През август 2017 изследване, проведено от Центъра за безопасен интернет в България, дава ясни доказателства, че дигиталните технологии не само продължават да играят много важна роля за децата между крехката 7- и 9-годишна възраст, но и ползването им в ежедневието все повече нараства. Оказва се, че изкушението на тези „играчки“ е голямо, а забавленията, които децата откриват на смартфона на родителя, а после и на собствения си, стават все по-пристрастяващи. Пак в същото изследване става ясно, че с тръгването на училище - с други думи, с придобиването на грамотност - вече четящите и пишещи деца неимоверно засилват използването на дигитални устройства. Само преди година и половина, според safenet.bg, обхватът на дейностите на „дигиталните деца“ е бил по-тесен; днес те стават все по-взискателни към устройствата, които използват. За тях е важно те да са мобилни, с тъчскрийн и с по-голяма памет, с други думи - да бъдат смартфони (по-рядко - таблети). Да, поколението, което идва, е определено дигитално и този факт няма как да бъде променен.

Дали това обаче е добре за тях?

Живеем в момент в човешката история, в който езикът на омразата онлайн и кибертормозът са достигнали огромни размери в глобален мащаб. Падането на възрастта на използване на мобилни устройства все по-надолу и по-надолу би могло да означава по-ранното излагане на децата на тези две неща. Нарастващите доказателства за влиянието на смартфона върху подрастващите идват на талази и едно от по-мрачните изследвания е на Clinical Psychological Science - научен журнал, публикувал проучване, направено с над половин милион американски деца в продължение на пет години. Екипът, воден от професорката по психология Джийн М. Туендж, открива, че една трета от децата, които използват смартфоните си три или повече часа дневно, са с повишен риск от усещане за безнадеждност и мисли за самоубийство. Бройката нараства почти наполовина при онези, ползващи ги пет или повече часа дневно. Само използването на социалните мрежи всеки ден се свързва с 13% по-често срещани депресивни симптоми. Професор Туендж повдига още завесата на своите проучвания и пише една от най-интересните и противоречиви статии по темата със заглавие „Разрушиха ли смартфоните цяло едно поколение?“ - статия, която впоследствие обаче доста хора отхвърлят като твърде тенденциозна и покриваща само малка част от изведените данни. Туендж споделя за клиничния си опит като психолог, станал свидетел на резки промени в поведението и емоционалното състояние на тийнейджърите от 2012 година насам. Нещо, с което във всички свои анализи и проучвания, връщащи се назад чак до 1930 година, не се е сблъсквала преди това. Така тя обвързва радикалната промяна, на която става свидетел и до днес, с факта, че именно през 2012 година над 50% от американското население се е сдобило със смартфон.

Това вероятно е фактор в промяната, но дали е нужно да демонизираме смартфона като главен виновник за нея? Според Туендж „най-голямата разлика между милениалите и техните предшественици е начинът, по който виждат света; тийнейджърите днес се различават от милениа­лите не само по възгледи, но и по начина, по който прекарват времето си. Изживяванията им са радикално различни от тези на поколението, дошло само няколко години преди тях“. В изследванията си психоложката разглежда неща, като взаимодействие с връстници, общуване, излизане навън, нива на депресия и общо ниво психично здраве. По нейните думи именно iGen в момента е „на ръба на най-страшната криза на психичното здраве, която сме виждали някога. И огромна част от това влошаване се дължи на смартфона“.

Проучванията за децата и смартфоните са разделени на два лагера: едните твърдят, че взаимодействието е вредно, а другите - че то е просто част от една логична еволюция.

