Магията, в която вярваме: специалните ефекти в киното

Годината е 1895-а, а Алфред Кларк създава първия специален ефект – стоп кадъра, за да „обезглави“ пред камерата Мария, кралицата на шотланд­ците. Сега, над век по-късно, ние, публиката, все по-трудно можем да бъдем залъгани от киното, но често избираме да вярваме на неговата магия. Най-силното оръжие на кинодейците са специалните ефекти, които постоянно се развиват, но къде е границата? За това и за още много интересни неща си поговорих с Йордан Марков, управител на Worldwide FX, амбициозното студио за специални ефекти, което помага България да е на световната кино карта.

Йордан Марков е част от Worldwide FX от самото основаване на студиото. В портфолиото му като супервайзър по визуалните ефекти са филми като Lonely Hearts (С Джон Траволта и Селма Хайек) и 88 Minutes (с Ал Пачино). Сега студиото е най-голямото в Източна Европа за специални визуални ефекти, а от почти година Й. Марков е негов управител. Един от стремежите му е България да се обособи и като дестинация, в която визуалните ефекти се свързват с големия талант на хората, а другият - Worldwide FX да работи по някой от задаващите се епизоди на „Междузвездни войни“

Революция в магията

Сигурен съм, че ако ви попитам кой е филмът, който е направил най-голям скок в специалните ефекти, всички ще се сетим за „Междузвездни войни“. Факт е, че творението на Джордж Лукас промени света на киното. Самият г-н Марков сподели, че и за него това е филмът, който най-много го е впечатлявал. Но каква е причината и защо именно тази сага е определяща и за визуалните ефекти (CGI, съкращение за компютърно генерирани изображения. Този тип ефекти попадат в графата „визуални“)?

Преди 30 години Лукас успява да осъществи проект, който мнозина са смятали за невъзможен. Тогава, благодарение на иновативна технология за заснемане с управляване от компютър, екипът на Джон Дикстра улавя толкова прецизно използваните миниатюри, че зрителите остават зашеметени. Това, което виждат на екрана, макар и фантастичен филм, изглежда много реално. „В днешно време миниатюрите отстъпиха място на други по­хвати“, обяснява Й. Марков. Причината е, че когато излиза първата трилогия на Лукас, се използва кинолента. Тя има своите несъвършенства, които прикриват мащаба и факта, че камерата снима малки макети. Днес дигиталните технологии са толкова остри и резки, че миниатюрата се вижда винаги като такава, добавя събеседникът ми. Динамиката на по-малката скала също се определя от човешкото око, а не на последно място - в момента зрителят е по-образован и по-лесно може да различи една миниатюра.

Разбира се, това е днес, но постиженията в първия филм от „Междузвездни войни“ издигат студиото Industrial Light and Magic на Лукас до челни позиции в създаването на специални ефекти. Достатъчно е да споменем заглавия като „Юрски парк“, „Завръщане в бъдещето“, „Похитителите на изгубения кивот“, „Терминатор 2“ и много други.

Висша форма на баланс и нарушаването й

През 1993 година излиза „Юрски парк“ на Стивън Спилбърг, а това бележи началото на един много използван похват в киното – визуалните CGI ефекти. Не, това не е първият филм, в който мощта на компютрите се впряга, за да пресъздаде това, което съществува само във въображението на твореца, но е първата лента, която може да се похвали, че го прави успешно. Публиката отново е пленена, а причината за чудесния резултат е една – висшата форма на баланс между визуални ефекти (аниматроника) и компютърни ефекти. Истината е, че без първите т.нар. CGI изглежда твърде изкуствено. Във филма, посветен на остров, в който бродят динозаври, Спилбърг използва аниматроника за близките кадри и тези, в които е нужно усещане за реален контакт, а по-сложното пресъздаване на движение се осъществява чрез компютри.

