В тези последни дни на лятото като че ли искаме да уловим всеки миг и всяко преживяване, да усетим и запазим всеки вкус. И докато ние трупаме напоени с емоции и спомени предмети и снимки, някои места имат свои начини да съхранят лятото, изпълнено с приключения. А каква смесица от култура и вкусове бихме открили там?

Именно на такива места ще ни отведат National Geographic от 13 септември в 22 часа заедно с втория сезон на „Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател“.

Островни преживявания и скално катерене

Всеизвестно е, че асоциативно свързваме спокойствието на острова с лятната ваканция.

Скачайки от нос Фредерик Хендрик, за да открие гигантски лангусти, Гордън Рамзи се гмурка смело в населените с акули тасманийски води. Преживяването е величествено и уловът е една добре заслужена награда. Но както в първия сезон, така и във втория преживяванията на известния готвач се простират много отвъд приключенията и интересните дестинации.

Тасмания често остава в сянката на Австралия – островът е леко изолиран, дори някак си „самодостатъчен“ с ограничено количество ресурси и строги законови мерки, защитаващи биоразнообразието му, което го превръща в истинско предизвикателство за търсачите на силни емоции. Кулинарният номад Аналис Грегъри споделя с кулинарния изследовател Рамзи своите възгледи, съвети и наблюдения относно предимствата на това да се приготвят шедьоври, базирани на островните богатства. Те го отвеждат до труднопроходими скалисти местности с цел да допълни соления вкус от улова с ароматите на морски копър, листа на черен пипер и сладки местни череши.

Така Рамзи успява да усети симбиозата на тасманийските елементи – въздух, почва, скали и, разбира се – океана. Той споделя, че Тасмания е великолепна, природата й е „пищна и всичко е толкова величествено, по чист и неразгадан начин. Но комбинацията от съставките и това, което се случва всеки ден, е това, което я кара да блести“.

Южна Африка и екстремни спортове

Южна Африка в последните години се налага като целогодишна дестинация за ваканция.

За наша радост National Geographic ни показва една не толкова популярна нейна част. За да достигне до южноафриканското крайбрежие обаче, Рамзи трябва да скочи в бурните океански води от хеликоптер. И това е само началото.

Докато се опитва да улови костур, шеф-готвачът е зорко наблюдаван от жирафи, зебри, носорози и един доста ядосан хипопотам. Голямото животно показва видимо раздразнението си и часовникът започва да тиктака бързо, покачвайки адреналина по време на привидно спокойното занимание.

Квазулу-Натал е провинция в югоизточната част на Южна Африка и е прародината на културата Зулу. Местната храна е традиционна, с минимални намеси при приготвянето й, което позволява на съставките да се открояват. Това е истинско предизвикателство за Рамзи, който не е свикнал храната да се приготвя „от само себе си“, без той да контролира процеса. За да го успокои, до него е Нене – готвач, тв водещ и автор на кулинарни книги. Тя го превежда през тайните и вкусовете на предците си, останали и съхранени през вековете. Африканската провинция е метафорично „котле“, в което „къкрят“ легенди и традиции на воини от Зулу, холандски заселници, британски колонисти и индийски работници. Но есенциално за стила е самата простота на процеса на приготвяне, защото е свидетелство за уважение към продуктите, природата и предлаганото от нея разнообразие.

Заливи и риболов

Няма по-подходяща комбинация от лятното безвремие и спокойствието на риболова.

 За да опознае Луизиана, Рамзи навлиза в горите, за да открие дълбокия аромат на местните гъби кладница, както и свежестта на цитрусовата сацума. Скоро след това той се отправя на пътешествие с АТВ през опасните и кални затънтени пътища на Луизиана, за да събере свежа зеленина и да улови американски жаби бик и сладководни раци. Прекосявайки горите и блатата обаче, изследователят трябва да се пази от алигатори и отровни змии. Той не само оцелява, но и се наслаждава на предизвикателството – нещо, което е толкова типично за местната култура.  

Гордън Рамзи достига най-източната точка на Луизиана, която се намира в средата на Мексиканския залив. Гледана от високо, южната част на Луизиана прилича на дантела поради богатия на заливи и блата терен. Това обаче води и до сериозно ерозиране и съответно до изчерпване на наличните ресурси. Повече за историята на американския щат разказва бившият морски пехотинец, готвач и собственик на популярен ресторант в Ню Орлеанс – Ерик Кук. Оцеляването е съвсем различно, когато земята под краката изчезва в една враждебна и трудно предвидима околна среда. Вкусовете в Южна Луизиана са специфична смесица, останала от местно население, френските заселници, виетнамски имигранти и полъха на Мексиканския залив. Това е и тайната на каджунската кухня – тя е трудна за овладяване, но пищна на аромати и текстури.

Пещери

През лятото хладните пещери притеглят към себе си авантюристите.

 На брега на град Паданг, намиращ се в Западна Суматра, Гордън Рамзи се опитва да запази равновесие върху тясна риболовна лодка, опитвайки се да хвърли правилно риболовните мрежи. Шеф готвачът се шегува, че краката му дори не се побират върху основата и това занимание повече прилича на „прослушване за Цирк Дю Солей“.

Суматра е вторият по големина остров на Индонезия, в чийто архипелаг, състоящ се от над 17 000 острова, тропическите гори обхващат стръмни склонове, под които се крият както величествени водопади, така и могъщи вулкани. Дълбокото диво и неизследвано царство се допълва и от спиращи дъха пещерни системи.

