуждата ни да предизвикваме този страх създаваме собствени чудовища. Всяко поколение го прави – вещици, зверове и демони. Благодарение на „Челюсти“ никога няма да влизаме спокойно в морето, а след като веднъж сме чули за Кървавата Мери, огледалото се превръща в прилично плачеща част от обзавеждането. Нашето поколение разполага с едно още по-сериозно място, от което да черпи идеи и в което да създава собствен фолклор – интернет.

Какво е да си създадеш интернет чудовище, което да успее да напусне пределите на един форум, на една шега и да се пренесе в истинския свят? Приятели, качете краката си на леглото, увийте се по-плътно и се пригответе за историята на Slender Man (Слабия мъж).

 

Slender Man? Не го познавам....

И по-добре. Той е зъл, крие се в сенките, а най-стряскащото – осъз­наваш съществуването му в момента, в който това няма никакво значение – той вече е при теб и това е краят...

Slender Man е фикция – точно както всички привидения, които дебнат в тъмното. Основната разлика е, че той е образ, изграден изцяло от електронните медии. Неговият хабитат са места като изоставени зали, сгради, гори и площадки. Той е таласъмът от предградията – със собствена история, собствена митология, а вече и със собствени противоречия благодарение на нападения в реалния свят.

Външният му вид е различен според създателя, но има някои основни черти. Висок е, ръцете му са странно дълги, лицето му е без черти, но винаги е облечен в черен костюм. Според някои версии разполага с израстъци, наподобяващи пипала, които са с остри като бръснач страни.

В Уинсконсин две момичета нападнаха трето, за да привлекат вниманието на чудовището. Това е ужасна история, която ни показва точно колко малко знаем за психологията на поколението, растящо под зоркия поглед на интернет. Да, не на родителите, а на глобалната мрежа.

 

Интернет му е баща

Историята и произходът на Slender Man, за разлика от чудовищата отпреди векове, са ясни, което е в разрез с повечето градски легенди – дори знаем и рождената му дата. Slender Man е роден на 8 юни 2009 г. в любящата обстановка на форум и в топлото легло на тема, в която се споделят снимки на паранормалното, обработени чрез Photoshop. Създател е Ерик Нъдсън, който е повече от изненадан, че демонът не се намира в страната на забвението, а е все по-популярно meme (мийм). Днес около него има история, почитатели – неща, които нямаше да са възможни за подобна мащабност преди десетилетие. Slender Man е първият продукт, напълно създаден и отгледан в интернет, който продължава да се развива. „Това беше експлозия. Превърна се във феномен, който никой не очакваше“, коментира Джеф Толберт, фолклорист в Университета в Индиана. Най-сериозната разлика при онлайн медията е, че потребителите могат да създават и визуално съдържание, което да подсили текстовото присъствие и описание.

 

„Харесвам го, тъй като почти всички постове в creepypasta (форум) се опитват да те изплашат с кръв, гадости и ако си голям късметлия – същото, но много по-реалистично. Slender Man ме изплаши на психологическо ниво, което е много по-страшно – накара ме да се страхувам от полета, дървета, а понякога като цяло. Направи ме параноик – обожавам тази тръпка“, MLPTTM, потребител в Reddit.

 

Форумът е SomethingAwful, а в него има тема: „Създайте паранормални снимки“. Slidebite, потребител във форума, коментира: „Сигурно знаете, че някои от добрите снимки най-вероятно ще стигнат до сайтовете и форумите, посветени на паранормалното, но там ще бъдат споделени като истински.“ Оказва се напълно прав, тъй като снимките на Slender Man се появяват във форума Creepypasta, където се събират почитателите на страшни истории и заедно създават нови митове и разкази.

Преди 5 години се появява снимка на Slender Man – висока, разфокусирана фигура, позиционирана до дърво – към фотоса има и кратък текст, който звучи като доста зле написан филм на ужасите.