Майкъл Бей е сред режисьорите, които сериозно залагат на специални ефекти във филмите си (пример: Transformers). Той работи най-често със студиото на Джордж Лукас – Industrial Light and Magic

Лошата новина е, че балансът постоянно се измества в една посока – към CGI, а повратната точка отново идва с „Междузвездни войни“, но този път е замесена новата трилогия. „Междузвездни войни: Невидима заплаха“ излиза през 1999 година, а публиката напълно потъва в света на визуалните ефекти по начин, който не е виждала преди. Лукас избутва максимално на заден план практическите похвати и създава цели нови светове, космически кораби, извънземни и роботи изцяло чрез компютри. Въпреки че нивото на иновации е много високо, но­вият похват не успява да достигне толкова сериозно до публиката – достатъчно е само да се спомене името Джар Джар Бинкс. Да, досадният герой е обявен за първата „ходеща и говореща CGI звезда“, но той не допада на публиката. Причината според г-н Марков е, че този похват отнема човешкото и зрителят не може да се припознае, да е съпричастен с герой, изцяло създаден от пиксели. Да, на екрана може да се случва невероятно пиршество, но човекът пред него остава дистанциран.

Интересно е, че там, където Джар Джар се провали, Ам-гъл от „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън успя. Причината е именно в този баланс. Въпреки че героят на Анди Серкис също е изграден с помощта на CGI, зад движенията и мимиката му стои истински актьор и по-напреднала технология – неговото присъствие е осезаемо, а с това се завръща и съпричастността с героя – нещо, което видяхме много силно в „Зората на планетата на маймуните“. Тук е и разковничето – никой не може да изземе функциите на актьора, независимо колко са добри визуалните ефекти.

Анди Съркис е известен с умението си да вдъхва живот на CGI персонажи, създадени чрез улавяне на движение. Най-впечатляваща е ролята му на Цезар в „Зората на планетата на маймуните“

Причина и последствия

Истината е, че технологията се развива с шеметно темпо, но най-добрите режисьори са тези, които могат да балансират и да комбинират най-доброто от специални и визуални ефекти. „Правил съм сравнение къде се намираме в момента като обем и информация, който минава през студиото. Един филм едно време беше няколко гигабайта цялостно. Сървърите ни бяха по 1-2-3 ТВ. В момента разполагаме с почти 800-900 TB. Един филм е 100-120 TB, а това са само специалните ефекти“, обяснява г-н Марков. В днешно време технологиите дори могат да спестят пари. За продуцентите, обяснява управителят на Worldwide FX, построяването на зелен екран може да струва 100 долара, а целия декор – 2 млн. долара. От това те спестяват от бюджета, а в днешно време това е много важ­но за индустрията. Веднага си задавам логичния въпрос – къде е разликата в цената и заслужава ли си? Въпросът ми поражда бърз отговор – „това е нещо, в което съм се специализирал и студиото има изключителни експерти в тази сфера“. Тук преценката е много важна. Не само икономически, но и визуално – къде си струва да се наблегне на нещо, къде нещо може да бъде направено изцяло чрез компютър. Пример е един от последните проекти, по които се работи у нас – London Has Fallen. „Ние не можем да снимаме пред катедралата „Сейнт Пол“. Затова трябва да я построим тук, в Nu Boyana, но не можем да изработим целия 360-градусов макет. Съответно опаковаме всичко със зелен екран, но колко точно да пресъздадем от реалната постройка? Дали да впрегнем нашите дърводелци и строители да построят изцяло това, или да направят просто колоните и стълбите. Трябва да се види къде действително е златното сечение. Много е важно в съвременното кино да имаш знаещ и подготвен екип по визуални ефекти.“ Така, макар и неусетно, разговорът ми с г-н Марков се насочва към това, което се случва у нас – Worldwide FX и работата на студиото.

Защо CGI ефектите изглеждат зле в някои филми?

В последните години често ставаме свидетели на филми, които въпреки напредването на технологиите и високите си бюджети страдат от недостоверни и направо смехотворни ефекти. Сред най-честите примери са „Ван Хелзинг“, „Аз съм легенда“ и „Мумия­та се завръща“. Сред основните причини са:

• Ролята на CGI се измества от допълваща към специалните ефекти към основна и самостоятелна.
• Липсата на физически закони, които да влияят върху компютърния образ.
• Преминаването от HD към 4K резолюция прави CGI ефектите да изглеждат твърде нереални.
• Липсва граница при използването им.
• Понякога наличието на повече CGI ефекти е знак за немарливост на екипа, тъй като всичко може да се коригира в постпродукцията.

България, страна на професионалисти...

