След близо 70-годишно господство на тумбестите и обемисти екрани с катоднолъчева тръба, през последните десетина години масовата ТV технология се изстреля буквално в Космоса. В резултат днес живеем в златна ера по отношение качество на картината, богатство на функционални характеристики и достъпна цена.

За масовите ТV панели обаче революцията едва сега започва – поне ако се вярва на водещите производители в този сегмент, като LG, Samsung, Sony, Philips. Някои от най-впечатляващите иновации в този сегмент от пазара тепърва предстоят, а както сами ще се убедите от този кратък текст – бъдещето пред ТV дисплеите е повече от светло.

Тънко, по-тънко, още по-тънко, ТV панел

Още преди няколко години LG демонстрираха OLED телевизор с дебелина едва 2.57 милиметра. По-късно появилите се модели от тяхната Signature линия се оказаха една идея по-дебели, но въпреки това никой от тях не надхвърля 6 милиметра. Разбира се, това не означава, че през следващите няколко години всеки телевизор на пазара ще е с дебелината на парче хартия, но една от най-очевидните тенденции, особено сред панелите от най-висок клас, е те да стават все по-тънки.

Засега това е „по силите“ само на моделите, разчитащи на OLED технология, която позволява изработването на подобни ултратънки екрани, но с навлизането на един от най-перспективните наследници на класическите LED панели – MicroLED, този тренд ще обхване цялата индустрия.

Едно възможно следствие от него е и появата на телевизори със сгъваеми екрани. OLED технологията позволява изработването на подобни гъвкави панели – уникални смартфони като Samsung Galaxy Fold и Huawei Mate X използват именно такива, но цената на подобен екран с размери 55 и повече инча все още е космическа.

OLED производството обаче става все по-евтино – само допреди няколко години телевизорите от този клас струваха петцифрени суми. Днес 55-инчов модел струва под 3000 лева. Така че едва ли още утре ще видим футуристичен телевизор, който можете да навиете на руло и да приберете в шкафа, но след 4–5 години – кой знае.

Друг формат, който е възможен отново благодарение на уникалните свойства на OLED технологията, са така наречените прозрачни телевизори.

Един типичен LED/LCD панел представлява комплексен „сандвич“ от най-различни слоеве – като се започне от този, който осигурява нужната подсветка, мине се през дифузер, течнокристална матрица и така нататък.

При OLED панелите всеки отделен пиксел излъчва собствена светлина и на практика един слой светодиоди е достатъчен. Това позволява нанасянето му върху повърхност, която на практика е прозрачна. Така в бъдеще можете да имате телевизор зад огледалото в банята или дори монтиран направо в рамката на прозорец, за да можете да гледате сутрешните новини, докато проверявате какво е времето навън.

MicroLED

Това безспорно е една от най-обещаващите нови технологии за изработване на плоскоекранни матрици, появявали се през последното десетилетие. Макар все още да е относително далеч от етапа на масово, комерсиално производство, MicroLED обещава да предложи най доброто от двете доминиращи пазара в момента технологии – OLED и LED/LCD.

Тъй като по същество представлява масив от самостоятелни, но миниатюрни LED панели, един MicroLED екран предлага впечатляващи нива на яркост, типични за LED технологията, абсолютното черно и висок контраст, характерни за OLED, но без склонността към „прегаряне“ – дефект, от който страдат дори най-модерните матрици, използващи органични диоди. MicroLED телевизорите също така ще предлагат значително по-добри зрителни ъгли за разлика от доста ограничените в това отношение LED панели.

Основната пречка пред масовото навлизане на MicroLED технологията е, че в момента производството на екрани от този вид е изключително скъпо. Но преди няколко години същото се отнасяше и за OLED панелите.

8К

Все още се спори доколко подобен скок в резолюцията е оправдан от гледна точка на ползите за крайния потребител. Преходът към 4К все още не е завършил и едва напоследък започнахме да виждаме достатъчно като количество и качество, достъпно мултимедийно съдържание, което да осмисли притежаването на висококачествен UHD телевизор. Дори и при това положение то е ограничено най-вече до сравнително тесен кръг онлайн стрийминг услуги. Традиционните ефирни телевизии са все още години далеч от това да предложат излъчване с 4К качество.

Все пак сериозен катализатор на този преход бяха конзолите от вече отиващата си генерация и по-конкретно техните усъвършенствани (но и по-скъпи) версии в лицето на Xbox One X и PlayStation 4 Pro.

Отново на тях производителите на телевизори залагат да мотивират повече потребители да заплатят все още доста солените цени за чисто новите и тепърва навлизащи 8К панели. За момента обаче около бъдещите Project Scarlett и PlayStation 5 витаят редица неясноти, що се отнася до евентуалната поддръжка на 8К резолюции. Доста нереалистично е някоя от двете конзоли да предложи реален 8К геймплей – дори и с оглед да значително по-мощния хардуер, на който те ще разчитат. В крайна сметка 8К с комфортен брой кадри за секунда днес не са по силите дори на най-мощните настолни компютри, а PS5 и следващият Xbox ще разполагат с по-слаби графични решения от топ РС продукти като NVidia GeForce RTX 2080 Ti или Titan RTX.

Дори и някакъв вид ъпскейл, подобен на използваната в момента 4К checkerboard rendering технология, обаче ще е достатъчно сериозен успех, който може да отъпче пътя за по-масовото предлагане на 8К панели – поне ако се съди по ръста на пазара за UHD телевизори през последните няколко години.

