Хибридите между хора и извънземни отдавна са част от научнофантастични истории и най-известният от тях е Спок от „Стар Трек“ - изпълненият с логика учен и служител на космическия кораб „Ентърпрайз“. Появата в реалния живот на такива същества, родени от извънземни и човешки родители, в бъдеще обаче остава малко вероятна - но не и невъзможна.

Наближава времето, когато нашият вид ще започне да колонизира други планети и може би дори ще намери интелигентен живот в далечни светове. Означава ли това, че ще бъде възможно да живеем в свят, в който хората и извънземните живеят в хармония, влюбват се и имат деца, така както виждаме във фантастичните филми и комикси?

Какво би казала биологията за това?

За да разберем защо извънземните и хората вероятно не биха могли да генерират потомство, трябва да прегледаме някои биологични концепции. Какво например прави един вид уникален?

За нас е интуитивно да класифицираме индивидите въз основа на външния им вид. По този начин различаваме кучето от дървото и органичните от неорганичните предмети.

Но не всички подобни организми принадлежат към един и същи вид. Един пример са африканският рибен орел и плешивият орел. Те изглеждат доста сходни, но принадлежат на различни видове. Кучетата, от друга страна, имат различни цветове, форми и размери - но всички те принадлежат към един и същи вид.

Какво тогава разделя видовете, ако не физическият им вид?

Разделяме видовете въз основа на тяхната репродуктивна съвместимост. Според биологичната дефиниция на вида два организма принадлежат към един и същи вид, ако могат да се кръстосват, за да дадат жизнеспособно, плодородно потомство.

За да изследваме повече тази концепция, нека вземем за пример мулето - потомството на женски кон и мъжко магаре. В този случай два различни вида създават жизнеспособно потомство. И така, защо обаче все още смятаме конете и магаретата за различни видове?

Отговорът на този въпрос е, че мулето е безплодно - не може да създаде собствено потомство. Следователно то не отговаря на всички изисквания за успешно размножаване: здравословен, жизнеспособен и плодотворен вид.

„Тъй като членовете на даден вид могат да се кръстосват, видът като цяло има общ генофонд - колекция от генни варианти. От друга страна, гените не се обменят между различните видове. Дори ако организмите от различни видове комбинират своята ДНК, за да направят потомство, то ще бъде стерилно, не може да предаде гените си“, обясняват учените.

Видообразуването също има важна роля в еволюционния процес. Различните видове имат собствена колекция от гени или генофонд.

Това предотвратява обмена на гени и поддържа видовете, отделени един от друг по време на еволюцията. Този процес обяснява защо имаме голямо разнообразие от живи организми, всеки от които играе своята роля в екосистемата. Ако не бяха различните видове организми, все още щяхме да сме едноклетъчни, плуващи в океана.

Какво пречи на различните видове да се размножават?

Разнообразието в живота на Земята се дължи на еволюцията и спецификата. За да се разграничат видовете в различни поколения, популациите от даден вид трябва да бъдат изолирани един от друг, за да не могат повече да се възпроизвеждат и да създават потомство заедно. С течение на времето се създават мутации и се появяват нови адаптации - те правят нови видове, които идват от общ предшественик.

Най-голямата сила на презиготните изолации е, че те пречат на хибрида да се появи на първо място. Съществуват много проверки и начини за такава изолация, така че ако видът успее да избегне улавянето в капана на един, тогава друг ще предотврати формирането на междувидовия хибрид. Това е особено важно, за да се предотврати чифтосването между много различни видове.

В нашия свят няколко бариери пречат на различните видове да се размножават, включително:

Презиготични бариери

Презиготичните бариери са бариери, които предотвратяват чифтосването между различни видове. Можем да имаме:

Изолация на местообитанията: когато два вида живеят в различни местообитания и е малко вероятно да се срещнат помежду си.

Временна изолация: когато два вида се размножават по различно време на деня или годината.

Поведенческа изолация: когато два вида имат различни предпочитания към партньора и може да мислят, че другият вид не е достатъчно привлекателен за тях.

Генетична изолация: когато яйцеклетката и сперматозоидите от двата вида не могат да се комбинират при оплождане.

Механична изолация: когато телата или репродуктивните им системи са твърде различни и просто не си пасват.

Постзиготични бариери

Това са бариери, които пречат на хибридните зиготи да се развият в здрави, фертилни възрастни. Понякога комбинацията от генетичния материал на двата вида създава ненормална генетична конформация в зиготата. Възможностите са:

• Зиготата не може да се развие, убивайки ембриона
• Индивидът може да оцелее, но със значителни здравословни проблеми
• Зиготата ще се развие в здрав организъм, който е безплоден (напр. мулето)

Въпреки това, макар че природата не е в състояние да даде жизнеспособно, плодородно потомство от представители на различни видове, технологията може да промени тези правила за природата.

Редактиране на геноми и хибриди човек-животно

Редактирането на човешкия генетичен код е една от най-обсъжданите теми в науката днес. Държавите по света се разделят на тези, при които тези техники са силно регулирани, и тези, при които изследователите са по-малко ограничени.

Наскоро в Китай бяха проведени противоречиви изследвания, включващи техника, която позволява редактиране на генома. Тя се нарича CRISPR-Cas9 и дава възможност за манипулация на ДНК, премахване на нежелани характеристики, редактиране или вмъкване на характеристики, които не са съществували преди.

Техниката е използвана за генериране на бебе, вероятно имунизирано срещу HIV по рождение. Ученият, отговорен за това, Хе Джианкуй, е осъден на затвор за неспазване на етичните стандарти в изследванията.

Друг изследовател на име Хуан Карлос Белмонте инжектира маймунски ембриони с човешки клетки, създавайки първия ембрион човек-маймуна. Основната цел на изследването е била да се проучи възможността за отглеждане на човешки органи в животни за бъдещи трансплантации.

Повече бебета, произведени с помощта на технологията за редактиране на гени CRISPR, сега се планират от учени в Русия, където друг изследовател също се надява да проведе първата в света трансплантация на човешка глава. А Япония наскоро отмени собствената си забрана за хибриди човек-животно, което вещае нови разработки в тази насока.

Какво означава това за бъдещето на хибридите между човек и извънземнo?

Ако считаме, че хората и извънземните са различни видове, естественото размножаване би било малко вероятно поради всички вече обсъдени причини. И докато изкуствените хибриди остават теоретично възможни, те представляват значителни технологични, правни и етични предизвикателства.

Идвайки от различни планети, двата вида биха еволюирали в коренно различни среди, така че е много малко вероятно извънземният живот да прилича на хората в повечето отношения (въпреки че някои качества все още могат да бъдат подобни).

Дори да бяхме физически „съвместими“, може би генетичният ни материал би бил различен, което би направило невъзможно генерирането на потомство. Или тези потомци биха били безплодни - като мулетата.

Единствената възможност за човешка еволюция чрез извънземни хибриди би била чрез редактиране на гени, но дали това ще се случи?

Законите на биологията и химията правят тази възможност малко вероятна, но да се изключат завинаги хибридите на човек и извънземно би било нелогично, смятат учените.

Снимки: shutterstock