Звуковите илюзии

Звуковата илюзия е слуховият еквивалент на оптическата илюзия слушателят чува звуци, които не съществуват в действителност, или пък чува невъзможни звуци. Накратко слуховите илюзии се отнасят до областите, в които човешкият слух и слуховият анализатор в мозъка, за добро или лошо, се объркват или заблуждават. По-долу ще ви покажем няколко примера за слухови (звукови) илюзии:

Едновременно слушане на гамата във възходящ и низходящ ред
Има няколко начина, по които хората възприемат тези звуци, но в най-общия случай те групират високите и ниските тонове заедно. Така, вместо да бъдат чувани двете гами, се чува низходяща и възходяща мелодия в едното ухо и възходяща и низходяща мелодия в другото. С други думи мозъкът прегрупира някои от нотите в различните уши така, че да формират кохерентна мелодия.

Фантомни мелодии
Някои музикални изпълнения се състоят от бързи фрагменти, които се променят леко, почти неуловимо. Ако те се изпълняват достатъчно бързо, слуховият анализатор избира произволни ноти от тези, които се променят, и ги свързва така, че да образуват мелодия. Тази мелодия изчезва, ако музиката се изпълнява по-бавно.

Чуване на липсващи баси
Това е чуване на липсваща фундаментална честота поради интерпретиране от слуховия анализатор на останалите части от хармоничния ред на тази честота висши хармоници. На практика този ефект се използва, за да се възпроизвеждат баси от компактни озвучителни тела (от порядъка на 1 ltr), с които е невъзможно да се възпроизвеждат например 50 Hz със задоволителна сила на звука. Като се възпроизвеждат достатъчно количество хармонични честоти над 150 Hz, илюзията е пълна и слушателят понякога се пита къде е разположен невидимият субуфер.

Падащи камбани
Това е парадокс, при който при възпроизвеждане на запис камбаните звучат така, като че ли пропадат в пространството. Когато те пропадат, височината на тона се чува намаляваща, но в действителност височината на тона се увеличава и той става по-висок. Ако този запис бъде записан многократно, като се свърже краят с началото, може ясно да се чуе как камбаната пада надолу, когато звукът се повтори. Това разкрива, че началният тон е по-нисък, отколкото е в края на звученето.

Виртуална бръснарница
Това е демонстрация на стереоефект. Като го слушате, имате чувството, че се намирате на бръснарския стол и бръснарят обикаля около вас, като щрака с ножицата по косата ви. Когато бръснарят се придвижва от дясната ви страна, силата на звука се увеличава леко в десния канал и намалява в левия. По подобен начин нарастването на силата на звука създава впечатление, че ножиците се приближават все по-близо до всяко ухо. Тази звукова илюзия демонстрира способността ни да локализраме звуците в пространството, а посредством сравняване на силата на звука в двете уши можем да определяме разстоянието, от което идва този звук.

Фантомни фрази
Тази демонстрация е била направена в Калифорнийския университет на Сан Диего. Записът е представлявал припокриващи се поредици от повтарящи се думи или фрази, разположени на различни места в пространството. Като ги слушате, започвате да избирате специфични фрази. Все пак някои от фразите не съществуват реално. Слуховият анализатор в мозъка ви си ги съставя, като се опитва да намери смисъл в хаоса от думи. В действителност можете да чуете фрази, които са свързани с нещо, което е в ума ви така например, хора които са на диета, често чуват фрази, асоциирани с храна. Това понякога може да бъде много досадно.

Тон за викане на тийнейджъри
Това е синусоидален звук с честота 18 000 Hz. Този звук може да бъде чут само от хора, които са под 20 години (някои и над 20 години могат да ги чуват, но такива са рядкост). Това се използва от някои тийнейджъри като повиквателен тон на техните мобилни телефони, така че само те (и други от тяхната възрастова група) могат да кажат дали им звъни телефонът. С увеличаването на възрастта хората започват да губят способността си да чуват този звук, защото той е твърде висок за хората над 20 години.

Обикалящ звук
Ако се възпроизвеждат два много близки тона, например 500 Hz и 500,5 Hz, възниква биене, равно на разликата от честотите 0,5 Hz. Такава честота не може да бъде установена от слух, но променящата се фазова разлика между двата звука предизвиква усещане за точков звукоизточник, кръжащ около слушателя с период 2 секунди. Усилването на звука предизвиква приближаването на мнимия точков звукоизточник до главата на слушателя, докато отслабването на звука предизвиква отдалечаването му по спирална траектория. Може би най-интересното в този случай е, че ефектът на звуково събитие в пространството се възпроизвежда от единствен високоговорител (не е необходима двойка високоговорители за възпроизвеждането на тази звукова илюзия).