Възможно е и самите производители чисто и просто да наложат 8К като де факто нов стандарт за масова резолюция, както всъщност постъпиха с 4К. Когато на пазара просто не се предлагат модели с по-ниска разделителна способност, потребителите на практика няма да имат избор и ще преминат към 8К.

Проблемът е, че за да има действителна, качествена полза за потребителя, т.е. видимо подобрение във фините детайли на изображението, което да оправдае ъпгрейда от 4К към 8К, телевизорът трябва да е с наистина сериозен диагонал – поне 70–80 инча. Колкото по-скромен е размерът на панела, толкова по-малко забележими са разликите между 4 и 8К.

Остава, разбира се, и въпросът с достъпното 8К съдържание, което да гледате на лъскавия си нов 8К панел. Засега единственият достъпен вариант се очертават игралните заглавия, разработвани ексклузивно за конзолите от следваща генерация – стига, разбира се, Microsoft и Sony наистина да успеят да предложат някакво ниво на адекватна 8К поддръжка. Доста по-малки независими игри също ще могат да рендват в реална 8К резолюция на PC и конзолите от нова генерация. YouTube също по идея е готов за 8K (въпреки, че все още не се предлага поддръжка на реално 8К от приложенията в моментните 8К приемници)

„Невидими“ говорители

Проблемът с качествения звук, който да допълва качествената картина на един модерен телевизор, има десетки различни решения – от покупка на допълнително аудио – било то саундбар, многоканална система или чифт добри слушалки.

Повечето модели на пазара обаче, независимо от цената, предлагат, меко казано, посредствен вграден звук. С непрекъснатия стремеж за „изтъняване“ на панелите този недостатък на масовите телевизори само ще става все по-ясно изразен.

Именно поради тази причина през последните няколко години водещите компании в сегмента непрекъснато търсят по-жизнеспособно решение от чифт скромни и не особено качествени вградени говорители.

LG Display и Sony са пионери в тази област. Двете компании независимо една от друга показаха прототипи на телевизори от следващо поколение, при които на практика липсват видими говорители. Технологията наподобява тази, която Huawei използваха за генериране на звук във флагмана си P30 Pro. Вместо традиционен говорител неговият фронтален дисплей е екипиран със специална пиезоелектрична технология. Благодарение на нея целият екран вибрира и на практика играе ролята на говорител.

Прототипите на LG и Sony работят на подобен принцип, но това е само едно от възможните решения за осигуряване на едновременно качествено и компактно озвучаване за бъдещите телевизори. И още - назара вече се предлагат модели на Sony от най-висок клас, чиито дисплеи са и "говорителите" на телевизора. Разбира се все още сме на няколко години разстояние, преди навлизането на подобна технология в по-достъпните модели от висок клас и среден клас.

BFG

Не, зад тази абревиатура не се крие Big F**ing Gun от Doom, а едно „изобретение“ на Nvidia, с което компанията се опита да наложи нов стандарт в сферата на „геймърските“ телевизори.

Общо взето, идеята не беше никак лоша – екрани с голям формат (типичен за телевизорите) – иначе казано, Big Format Gaming Displays, но в същото време притежаващи всички плюсове на типичен геймърски РС монитор – високи честоти на опресняване от ранга на 120–144 и повече херца, технологии за активна синхронизация като FreeSync и G-Sync, пълноценна поддръжка на HDR и ултрависоки резолюции.

Макар че първите BFG прототипи бяха показани още на CES 2018, едва през тази година на пазара започнаха да се появяват и първите комерсиални модели.

Един от най-впечатляващите примери за подобен „хибрид“ между РС монитор и телевизор е Asus ROG Swift PG65. Това е 65-инчов LED HDR панел с пикова яркост от 1000 нита, 4К резолюция, честота на опресняване от 120 херца и G-Sync поддръжка.

За разлика от повечето типични комерсиални модели телевизори с голям екран, Asus PG65 е еднакво подходящ както за конзолен, така и за РС гейминг. При това тук говорим не само за комплекта от поддържани технологии, но и за наличните интерфейсни опции. Телевизорите на практика без изключение поддържат единствено HDMI входове, които в настоящия си вид (ревизия 2.0) страдат от редица ограничения – например не предлагат възможност за пренос на сигнал с 4К резолюция, 120 херца честота на опресняване и HDR видео. РС мониторите в същото време обикновено използват за свързване DisplayPort, който в текущата си версия (1.4) няма проблем с преноса на сигнал с резолюция 8К и честота на опресняване от 60 херца.

Да, разбира се, на пазара вече започнаха да се предлагат телевизори, поддържащи най-новата ревизия на HDMI стандарта (2.1), но те все още са рядкост. Доста скъпа такава. Предвид факта, че 8К очевидно е тенденция, която тепърва ще набира популярност, един BFG панел се оказва една идея по-добре подготвен за бъдещето, отколкото масовите модели телевизори, които се предлагат на пазара в момента.

В заключение

Разбира се всички технологии, които споменахме, касаят по-скоро недалечното бъдеще на телевизорите. От появата им в съвсем реални, достъпни на пазара продукти ни делят в най-лошия случай няколко години.

А по-напред в бъдещето? Кой знае? Може би виртуалната реалност напълно ще измести класическите телевизионни екрани от домовете ни. Или ни очаква някаква нова, все още неизвестна холографска технология?

Как смятате вие – в каква посока биха могли да се развият бъдещите ТV технологии? Ще се радваме да споделите в коментарите.