... и как всъщност е започнало всичко. Преди около 15 години у нас идва американецът Скот Колтър по линия на Nu Image, компанията, която впоследствие купува Киноцентъра в Бояна. „Те, като компания, снимат в Израел, Южна Африка, след това пристигат у нас“, припомня си г-н Марков. Първият филм е „Двойникът“ с Жан-Клод ван Дам. Интересно е, но всичко у нас започва само с няколко сцени, които трябва да се доснимат. Оказва се, че те са достатъчни, за да се задвижи подобна киноиндустрия у нас. Причината? Екипът попада на много плодотворна почва – тук хората, които са в киноиндустрия­та, имат вече добра подготовка, имат и нужните знания. „Разбира се, най-основният фактор е, че съотношението между цена и качество тук е най-високо.“

Ако името Скот Колтър не ви е познато, това е нормално – рядко хората от специалните ефекти са сред най-популярните личности. Интересното за него е, че е толкова влюбен в киното, че на 16 години напуска училище и отива в Холивуд. Започва да работи като момче за всичко, но с времето се налага в специалните ефекти. Сред филмите, в които се изявява, се откроява „Догма“ с Бен Афлек и Мат Деймън.

Когато Колтър е у нас, открива още нещо много важно – изключително високообразовани компютърни специалисти. Въпреки че тези хора нямат опит във визуалните ефекти, нивото им на компютърна грамотност е много над това, което американецът вижда по света. Това е и причината, която го убеждава, че именно България е страната, в която една компания за визуални ефекти може да се развива и процъфтява. Историята показва, че това си убеждение прехвърля и на Ави Лернер, собственик на Nu Image. Така през 2001 година се формира екип, част от който е гръбнакът на Worldwide FX и до днес. Й. Марков добавя, че тогава инвентарът наброява пет компютъра и служителите са също толкова. „В момента тук работят 238 човека, а компютрите са почти 800. В това число влизат само десктоп станциите, а за рендер ферманата дори няма смисъл да изброявам.“ За този период от близо 15 години екипът е участвал в направата на над 130 филма.

Следващият проект на Worldwide FX се казва The Hitman’s Bodyguard. В главната роля очакваме звездата Райън Рейнолдс. Продукцията ще бъде осъществена изцяло в България

С политически привкус

След кратка пауза преглеждам всичките си въпроси, свързани с визуалните ефекти, но ми се иска да науча още за това, което се случва у нас. Разговорът съвсем естествено се насочва към подготовката на кадри, които да се влеят във все по-заетото студио. „За мое най-голямо съжаление от 2006 година водя война с нашите ВУЗ-ове, за да направим програма визуални изкуства“, споделя г-н Марков. При няколко опита, които е правил, е изготвял пълна програма за обучение, бил е готов да предостави работни станции и да осигури практически експерти, които да обучат бъдещите специалисти по визуални ефекти. Въпреки че събеседникът ми няма отговор защо среща постоянно отрицание, най-вероятната причина е, че „са се наместили в приятно леговище, което не искат да напуснат“. Още по-лошо е, че в момента не само е зает пълният потенциал на студиото, но има работа за още над 200 човека. Това принуждава Worldwide FX да изпраща част от проектите в чужбина, а не да се осигури работа на повече хора. Самият г-н Марков смята, че просто не се обръща достатъчно внимание на Nu Boyana, а сред основните причини сякаш е мнението, че това е „американско студио“, както се твърди още през 2005 година. Тогава е обявена продажбата на Киноцентъра на Nu Image.

Независимо от реакциите преди десет години, днес постигнатото от Nu Boyana е повече от видимо - инвестирани са над 52 млн. лева, а в самата индустрия още 30–40 млн. Киноцентърът въпреки чуждите си собственици остава български, а от него се изхранват над 2000 семейства у нас, обяснява още събеседникът ми. Най-добрата новина за всички е, че след промените киното у нас се съживява. Причината е, че много бивши кадри от Бояна сега работят в различни студиа, телевизия и т.н. Това общо вдига качеството на продукциите, създавани у нас.

Освен че CGI ефектите позволяват на режисьора да разгърне своето въображение, те може и да са по-евтини за продук­цията, отколкото специалните ефекти

А това на чуждите?