Има подкрепящи изследвания и от други специалисти, като учени от Университетската детска болница в Мичиган, съвместно с учени от Илиноис. Д-р Джени Радески, педиатър и специалист по детско поведение, публикуват свои открития през май 2017 и излагат на показ пред света резултати, сочещи ясна взаимовръзка между поведенчески проблеми при децата и технологии като смартфони и таблети. Поведенческите аспекти, които се влияят от тях, според специалистите са свръхчувствителност, раздразнителност, хиперактивност и др. Тя хвърля и друга бомба: според нея при децата се наблюдава увеличаване на самотата, усещане за изключеност и трудности в общуването. Последното звучи почти безумно, тъй като специално смартфонът е нещо, чиято основна функция е да ни свързва с другите.

Хапчето, лекуващо самотата и носещо социализация

И съставките му, като социални медии, игри, музика и видео имат способността за миг да те накарат да се почувстваш център на Вселената. Именно това привлича децата и това ги задържа, но дали не ги променя по начин, за който никой от възрастните около тях не е готов? И не е ли причината да провеждаме изобщо дебати на тема „добри ли са смартфоните за децата“ именно нашата - на възрастните - неготовност да се адаптираме към това неизменно присъствие в техния живот?

Дигиталните деца искат всичко да се случи на момента, а животът да е екшън като видео­игра, която някой създава за тях наготово.

Този парлив въпрос ме отведе до разговори с хората, които имат истински добра представа за влиянието на смартфоните върху детската психика, поведение и учене - просто защото прекарват по-голямата част от деня си с децата: техните учители. В България има официално въведена забрана за използване на смартфони в час. Всяко училище обаче самостоятелно решава - създавайки собствен етичен кодекс - как точно да спази тази забрана и как да я приложи. Златка Василева, преподавател до 5 клас в София, казва, че в училището им, както в повечето, не се разрешават електронни устройства, а ако някой внесе такова, то се заключва в шкафчето до края на деня. Според Павлина Точарова пък, учител начален курс в Димитровград, до 3 клас децата рядко използват смартфони, а много по-често смарт часовници, с които да комуникират с родителите си, ако това се наложи. В 3 и 4 клас обаче телефони и смартфони вече присъстват, а в училището има забрана от ръководството да се включват по време на учебния ден. Александър Дафинов, учител отново на по-малките в същото училище, споделя, че при нарушение се прави първо устна забележка, а после се вписва забележка в дневника, взима се телефонът и се връща на края на часовете. „Смартфоните подобряват някои аспекти в учебния процес, като например дистанционната комуникация извън училище учител - ученик, приложения за телефон, интегрирани в часовете по физическо възпитание и спорт или организация, бърз достъп до данни и информация, интерактивни уроци, групи за комуникация на класа, уебинари.“ От друга страна, Александър казва нещо, което впоследствие щях да чуя от 90% от преподавателите, с които разговарях - това, че става свидетел на привидна асоциализация, отслабване на уменията за водене на разговори очи в очи, рационално мислене и увереност при говорене пред широка аудитория (последното потвърждава и Галя Жечева, учител на по-големи деца в 7 и 8 клас).

Тези липси са само част от проблемите, произтичащи от „ерата на смартфона“ според запитаните учители. Александър добавя, че „днес децата живеят с идеята, че в интернет има всичко, и често пренебрегват учебния материал, преподаван в часовете“, и че „заливането с негативна и противоречива информация на неизградени личности, без формирани нравствени качества води до изграждането на лица, подчинени на стадния принцип“.

Но дали просто днешните деца не общуват различно от нас?

Татяна Георгиева, учител начален курс от Бургас, споделя, че въпреки че учениците са задължени да не използват мобилните си устройства в час, те се изкушават и затова в началото на учебния ден смартфоните се събират, а в голямото междучасие и, разбира се, в края на деня се връщат. Именно в междучасието обаче Татяна забелязва асоциализацията. „Не общуват помежду си, не трупат социални умения, а времето, през което могат да го правят - да разговарят помежду си, да се разбират, осмислят и усвояват умения, които се придобиват очи в очи, те прекарват седнали на чина и втренчени в телефона“. Когато я питам по какво се различава поколението без смартфони от това със, тя отговаря, че с просто око се вижда, че уменията да изслушват другия, да бъдат отстъпчиви и да се опитват да разберат човека отсреща прогресивно изчезват. „Когато нямаше смартфони, никой не мислеше, че е център на вселената само защото има профил във Facebook и събира лайкове... Сега всичко е навътре, към себе си, егоцентризмът е мощен, а кой е отсреща, очи в очи с теб, не е ясно и най-тъжното: не им е важно.“ Тук става дума за деца между 8 и 11 години и според учителката липсата на това реално общуване ги лишава и от истинското познание за себе си, което води до конфликти и страхове. 

