Спомняте ли си, когато в края на юни ви казах, че ще ви запозная с един много интересен фотограф? Дойде времето да го направя. С това завършва и поредицата, посветена на пътуването ми до централата на Leica във Вецлар, където имах възможност да се запозная не само с историята на компанията, но и с интересното ѝ настояще, включително и партньoрството с Huawei (можете да си го припомните в този материал).

Знаете ли кое прави подобен тип пътувания толкова интересни? Хората, с които имам възможност да се срещна. Защото да, да посетя централата на Leica беше вълнуващо изживяване, но това, за което разказвам повече на приятели, колеги, а сега и на вас, са личностите. Такива като Алекс Ламбрехтс, който през последните години е един от най-публикуваните Leica фотографи. Моден и лайфстайл фотограф е, но бързо ще видите, че не е от типичните представители на този жанр, и това е резултат от философията му “прави обратното” и това, че работи в тъмното, в сенките. Сигурен съм, че всичко това ще ви вдъхнови още повече и за фотографския конкурс с големи награди (снимката ви може да излезе на страниците на списание National Geographiс) на Huawei – Next Image Awards, в който Алекс е жури.

Ламбрехтс е сред посланиците на Leica, а откакто компанията участва в разработка на камерите във флагманите на Huawei, е обвързан и с тях. Той трябваше да води кръжок по мобилна фотография (разбира се, каква друга), в който да ни предаде част от своите виждания и съвети за създаването на снимки и своя опит. 

Алекс е сред журито на фотографския конкурс Huawei Next Image Awards, в който може да участвате до 20 август.

Малко по-късно сподели, че обича да раздава знанията си и не вярва, че само малцина избрани могат да бъдат истински фотографи. “Вярвам, че не само техническата подготовка е достатъчно и определяща”, добави той. Снимката трябва да има душа. Подобни събития обаче не са рядкост - тогава защо за мен Алекс е толкова интересен човек? Не просто заради интересната му фотография, но и защото самият той е интересен човек, живял на интересни места по света, занимавал се с много други дейности. Отдава се на фотографията преди по-малко от 10 години, когато е на 36. Днес снима за множество клиенти, сред които GQ Japan, Vogue, The Fall, Elle, както и участва в различни проекти за Huawei, Spencer Hart x Asos, Sir_The label, Blanco, P.P.Q. Lelloue, Morgans Hotel Group и други.

Първата ми среща с Алекс обаче беше малко странна. След като бяхме пристигнали в хотела късно вечерта, на следващия ден закъснях с малко за закуска. Слязох в ресторанта на хотела, част от комплекса Leica, и се насочих към масата на нашата група. Там освен познати лица видях и един господин с прошарена коса, който показваше нещо през прозореца и обясняваше запалено. “Виждате ли сенките, които хвърля светлината, това е предпоставка за нещо интересно. Направете обаче обратното на това, което ще направят останалите. Копирането е напълно ОК за малкия град, но за да се отличите, трябва да правите нещо различно.” Заслушах се, а след малко се включих в разговора. Говорихме си за камерата на P20 Pro, за фотографията, но и за много други неща, а чак когато трябваше да се насочим към първата част от програмата, разбрах, че това е фотографът, който ще води нашата група. Алекс Ламбрехтс.

"Направете обратното на това, което ще направят останалите в тази ситуация."

Алекс е роден в Уругвай, но израснал в Австралия. Живял е в Южна Африка, в Лондон, Ню Йорк, но сега е намерил своето място в Швейцария. “През първата половина на годината бях на 20 летища”, обясни той, като след това ни разказа за посещението си в Кейп Таун за фотосесия. Потресен коментира огромния скок в престъпността и как вече не можеш да се разхождаш спокойно по плажовете, ако нямаш охрана. “Когато живеех там, не беше така. Именно тези разходки бяха едно от любимите ми неща”. Върнахме се все пак на фотографията, но човекът до мен продължаваше да потвърждава космополитната си същност и разбирания. Нещо, което няма как да не се отрази и в творчеството му.

Както казах и по-горе, започва да се занимава сериозно с това през 2009 година, въпреки че, докато расте, родителите му имат фотографско студио. “Използвах 35мм SRS фотоапарати от много ранна възраст”, обясни той. “Спрях за продължителен период от време, но преди почти 10 години започнах отново - снимах приятели на събиранията, които организирах в Лондон”, обясни той и добавя, че навлизането във фотографията е било страшно - “плашех се, защото имаше да уча толкова много”. Мнението му е, че днес хората започват от много по-високо ниво, защото знаят предварително повече, макар “понякога може и един живот да не е достатъчен, защото е нещо, което постоянно се развива”.

