Годината е 1895-а, а Алфред Кларк създава първия специален ефект – стоп кадъра, за да „обезглави“ пред камерата Мария, кралицата на шотландците. Сега, над век по-късно, ние, публиката, все по-трудно можем да бъдем залъгани от киното, но често избираме да вярваме на неговата магия. Най-силното оръжие на кинодейците са специалните ефекти, които постоянно се развиват, но къде е границата? За това и за още много интересни неща си поговорих с Йордан Марков, управител на Worldwide FX, амбициозното студио за специални ефекти, което помага България да е на световната кино карта.
Йордан Марков е част от Worldwide FX от самото основаване на студиото. В портфолиото му като супервайзър по визуалните ефекти са филми като Lonely Hearts (С Джон Траволта и Селма Хайек) и 88 Minutes (с Ал Пачино). Сега студиото е най-голямото в Източна Европа за специални визуални ефекти, а от почти година Й. Марков е негов управител. Един от стремежите му е България да се обособи и като дестинация, в която визуалните ефекти се свързват с големия талант на хората, а другият - Worldwide FX да работи по някой от задаващите се епизоди на „Междузвездни войни“
Революция в магията
Сигурен съм, че ако ви попитам кой е филмът, който е направил най-голям скок в специалните ефекти, всички ще се сетим за „Междузвездни войни“. Факт е, че творението на Джордж Лукас промени света на киното. Самият г-н Марков сподели, че и за него това е филмът, който най-много го е впечатлявал. Но каква е причината и защо именно тази сага е определяща и за визуалните ефекти (CGI, съкращение за компютърно генерирани изображения. Този тип ефекти попадат в графата „визуални“)?
Преди 30 години Лукас успява да осъществи проект, който мнозина са смятали за невъзможен. Тогава, благодарение на иновативна технология за заснемане с управляване от компютър, екипът на Джон Дикстра улавя толкова прецизно използваните миниатюри, че зрителите остават зашеметени. Това, което виждат на екрана, макар и фантастичен филм, изглежда много реално. „В днешно време миниатюрите отстъпиха място на други похвати“, обяснява Й. Марков. Причината е, че когато излиза първата трилогия на Лукас, се използва кинолента. Тя има своите несъвършенства, които прикриват мащаба и факта, че камерата снима малки макети. Днес дигиталните технологии са толкова остри и резки, че миниатюрата се вижда винаги като такава, добавя събеседникът ми. Динамиката на по-малката скала също се определя от човешкото око, а не на последно място - в момента зрителят е по-образован и по-лесно може да различи една миниатюра.
Разбира се, това е днес, но постиженията в първия филм от „Междузвездни войни“ издигат студиото Industrial Light and Magic на Лукас до челни позиции в създаването на специални ефекти. Достатъчно е да споменем заглавия като „Юрски парк“, „Завръщане в бъдещето“, „Похитителите на изгубения кивот“, „Терминатор 2“ и много други.
Висша форма на баланс и нарушаването й
През 1993 година излиза „Юрски парк“ на Стивън Спилбърг, а това бележи началото на един много използван похват в киното – визуалните CGI ефекти. Не, това не е първият филм, в който мощта на компютрите се впряга, за да пресъздаде това, което съществува само във въображението на твореца, но е първата лента, която може да се похвали, че го прави успешно. Публиката отново е пленена, а причината за чудесния резултат е една – висшата форма на баланс между визуални ефекти (аниматроника) и компютърни ефекти. Истината е, че без първите т.нар. CGI изглежда твърде изкуствено. Във филма, посветен на остров, в който бродят динозаври, Спилбърг използва аниматроника за близките кадри и тези, в които е нужно усещане за реален контакт, а по-сложното пресъздаване на движение се осъществява чрез компютри.