Според български учители смартфоните днес отслабват уменията за рационално мислене, емпатия и говорене пред широка аудитория.

В по-горните класове картината е подобна. Люба Петрова, учител в гимназия в София, със стаж от над 20 години, казва, че преди масовото разпространение на смартфоните е забелязвала много по-голяма креативност при децата. „Сега сякаш чакат някой наготово да им създаде въображаем свят. И в този свят всичко да се развива светкавично. Има една по-голяма нетърпимост, нервничене и липса на ясна представа кое е реално и кое измислено. Сякаш в живота всичко е игра“, разказва тя. За нея огромният достъп до информация, която подрастващите нямат капацитета да осмислят правилно, също е проблем, а игрите на мобилното устройство, в които се взират „изпаднали в транс“, влияят на учението. „Уроците са скучни, в тях няма екшън. Освен това се изисква усилие да се запамети и възпроизведе нещо, а все повече деца не искат да полагат каквито и да е усилия, които изискват време. Искат всичко да се случи сега, веднага.“ Разбира се, Люба не изключва помощта, която оказва дигиталният свят спрямо търсенето на информация по теми, зададени от учителя, и отдава значимото на удобството, което дава интернет в тази насока.

Реакциите към смартфоните не са само отрицателни.

Открих и че реакциите към смартфоните не са само отрицателни, а наблюденията понякога показват и умерена полза от тях. Таня Бивишева, учител в Сливен на деца в 10 клас, е с по-малък стаж и от позицията на почти 30-те си години дава по-мека оценка на влиянието на устройствата. „Като учител в началото на всеки час моля учениците да оставят мобилните си телефони на специално отредените за това места - клетки в дървена рамка на стената. Но отскоро използвам е-платформи за тестове и затова телефоните се използват в час - подчертавам, едва от няколко седмици“. Тя добавя, че различия в поколенията има и като милениал сравнява своето с тяхното. „Разлика има, но генерализирането е признак на тесногръдие, затова смятам, че монетата и в този случай има две страни - ние бяхме по-четящи и концентрирани, по-фокусирани и трудно разсейвани. Сега обаче децата са по-информирани, по-знаещи в дадени области от нас.“ Тя споделя и че за нея вниманието на децата към техните устройства е сравнимо с отношение към приятел. Наблюдава как още с биенето на звънеца пред клетките, където се съхраняват смартфоните, става опашка. И понякога хипнозата с общуването през смартфон надделява над желанието да общуват с хората наоколо.

Общуване все пак има - чрез този медиум. Децата документират повечето моменти, в които все пак общуват, педантично, подробно и непрекъснато в Snapchat, Instagram и Facebook. Това, което може да се каже убедено, е, че очевидно самите деца се чувстват комфортно и за тях това е естествено поведение, така както за предходното поколение беше напълно естествено да подмята и попълва хартиени лексикони и бележки в час. Така оставаме с въпроса трябва ли да направим нещо?