"За да изглежда професионално, не е нужно да е стерилно. За мен всичко е в човечността на снимката." Първоначално Алекс следва съветите и стила на фотографите от десетилетията между 40-те и 60-те години, както и някои модни фотографи от 70-те. “Почувствах, че модерната фотография, особено тази от последните десет години, е фокусирана прекалено много върху това всичко да бъде “пипнато” и да изглежда изключително професионално. Стерилно. Моят подход е точно обратният”, заключи с лека усмивка нашият учител за този следобед. Достатъчно е да посетите сайта или да разгледате Instagram профила му, за да разберете точно какво има предвид - много от нещата не са на фокус и са откровено по-тъмни, отколкото сме свикнали да виждаме в модната фотография например. “За да изглежда професионално, не е нужно да е стерилно. Не трябва да има безброй мегапиксели. Трябва да има чувство, да комуникира с хората. За мен всичко е в човечността.” Нещо, с което всички се съгласяваме, виждайки кимащите глави около мен. А и трудно можем да отречем подобно твърдение, макар предаването на емоцията да трябва да е подкрепено и от известна доза технически познания.

Алекс бърза да подкрепи допълнително думите си и дава за пример Instagram, където цял ден превъртаме снимки, но тези, които хващат вниманието ни, са тези, които са се отличили. Това може да е интересна игра с фокуса - “когато всички снимки са “перфектни”, а една е разфокусирана, но с идея и послание, тя ще ви накара да спрете и да се загледате”, добави той. Именно с това започнаха и съветите, които ни даваше Алекс, макар да ги формираше като разказ. Именно това ми хареса в него - липсата на академичното представяне, сухата теория, а по-скоро онази фотография, която те кара да се вгледаш и да се замислиш. И не, не защото е най-сложното нещо на света, а защото те улавя в своя момент.

“Друго нещо, което понякога правя, е да завъртя снимката. Когато човекът завърти главата си, ясно ми е, че съм привлякъл вниманието”, добави и се засмя силно и после отново стана сериозен.

“Работя с Huawei от три години, а съвсем скоро пуснах ново портфолио, в което всичко е заснето с Leica. Всичко е аналогово - няма отразители, светкавици и всичко е естествена светлина. Обичам да снимам по-тъмно, недоекспонирано. Фотографията рисува със светлина, но аз виждам началото не като бял, а като черен лист хартия. Тогава резултатите са други, а аз обичам да работя в тъмното, в сенките.”

Каква е причината за това? Алекс е оформил своя стил по този подход, защото, от една страна, се отличава, а, от друга - дава много различни резултати и започвате да виждате детайли, които иначе биха изчезнали. “Фотоапаратите на всички се стремят всичко да е с добра експозиция, всичко да изглежда добре. Така, когато погледнем, няма много драстична разлика между тъмното и светлото.”

"Тогава обаче се появи креативността."

Когато през 90-те години бюджетът за фотографски услуги започва стремглаво да расте, използваната техника става все повече. Това оставя голяма пропаст между аматьора и професионалиста. “Тогава обаче се появи креативността”, обясни Алекс. “Няма да ви говоря как да направите снимка, ако имате оборудване за хиляди и 50 човека екип. Днес имаме всичко в джоба си.” Разбира се, до известна степен думите му са преувеличени, защото не можем да сравним двете, но е факт, че смартфоните в последните години изместиха битката от полето на RAM памет и процесори към камерите. Днес това са сред най-силните им оръжия и тази надпревара ги прави все по-добри, а потребителите получават шанса да развиват хоби, което преди това би било прекалено скъпо.

Преди да продължим, трябва да увеличим максимално яркостта на дисплеите на P20 Pro, за да можем да виждаме, когато работим с по-тъмни снимки. След това сменяме режима на екрана на “нормален” и температурата на “студена”. По този начин можем по-добре да преценим снимката.

“Когато поставим някого в центъра на снимката, това е като рамка. Когато обаче се изреже част, но се виждат очите - тогава имате интересен ефект.” С тези думи Алекс ни показа снимка (горе), направена от него. На нея има три момичета, като само едното е на фокус и ясно видимо. Тъй като в Западната култура гледаме отляво надясно, първо виждаме момичето, което не е на фокус. “Мозъкът си казва, че това не е на фокус, и започва да търси другите обекти в снимката. Тук имаме и положението на ръката, което е като насочваща стрела към центъра - най-ясната точка. Тя е интересна, защото нещо се случва. Преминаваме към третото момиче, което е почти в пълен мрак, с гръб е, но гледа към центъра. Нейният поглед ни връща отново в снимката. Така се получава едно завъртане на вниманието - даваме точка на влизане, а след това задържаме вниманието вътре в кадъра.”