Майкъл Бей е сред режисьорите, които сериозно залагат на специални ефекти във филмите си (пример: Transformers). Той работи най-често със студиото на Джордж Лукас – Industrial Light and Magic
Лошата новина е, че балансът постоянно се измества в една посока – към CGI, а повратната точка отново идва с „Междузвездни войни“, но този път е замесена новата трилогия. „Междузвездни войни: Невидима заплаха“ излиза през 1999 година, а публиката напълно потъва в света на визуалните ефекти по начин, който не е виждала преди. Лукас избутва максимално на заден план практическите похвати и създава цели нови светове, космически кораби, извънземни и роботи изцяло чрез компютри. Въпреки че нивото на иновации е много високо, новият похват не успява да достигне толкова сериозно до публиката – достатъчно е само да се спомене името Джар Джар Бинкс. Да, досадният герой е обявен за първата „ходеща и говореща CGI звезда“, но той не допада на публиката. Причината според г-н Марков е, че този похват отнема човешкото и зрителят не може да се припознае, да е съпричастен с герой, изцяло създаден от пиксели. Да, на екрана може да се случва невероятно пиршество, но човекът пред него остава дистанциран.
Интересно е, че там, където Джар Джар се провали, Ам-гъл от „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън успя. Причината е именно в този баланс. Въпреки че героят на Анди Серкис също е изграден с помощта на CGI, зад движенията и мимиката му стои истински актьор и по-напреднала технология – неговото присъствие е осезаемо, а с това се завръща и съпричастността с героя – нещо, което видяхме много силно в „Зората на планетата на маймуните“. Тук е и разковничето – никой не може да изземе функциите на актьора, независимо колко са добри визуалните ефекти.
Анди Съркис е известен с умението си да вдъхва живот на CGI персонажи, създадени чрез улавяне на движение. Най-впечатляваща е ролята му на Цезар в „Зората на планетата на маймуните“
Причина и последствия
Истината е, че технологията се развива с шеметно темпо, но най-добрите режисьори са тези, които могат да балансират и да комбинират най-доброто от специални и визуални ефекти. „Правил съм сравнение къде се намираме в момента като обем и информация, който минава през студиото. Един филм едно време беше няколко гигабайта цялостно. Сървърите ни бяха по 1-2-3 ТВ. В момента разполагаме с почти 800-900 TB. Един филм е 100-120 TB, а това са само специалните ефекти“, обяснява г-н Марков. В днешно време технологиите дори могат да спестят пари. За продуцентите, обяснява управителят на Worldwide FX, построяването на зелен екран може да струва 100 долара, а целия декор – 2 млн. долара. От това те спестяват от бюджета, а в днешно време това е много важно за индустрията. Веднага си задавам логичния въпрос – къде е разликата в цената и заслужава ли си? Въпросът ми поражда бърз отговор – „това е нещо, в което съм се специализирал и студиото има изключителни експерти в тази сфера“. Тук преценката е много важна. Не само икономически, но и визуално – къде си струва да се наблегне на нещо, къде нещо може да бъде направено изцяло чрез компютър. Пример е един от последните проекти, по които се работи у нас – London Has Fallen. „Ние не можем да снимаме пред катедралата „Сейнт Пол“. Затова трябва да я построим тук, в Nu Boyana, но не можем да изработим целия 360-градусов макет. Съответно опаковаме всичко със зелен екран, но колко точно да пресъздадем от реалната постройка? Дали да впрегнем нашите дърводелци и строители да построят изцяло това, или да направят просто колоните и стълбите. Трябва да се види къде действително е златното сечение. Много е важно в съвременното кино да имаш знаещ и подготвен екип по визуални ефекти.“ Така, макар и неусетно, разговорът ми с г-н Марков се насочва към това, което се случва у нас – Worldwide FX и работата на студиото.
Защо CGI ефектите изглеждат зле в някои филми?
В последните години често ставаме свидетели на филми, които въпреки напредването на технологиите и високите си бюджети страдат от недостоверни и направо смехотворни ефекти. Сред най-честите примери са „Ван Хелзинг“, „Аз съм легенда“ и „Мумията се завръща“. Сред основните причини са:
• Ролята на CGI се измества от допълваща към специалните ефекти към основна и самостоятелна.
• Липсата на физически закони, които да влияят върху компютърния образ.
• Преминаването от HD към 4K резолюция прави CGI ефектите да изглеждат твърде нереални.
• Липсва граница при използването им.
• Понякога наличието на повече CGI ефекти е знак за немарливост на екипа, тъй като всичко може да се коригира в постпродукцията.
България, страна на професионалисти...
