Съжалих за есенните обувки и ризата с дълъг ръкав, които носех. Само преди няколко часа сутрешната мъгла беше обвила полето от другата страна на улицата на хотела и от подредените спретнати къщи не се виждаше почти нищо. Прохладният въздух влизаше в стаята, придружен от лекото бучене на автомобилите. Тогава си помислих, че прогнозата, която проверих в София, ще се окаже точна - във Вецлар ще е дъждовно и дори леко хладно. Както обаче казах преди малко… съжалих за есенните обувки и дрехи, докато силното слънце напичаше.

Беше ранният следобед и се намирах на просторен площад пред сградата на Leica. Ако изключим групата от журналисти, водени от модния фотограф Алекс Ламбрехтс, на площада беше спокойно и дори празно. Алекс обясняваше разпалено нещо пред голяма снимка на група хора, всички насочили вниманието си към човека, уловил този момент. Те се усмихваха  - представям си, че и Лени Кравиц е бил усмихнат, когато ги е снимал със своя фотоапарат Leica от серия M. “Обичам начина, по който работи тази серия - качеството, обективите - това, че мога да имам усещането на лента, а всъщност снимаме дигитално”, обяснява самия Кравиц в интервю. Именно тази снимка, пред която се намирахме и която има специално място на площада пред сградата на Leica, е и любимата му от колекцията Flash (“Светкавица”). “В Кан съм, а пред мен е фотографът с гола глава, вдигнал апарата си. Около него е пълно с образи, излезли сякаш от филм на Фелини. Да, това е една от любимите ми.”

Сигурен съм, че докато Алекс обяснява, вижда много лица, за които си мисли нещо подобно. Разликата е, че срещу него никой не държи фотоапарат, а смартфон - Huawei P20 Pro. Това е и една от причините да сме тук - във Вецлар и по-точно пред новата сграда на Leica в Лайц Парк (Leitz Park, носещ името на основателя на компанията Ернст Лайц), в която компанията оперира от февруари 2014 година.

Преди четири години най-вероятно никой не е предполагал, че днес ще говорим толкова много за Huawei. Наистина много. Компанията обаче промени пътя си на развитие в смартфон сегмента и затова се намирах в този топъл ден в Германия - за да науча повече за партньорството, което до голяма степен даде нещо много ценно на китайския производител - силно и установено име с впечатляващ опит във фотографията.

Алекс жизнерадостно помаха на тълпата и продължихме фотографския кръжок, който започна още сутринта. Приближихме се по-близо до основната сградата на Leica. Погледнат отгоре, целият комплекс напомня за бизнеса на компанията - обективи, фотографски ленти, фотоапарати. Навсякъде ме преследва усещане за минимализъм, а линиите напомнят именно за фотография. Дори тапетите в стаите в хотела, част от комплекса, са с фотоапарати.

Следващите съвети, които ще ни даде Алекс, са до големите стъкла на основната сграда. През тях виждам снимки на известни хора, сред които разпознавам и любимия ми Грегъри Портър. “Използвайте линиите, използвайте средата”, съветва Алекс и ни поставя задача. Самият той е интересен фотограф и адски приятен събеседник, но за него ще ви разкажа повече в отделен текст.

Няколко месеца след като Leica се нанася в новата си сграда, идва и първата среща с Huawei. Със сигурност представителите на смартфон производителя са се почувствали странно, когато, прекосявайки именно този площад, не са срещнали никого. Мястото било спокойно и дори… празно. “Беше денят, в който Германия играеше с Бразилия на Световното първенство по футбол и бяхме освободили служителите”, припомни си с усмивка Мариус Ешвайлер, глобален директор бизнес развитие в Leica, по време на разговора, който имах с него и с Питър Годен, глобален маркетинг мениджър в Huawei.

Интересно е, че на този етап, когато Huawei се свързва с Leica, немският производител вече обмисля как да приложи познанията и опита си във все по-популярния мобилен сегмент. Затова и идеята на партньорството не е просто да се сложи брандът на Leica, а компанията да има дейно участие в това, което се случва с камерата.

Именно историята на Leica е това, което първо ме привлече, когато влязохме в сградата. На специално място са поставени всички ключови модели за компанията, сред които и Leica I. В друг ъгъл са всички интересни копия, които са се опитали да се пласират покрай популярността на Leica, а до тях са най-известните снимки, направени с фотоапарати на немския производител.

Преди 1913 година фотоапаратите са големи, крехки и трудни за пренасяне. Време е това да се промени с интересния страничен проект на Оскар Барнак.

Барнак работи за Ernst Leitz Optische Werke и ръководи разработките на микроскопи. Опитът му с оптични стъкла поражда и любопитство към фотоапаратите. Барнак се наслаждавал на пейзажната фотография, но не и на носенето на големите фотоапарати, с които да я практикува. Това го тласка към разработка на нещо по-малко и удобно.

През онези години 35 мм лента се използва във филмовата индустрия и в много малко фотоапарати, от които почти никой не успява да постигне добро качество. Базирайки се на познанията си за висококачествени оптики, Барнак разработва 35 мм фотоапарат, който е достатъчно малък, за да бъде носен на лента на врата. Той променя и стандартното съотношение на лентата и вместо стандартния вертикален киноформат 18 x 24 мм неговият апарат използва по-голямото хоризонтално съотношение 24 x 36 мм.

И така започва всичко - камерата получава името Ur-Leica, а първата направена снимка, е на тази сграда - тогава тук се помещава компанията, която днес не носи дългото име, споменато, по-горе, а Leica (от името на Leitz и Camera).

Вече беше вечер и времето оставаше топло, но не толкова, колкото беше през деня. Снимах сградата и настигнах групата. Към нас се беше присъединил още един фотограф - Томаш Лазар. Младият поляк има съвсем друг стил от този на Алекс, като в центъра е черно-бялата улична фотография. Той водеше друга група журналисти. Разхождахме се из Вецлар и снимахме.

Натиснете, за да разгледате галерията

А утре продължавахме с интервюта и щяхме да надникнем още по-дълбоко в сърцето на Leica. Времето очевидно щеше да е топло, а аз щях да продължа да нося есенните си обувки и ризи с дълги ръкави. Прогнозата за времето невинаги е перфектна, защото не е проста математическа формула - точно като и фотографията, но при нея е важно друго - емоцията и романтиката. И именно заради последните две хората продължават да търсят фотоапаратите Leica. Чувства, които Leica и Huawei искат да пренесат и в мобилната фотография.

Очаквайте продължение. Всички снимки са направени с Huawei P20 Pro.