Алекс продължава с още някои съвети за композицията, като набляга колко важен е обектът, особено когато е човек, защото винаги дърпа вниманието ни. Въпреки че ни припомня правилото на третините и че можем да си играем с него. “Аз например слагам обектите повече към ъглите”, обяснява Алекс и добавя, че не се притеснява да отреже част от човека, но е важно да запази погледа, очите. Така например ако имате образ, който е в левия край на снимката и излиза от нея, но в последния момент се е завъртял и погледнал назад, това ще насочи и вниманието на зрителя. “Сега трябва да изрисуваме остатъка” и добавяме нещо интересно или може би друг човек, който гледа в посоката на нещо. “Това не означава, че всичките ви снимки трябва да са пълни с подобни сложни преплитания, но показва колко важен е обектът”, обобщава той.

Противно на очакванията Алекс често поставя хората в ъглите и дори реже част от тях.

Според златното сечение хоризонталните и вертикалните линии трябва да подсилват усещането за пропорция. Затова по-рядко се поставя обектът точно в центъра, но по-важното е да не се похабява мястото над него, като се оставя прекалено много. “Не се притеснявайте да избутата обекта към ъглите”, напомня фотографът. Когато снимате, особено със смартфон, експериментирайте. С P20 Pro можете да използвате приближението, изкуствения интелект, различните режими, продължава той. Движете се спрямо прозореца и ако снимате обекти, търсете отражението на светлината. “Обикновено когато снимам, търся отраженията на светлината. Може дори да е нещо много леко, от стената.” Играта може да продължи дори с много леки трикове, като например косата на модела - спуснатата руса коса отразява повече светлина към лицето. “Запомнете, че много често е по-важно откъде ще се отрази слънчевата светлина, отколкото къде точно е източникът. Тези отблясъци и отражения правят кадъра интересен.”

Когато говорим за P20 Pro, Алекс набляга на един режим, който не крия, че ми е любим в този смартфон - монохромния. “Когато работим в черно-бяло, не се притесняваме толкова за цветовете. Дори на заден фон да има жена с яркочервена чанта, тя няма да отвлече вниманието от водещия обект. Все пак проследете как се възпроизвеждат цветовете, защото например червеното се отличава дори при липсата на цвят.”

С напредването на деня Алекс продължаваше да ни разказва за фотографията и колкото повече го слушах, толкова повече изпъкваше на преден план неговият стил - тъмен и в търсене на различното. Той добавяше колко е важна историята на снимката, а не само техническото изпълнение, отново ни напомни за отраженията, светлината и да търсим различния ъгъл. Постоянно говореше и за P20 Pro, като наблегна на това, колко впечатлен е от изкуствения интелект и как тези технологии помагат да се правят снимки по нов начин, но и дават нови методи за експеримент.

Как например някои хора ще започнат да творят само в забавен каданс, как благодарение на конфигурацията от три камери може да се експериментира в ситуациите и да снимаме по различен начин. “Не просто да имате едни и същи снимки”, обобщи той.

Бил съм на много събития и представяния на продукти, като почти винаги има някой професионалист в сферата, който да разкаже за тях. Обикновено реакцията е, че този човек е там, защото е лице на продукта и… ясно - плаща му се за това. Тук дойде и разликата, която направи Алекс толкова интересен събеседник, с когото продължихме разговорите дори на вечеря - радва се на това, което прави, и истински харесва Leica и флагманите на Huawei. Когато говори за новите технологии, винаги се вълнува. “Знам, че в момента има много съвсем млади деца, израснали с телефони в ръка, които правят и ще правят страхотни снимки с тях.”

Когато го попитах как усеща смартфон фотографията и фотоапарата, той не се замисли: “Обичам фотоапарата си, защото ме забавя. Когато имам само две ленти, всяка снимка трябва да е добре преценена. Със смартфона снимам колкото искам. Това са различни устройства и различни видове фотографии. При изкуството съобщението е важно - това, което искаш да предадеш. Не е задължително самата снимка да е перфектна.”

И това е най-важното, нали? Алекс Ламбрехтс е част от журито на фотографския конкурс на Huawei, в който можете да се включите до 20 август. Остава малко време, така че не се притеснявайте да покажете снимките си - те са вашата история и послание.