Това е и мястото, в което се е зародило едно от най-известните индонезийски ястия – „ренданг“, – популярно с изключително дългото си приготвяне. За да овладее тънкостите му, Гордън Рамзи се среща с шеф Уилям Уонгсо – известен кулинар и тв водещ, който владее над 2000 начина за приготвяне на ястието. Оценката на постигнатите от Рамзи резултати ще постави не кой да е, а самият губернатор на индонезийската провинция.

За да осигури съставките, Рамзи ще рискува живота си, като участва в традиционно състезание с бикове в отдалечено оризово поле в Западна Суматра; ще му се наложи да премине през пещерни лабиринти, както и да подбере сорт от местния плод дуриян, който се слави с прекалено специфичния си аромат.

Дивите джунгли и нощни преходи

Късите и топли летни нощи разкриват нови възможности за преживявания.

Гвиана отправя едно от най-трудните предизвикателства пред Гордън Рамзи – да улови очилат кайман през нощта. По-малкият му размер в сравнение с другите видове го прави труден за забелязване. Особено когато трябва да се улови с голи ръце и особено когато във водата дебнат скатове и пирани, а в тревата – един от най-големите смъртоносни паяци – споделя Ровин Алвин, който е нощният водач на Рамзи.

Гвиана е вълнуващ синтез от карибски, индийски и европейски култури, но произходът на гвианската кухня се крие дълбоко в гъстата тропическа гора на Амазонка. А в нейната дива природа всичко може да бъде смъртоносно – дори храната.

Ако има една съставка, която е от съществено значение за кулинарната ДНК на страната, това е касавата (тапиока или маниока). Съчетавайки сладкото и горчивото, маниоката е основна храна на местното население, което живее във вътрешността на страната. Амазонската джунгла е мястото, където ловът и риболовът са все още по правилата на древните племена като например макуши. За да успее да улови скъпоценната арована, на Рамзи му трябват лък и стрела, които трябва да изработи сам, и то насред джунглата.

Всички тези срещи го впечатляват до такава степен, че той споделя: „Тази джунгла е пълна с някои от най-вълнуващите храни на планетата“.

Индийската столица на подправките

И в Индия Рамзи се бори с вълните в открито море, за да лови риба, използвайки традиционни техники от Южна Индия и 90-килограмова мрежа. Това като че ли не е достатъчно, а и размерът на целта се смалява, когато Рамзи се опитва да хване гнездото на мравки тъкачи в Югозападна Индия. Мравките се отличават с пикантен и солен вкус, така характерен за индийското чътни. Успешният улов не идва лесно – „Изведнъж те са навсякъде. Сигурно съм бил ухапан 50-60 пъти“, споделя Рамзи. „Изглежда, че опитвам най-неудобния танц за TikTok, създаван някога.“

Повече от 3000 години този район е един от водещите световни износители на подправки. „Вие сте в центъра на подправките“, казва готвачът, телевизионен водещ и кулинарен историк Шри Бала. Тя предизвиква Рамзи да научи не само значението на подправките за тази област, но и как местните жители ги смесват с други съставки, за да се справят с топлия климат, и как едно малко допълнение може да промени вкуса на ястието – какви са ползите на кокосовото мляко или горчивия лайм. Гордън Рамзи сравнява комбинирането на вкусове с композирането на музика. „Беше очарователно да се види как Майката природа се справя с топлината тук, като осигурява подправки, които помагат за охлаждането на тялото, които магически балансират този огън.“

Фиордите и тяхната „система“ за запазване на лятото

Гордън Рамзи се хвърли в ледените води на Норвегия, за да открие богатството от съставки, които се намират във фиордите. Ледената температура на водата се усеща дори през водолазния му костюм, а пръстите му са толкова измръзнали, че не усеща дори убождането на морските таралежи. Но след като е излязъл безопасно от водата и е вкусил от сладостта на свежите миди, които е събрал, той заявява, че е готов да се премести в Норвегия – дори през зимата. Тежките условия през „сезона на викингите“ провокира творчество в кухнята. Съставките обаче се развиват с напредването на технологиите. Преди да се появи възможността за гмуркане на по-голяма дълбочина, мидите не са били част от ежедневната норвежка диета. Дългата история на риболова на страната добавя пресни морски дарове, а чистите и студени води позволяват на рибите и ракообразните да растат по-бавно, докато студеното зимно време запазва свежестта на улова. Главният готвач Кристофър Хаауфт се фокусира върху пресните местни морски продукти и придава модерен обрат на традиционната скандинавска кухня.

Техниките за приготвяне на храна в тези климатични условия са съвсем различни от най-популярните – тук храната предимно се осолява, опушва, суши и ферментира и така запазва лятната си свежест през цялата година. Всичко това удължава вкуса на лятото там, където то е кратко. Рамзи е силно впечатлен от викингските методи на готвене, но отличава най-вече простотата на вкуса, която поражда силно усещане за място в този регион на Норвегия. „За мен съставките са ненадминати“ – споделя Рамзи.

Години наред National Geographic ни предлага екстремни пътешествия и смайващи гледки от диви места. От 13.09.2020 всяка неделя от 22:00 часа в ролята на наш водач се завръща готвачът, известен с пиперливото си чувство за хумор – Гордън Рамзи, за да ни представи втория сезон от поредицата „Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател“.

Защото това е времето, в което „храната се връща обратно на картата, където заслужава да бъде“.