Е, очевидно няма как да вземем всички електронни устройства от ръцете на децата и да ги върнем насила в 1985. И очевидно, ако го направим, това ще е крайност, продиктувана от собствения ни страх на хора, които нямат представа какво е да израснеш със смартфон в ръка. Ето нещо интересно, което едва ли знаете: изследване от Националния институт по наркозависимост в САЩ с главен автор Нора Волков сочи, че смартфоните са допринесли значимо за намаляването на наркозависимостта сред тийнейджърите и употребата на опиати, марихуана и алкохол от тях в подрастваща възраст. Д-р Волков казва, че според проучванията в момента децата употребяват изключително малко такива вещества - най-нисък процент през последните 40 години. В изследването са включени деца между 10 и 12 клас, тези, които попадат в най-опасната зона. И откритията сочат, че тийнейджърите не изпитват нужда от тези стимуланти, защото - пригответе се - се чувстват по-приети в социален аспект; чувстват се част от група именно заради смартфона, който чрез различните си платформи им помага да общуват, макар и невинаги вербално, по начина, по който те предпочитат.

Оказва се, че ключовото е да слушаме децата

Сара Роуз Кавано, друга детска психоложка, заявява, че наблюденията на Джийн Туендж са прекалено абстрактни и разглеждащи единствено изследвания, подкрепящи собствената й идея, но напълно игнориращи такива, които показват, че смартфоните нямат ясно обоснована връзка с депресията и самотата. Туендж не отдава и никакво внимание на изследвания във Великобритания, сочещи, че социалните мрежи изграждат някаква странна устойчивост и издръжливост у децата.

Трябва ли да забраним смартфон еволюцията сред децата, или да й позволим да се случи, като се адаптираме към нея?

Лиса Гуернси, експерт в ранното детско образование и психолог, също настоява, че няма повод за „алармизъм“, какъвто насаждат автори като Туендж, заявявайки абсолютна корелация между детската депресия и смартфоните. Тя добавя и още нещо интересно от своите наблюдения: дъщерите й, на 13 и 15, прекарват много време със смартфоните си. Тя казва, че промените, настъпили с ерата на смартфона, са неоспорими за всеки родител и учител, но че ползите остават в сянка, а всъщност са доста важни.

Като майка тя отбелязва, че за пръв път забелязва сред младите хора нарастваща осъзнатост и приемане на психически проблеми като депресия, апатия и тревожност. „Децата разговарят свободно за това и приемат този вид разстройства много по-спокойно и толерантно, отколкото в миналото. По мое време имаше стигма и срам върху тези теми; днес това е силно намаляло, а това буквално спасява животи.“ Гуернси смята, че до голяма степен именно дигиталният свят е отговорен за това - пространство, в което споделянето е ежедневие и повече деца разкриват проблемите си. Петнайсетгодишната й дъщеря пък отбелязва, че е „много лесно да се открие негативизъм и болка в интернет, но отново в интернет, например в Tumblr, тийн­ейджърите намират съчувствие и подкрепа и могат свободно да дискутират чувствата си“.

Това неизменно кара по-големите да се замислят: дали сме достатъчно адаптивни?

Дигиталните деца са тук, за да останат. И всеки един от нас или вече е видял, или предстои да види едва прохождащото си дете, хванало в ръце тъчскрийн устройство, сякаш е най-прекрасната играчка на света; използващо го първо за игри като оцветяване или рисуване, а после, когато пубертетът настъпи - и за онзи вид пристрастяващи съставки, за които говорих по-рано. Една еволюция, започваща от люлката, която по-големите не могат никога да схванат докрай просто защото днес тя се случва за първи път. Защото ни е непозната и защото сме предпазливи към нея. Това обаче означава само едно: ние не сме готови. Повтарям: ние. Не децата. Затова всеки, който заклеймява и демонизира смартфоните, го прави заради всички онези негативни за нас различия в идващите поколения, но по някакъв начин не отчита ползите, които също са там. Днес децата имат привилегията да изживеят дигитално детство, ние - да го наблюдаваме. По възможност - без страх. Защото силата на наблюдаващия не се състои в неградивното забраняване - силата, дори суперсилата, която имаме като хора, живели в недигитален, а сега в дигитален свят, е да бъдем коректив. Този, който оценява дигиталното устройство и ползите от него, но който има представа какво носи прекомерността и как да се открие балансът, който ще донесе смисъл.