... и как всъщност е започнало всичко. Преди около 15 години у нас идва американецът Скот Колтър по линия на Nu Image, компанията, която впоследствие купува Киноцентъра в Бояна. „Те, като компания, снимат в Израел, Южна Африка, след това пристигат у нас“, припомня си г-н Марков. Първият филм е „Двойникът“ с Жан-Клод ван Дам. Интересно е, но всичко у нас започва само с няколко сцени, които трябва да се доснимат. Оказва се, че те са достатъчни, за да се задвижи подобна киноиндустрия у нас. Причината? Екипът попада на много плодотворна почва – тук хората, които са в киноиндустрията, имат вече добра подготовка, имат и нужните знания. „Разбира се, най-основният фактор е, че съотношението между цена и качество тук е най-високо.“
Ако името Скот Колтър не ви е познато, това е нормално – рядко хората от специалните ефекти са сред най-популярните личности. Интересното за него е, че е толкова влюбен в киното, че на 16 години напуска училище и отива в Холивуд. Започва да работи като момче за всичко, но с времето се налага в специалните ефекти. Сред филмите, в които се изявява, се откроява „Догма“ с Бен Афлек и Мат Деймън.
Когато Колтър е у нас, открива още нещо много важно – изключително високообразовани компютърни специалисти. Въпреки че тези хора нямат опит във визуалните ефекти, нивото им на компютърна грамотност е много над това, което американецът вижда по света. Това е и причината, която го убеждава, че именно България е страната, в която една компания за визуални ефекти може да се развива и процъфтява. Историята показва, че това си убеждение прехвърля и на Ави Лернер, собственик на Nu Image. Така през 2001 година се формира екип, част от който е гръбнакът на Worldwide FX и до днес. Й. Марков добавя, че тогава инвентарът наброява пет компютъра и служителите са също толкова. „В момента тук работят 238 човека, а компютрите са почти 800. В това число влизат само десктоп станциите, а за рендер ферманата дори няма смисъл да изброявам.“ За този период от близо 15 години екипът е участвал в направата на над 130 филма.
Следващият проект на Worldwide FX се казва The Hitman’s Bodyguard. В главната роля очакваме звездата Райън Рейнолдс. Продукцията ще бъде осъществена изцяло в България
С политически привкус
След кратка пауза преглеждам всичките си въпроси, свързани с визуалните ефекти, но ми се иска да науча още за това, което се случва у нас. Разговорът съвсем естествено се насочва към подготовката на кадри, които да се влеят във все по-заетото студио. „За мое най-голямо съжаление от 2006 година водя война с нашите ВУЗ-ове, за да направим програма визуални изкуства“, споделя г-н Марков. При няколко опита, които е правил, е изготвял пълна програма за обучение, бил е готов да предостави работни станции и да осигури практически експерти, които да обучат бъдещите специалисти по визуални ефекти. Въпреки че събеседникът ми няма отговор защо среща постоянно отрицание, най-вероятната причина е, че „са се наместили в приятно леговище, което не искат да напуснат“. Още по-лошо е, че в момента не само е зает пълният потенциал на студиото, но има работа за още над 200 човека. Това принуждава Worldwide FX да изпраща част от проектите в чужбина, а не да се осигури работа на повече хора. Самият г-н Марков смята, че просто не се обръща достатъчно внимание на Nu Boyana, а сред основните причини сякаш е мнението, че това е „американско студио“, както се твърди още през 2005 година. Тогава е обявена продажбата на Киноцентъра на Nu Image.
Независимо от реакциите преди десет години, днес постигнатото от Nu Boyana е повече от видимо - инвестирани са над 52 млн. лева, а в самата индустрия още 30–40 млн. Киноцентърът въпреки чуждите си собственици остава български, а от него се изхранват над 2000 семейства у нас, обяснява още събеседникът ми. Най-добрата новина за всички е, че след промените киното у нас се съживява. Причината е, че много бивши кадри от Бояна сега работят в различни студиа, телевизия и т.н. Това общо вдига качеството на продукциите, създавани у нас.
Освен че CGI ефектите позволяват на режисьора да разгърне своето въображение, те може и да са по-евтини за продукцията, отколкото специалните ефекти
А това на чуждите?