Истината е, че в началото в Бояна се правят по-скромни филми, но през 2008 година нещата се променят. Йордан Марков споделя, че причината е новата версия на „Конан“. Това е една от много сериозните продукции, правени изцяло тук – със сериозен режисьор и чуждестранни професионалисти. Тогава у нас идва британският екип, който проследява и напътства проекта, изпълняван от Worldwide FX. Интересно е, че това са хората, работили по специалните ефекти в последния тогава излязъл филм за Джеймс Бонд с Даниел Крейг. Това носи ценни знания за студиото, а от тук крачките са все по-сериозни. Следват филмите „Непобедимите“, предстоящият „Код: Лондон“ и продължението на „Механикът“ с Джейсън Стейтъм в главната роля.

Когато чувам „Непобедимите“, настръхвам, тъй като в лентата участват всички екшън звезди от детството ми. Подобна е ситуацията и с моя събеседник, който отбелязва това като невероятно изживяване, с което не могат да се похвалят дори студиата в Холивуд. Прав е.

А какво е бъдещето на Worldwide FX?

Г-н Марков е амбициран за все по-големи продукции, които да се реализират у нас, но преди всичко има много правилен поглед – иска да изгради ядрото от качествени кадри. В него ще бъдат не само развиващите се служители, но и новопривлечени професионалисти. Първото ще стане чрез вътрешни курсове, а за второто вече се водят преговори за връщането на българи, които работят в големи международни компании като Disney, BlueSky и други. С нескрита гордост г-н Марков споделя, че е успял да върне и Емил Симеонов, който е работил по Transformers и е дошъл с препоръка от Стивън Спилбърг.

Преди да приключи разговора ми с г-н Марков, с интерес му задавам още два по-общи въпроса, които винаги са представлявали интерес за мен:

Има ли разлика между синия и зеления екран?

Колкото и странно да звучи, има разлика, обяснява ми г-н Марков. Но кога се предпочита синият и кога зеленият екран? Дигиталните носители (CCD) по-добре определят синьото като цвят. В кинолентата е по-лесно да се определи зеленият цвят.

Разликата може да е и в други елементи. Интересното е, че зеленият екран струва по-скъпо от синия. Причината е, че той винаги се свързва с киното, а това вдига цената му. Понякога е възможно и боядисване на дадена повърхност, за да се спести купуването на платно. Проблемът с боята е, че лесно може да се получи разлика, а дори тя да е само 2 пиксела, това може да е затрудни максимално осветяването.

Ако снимките ще са на открито, синият цвят не е за препоръчване, тъй като по-лесно се слива с околната среда. Макар и да няма официално разделяне, зеленият цвят се ползва основно в киното, а синият – в телевизията.

Защо все по-често се използва CGI кръв?

Една от причините е, за да бъде лесно премахната от кино версията, но да се добави впоследствие към филма при пускането му на DVD и Blu-ray. Това се налага, тъй като във водещата индустрия си има PG, съответни рейтинги. Те се формират от количеството насилие, кръв, неприлични сцени и ругатни, които има в лентата. Колкото по-висок е рейтингът, толкова по-ограничено е разпространението на филма и до толкова по-малко зрители ще стигне. Основното е да се гледат от младите влюбени двойки, които ходят, ядат пуканки и поддържат индустрията.

По време на разговора ми с г-н Марков той сподели, че най-сложното нещо е направата на симулацията на кръв и други подобни ефекти. Това се извършва само от технически най-грамотните професионалисти. Причината е, че зрителите са запознати с поведението на флуидите в природата. Когато видят течаща вода, друга течност или кръв, имат ясна и реална референция за тези неща.

Тръгвам си от Киноцентъра с приповдигнато настроение, тъй като магията на киното продължава да съществува, а част от нея се прави у нас – само на няколко километра от центъра на София.

Позитивно за CGI?

Личното ми виждане е, че тук не мога да бъда толкова позитивен. С все по-честото използване на CGI ефекти те губят своята „специалност“. Г-н Марков е прав – всичко зависи от режисьора, но дори и Питър Джаксън, който създаде невероятната трилогия „Властелинът на пръстените“, направи грешка в „Хобит“, залагайки почти изцяло на зеления екран. Публиката има нужда от аниматроника и практически ефекти, които присъстват във физическия свят и за които важат същите физически закони, както и за нас. Публиката има нужда да се идентифицира с героите и ситуациите, но ако те са факт само във виртуалното, това е невъзможно. Магията трябва да се усеща поне малко истинска...