 

„Една от двете възстановени снимки от пожара в библиотеката на Stirling City. Направени са в деня, в който изчезват 14 деца. Фигурата е на т.нар. Slender Man.“

 

Останалите участници в темата добавят и свои идеи. По този начин се стига до история, която може да бъде прoследена през Германия XVI в., до 5000 години преди новата ера. И все пак Slender Man е същество на нашия век. Той е тъмното божество на дигиталния свят, но е вдъхновен от злодеите на предишното поколение – Х. П. Лъвкрафт, Стивън Кинг, сюрреалистичните картини на Уилям С. Бъроуз и игри като Silent Hill и Resident Evil. Ключовата дума е ужас.

Ерик Нъдсън, създател на Slender Man, за творението си:

„Чувствам се по-малко като създател и повече като администратор. Или по-точно като негов мениджър. Той е там – прави своите неща, а аз просто трябва да го наблюдавам и да се опитвам да се грижа за него. Чувствам го единствената възможност в моя живот да бъда създател (creator). Не искам просто да я предам, да я оставя, да се откажа от нея.“

 

Инцидентите

На 31 май две 12-годишни момичета от Уисконсин наръгват 19 пъти трето и почти отнемат живота му. Докато извършват своето злодеяние, те повтарят „Камата, муш, муш“, а по-късно обясняват, че са го направили, за да пренесат жертва за Slender Man. Те дори са развълнувани да докажат, че чудовището, създадено в интернет, наистина съществува. Няколко дни по-късно, около годишнината от създаването на Slender Man, момиче от Синсинати напада майка си. Девойката, която от преди е било известно, че има психични проблеми, е обсебена от образа на интернет чудовището.

„Силно съм натъжен от трагедията в Уинсконсин – сърцето ми е със семействата, разтърсени от събитията“, коментира Ерик Нъдсън след инцидентите.

Добрата новина е, че никой не е загубил живота си. 12-годишната жертва от Уисконсин се възстановява бързо. Подобни ситуации не са нещо ново и непознато – през 90-те години на XVII в. в САЩ малките момичета се набеждават за вещици. Това довежда до безброй измислени и принудителни признания и над 20 екзекуции.

 

Носи ли Slender Man вина?

Да, интернет носи определена опасност за децата, но не е нужен интернет, за да бъде разпалена фантазията на уязвимите и неспокойните. Това може да стане със съдържание и материали от всякакви източници и формати. Чарлс Менсън е вярвал, че текстовете на Бийтълс са за убийства и расови войни.

Трудно ни е да обвиним и Slender Man за трагичните събития, които сякаш по случайност не завършиха със смъртен случай. Как да обвиним едно интернет чудовище? Тогава трябва да обвиним почти всяка книга, филм или всяко творение на фикцията, в което се споменава свръхестественото... и не само.

Да, винаги е имало хора, които са се опитвали да хвърлят своя или чужда вина върху творби или образи на фикцията. Това е по-скоро грешка, тъй като вината се крие на друго място – родителите, настойниците, близките – те трябва да са тези, които следят, наблюдават и обясняват света на своите деца.

 

 

Разбираме защо родителите са притеснени. Бурното нахлуване на миймовете и като цяло вселената на интернет невинаги са ясни, а това ги кара да чувстват, че отрочетата им са извън техния контрол. Именно неговата липса и незнанието с какво се занимават в даден момент, води до сериозните притеснения. А миймовете днес може би са фактори утре. Ако има нещо, което Slender Man ни показа, това е невероятната скорост и мощ, с която интернет разпространява и развива истории. „Медиите не мога да накарат някой да извърши масово убийство. Ако имате нужда от образ за подражание, винаги можете да си намерите някой. Това може да е Хитлер, Чарлс Менсън или персонаж от видеоигра“, коментира психологът Питър Лангман.

Важно е да запомним, че хилядите, а защо не и милионите потребители, които четат тези сайтове, не прибягват към подобни атаки като тази, предприета от момичетата. Това означава, че хората, които са предразположени към подобен психичен крах, трябва да имат по-сериозно внимание, насочено към тях.

Интересно е, че срещу двете момичета, извършили нападението, беше дадено начало на дело в съд за възрастни. Сериозните санкции са породени от факта, че те са планирали своите действия съвсем умишлено. Това не е било импулсивно деяние. Според последната информация 12-годишната Морган Гейсър е определена за психически нестабилна от съдебните доктори.