Истината е, че в началото в Бояна се правят по-скромни филми, но през 2008 година нещата се променят. Йордан Марков споделя, че причината е новата версия на „Конан“. Това е една от много сериозните продукции, правени изцяло тук – със сериозен режисьор и чуждестранни професионалисти. Тогава у нас идва британският екип, който проследява и напътства проекта, изпълняван от Worldwide FX. Интересно е, че това са хората, работили по специалните ефекти в последния тогава излязъл филм за Джеймс Бонд с Даниел Крейг. Това носи ценни знания за студиото, а от тук крачките са все по-сериозни. Следват филмите „Непобедимите“, предстоящият „Код: Лондон“ и продължението на „Механикът“ с Джейсън Стейтъм в главната роля.
Когато чувам „Непобедимите“, настръхвам, тъй като в лентата участват всички екшън звезди от детството ми. Подобна е ситуацията и с моя събеседник, който отбелязва това като невероятно изживяване, с което не могат да се похвалят дори студиата в Холивуд. Прав е.
А какво е бъдещето на Worldwide FX?
Г-н Марков е амбициран за все по-големи продукции, които да се реализират у нас, но преди всичко има много правилен поглед – иска да изгради ядрото от качествени кадри. В него ще бъдат не само развиващите се служители, но и новопривлечени професионалисти. Първото ще стане чрез вътрешни курсове, а за второто вече се водят преговори за връщането на българи, които работят в големи международни компании като Disney, BlueSky и други. С нескрита гордост г-н Марков споделя, че е успял да върне и Емил Симеонов, който е работил по Transformers и е дошъл с препоръка от Стивън Спилбърг.
Преди да приключи разговора ми с г-н Марков, с интерес му задавам още два по-общи въпроса, които винаги са представлявали интерес за мен:
Има ли разлика между синия и зеления екран?
Колкото и странно да звучи, има разлика, обяснява ми г-н Марков. Но кога се предпочита синият и кога зеленият екран? Дигиталните носители (CCD) по-добре определят синьото като цвят. В кинолентата е по-лесно да се определи зеленият цвят.
Разликата може да е и в други елементи. Интересното е, че зеленият екран струва по-скъпо от синия. Причината е, че той винаги се свързва с киното, а това вдига цената му. Понякога е възможно и боядисване на дадена повърхност, за да се спести купуването на платно. Проблемът с боята е, че лесно може да се получи разлика, а дори тя да е само 2 пиксела, това може да е затрудни максимално осветяването.
Ако снимките ще са на открито, синият цвят не е за препоръчване, тъй като по-лесно се слива с околната среда. Макар и да няма официално разделяне, зеленият цвят се ползва основно в киното, а синият – в телевизията.
Защо все по-често се използва CGI кръв?
Една от причините е, за да бъде лесно премахната от кино версията, но да се добави впоследствие към филма при пускането му на DVD и Blu-ray. Това се налага, тъй като във водещата индустрия си има PG, съответни рейтинги. Те се формират от количеството насилие, кръв, неприлични сцени и ругатни, които има в лентата. Колкото по-висок е рейтингът, толкова по-ограничено е разпространението на филма и до толкова по-малко зрители ще стигне. Основното е да се гледат от младите влюбени двойки, които ходят, ядат пуканки и поддържат индустрията.
По време на разговора ми с г-н Марков той сподели, че най-сложното нещо е направата на симулацията на кръв и други подобни ефекти. Това се извършва само от технически най-грамотните професионалисти. Причината е, че зрителите са запознати с поведението на флуидите в природата. Когато видят течаща вода, друга течност или кръв, имат ясна и реална референция за тези неща.
Тръгвам си от Киноцентъра с приповдигнато настроение, тъй като магията на киното продължава да съществува, а част от нея се прави у нас – само на няколко километра от центъра на София.
Позитивно за CGI?
Личното ми виждане е, че тук не мога да бъда толкова позитивен. С все по-честото използване на CGI ефекти те губят своята „специалност“. Г-н Марков е прав – всичко зависи от режисьора, но дори и Питър Джаксън, който създаде невероятната трилогия „Властелинът на пръстените“, направи грешка в „Хобит“, залагайки почти изцяло на зеления екран. Публиката има нужда от аниматроника и практически ефекти, които присъстват във физическия свят и за които важат същите физически закони, както и за нас. Публиката има нужда да се идентифицира с героите и ситуациите, но ако те са факт само във виртуалното, това е невъзможно. Магията трябва да се усеща поне малко истинска...