Първите 15 минути от Bulletstorm

Значи не че нещо, но ако не хвърлите едно око на този клип ще изпуснете много. Около тази игра се шумя доста. Признавам - Epic Games напоследък си падат по шумните рекламни кампании, гарнирани изобилно с не до там добрият пиар вкус на Клифи Би. 

Въпреки това, маркетинговите каскади настрана, нека не забравяме че зад Bulletstorm стоят хората създали Painkiller. А Painkiller (и няма да се уморя да повтарям това) е последният екшън от първо лице, който всъщност се опита едновременно да върне жанра към корените му и да го осъвремени внасяйки нещо ново, интригуващо и забавно в класическата формула „point – shoot – reload”.

Аз самият съм с доста смесени чувства по повод на Bulletstorm. От една страна идеята за „Skill Kills” ми допада страхотно. За последните няколко седмици опитах да играя почти всеки един то набедените за „FPS тежка категория” заглавия; мегахитове от ранга на Medal of Honor и Call of Duty: Black Ops.
Хубаво, да кажем, че подобни игри имат своето място в света на екшъните от първо лице – низ от режисирани сценарии, драма, героизъм (неизменно с солено – блудкав ЪмерикЪн привкус). Бас ловя, че маса народ си пада по тези неща – ако ви трябват доказателства вижте гаргантюанските продажби на двете споменати.

Въпросът е къде оставят подобни заглавия хора като мен, които не си падат по уонаби-милитъри-гейм-роулплей-драматизъм, а искат простичка, праволинейна доза олдскуул, неангажиращо шутинг забавление от време на време. Иначе казано – просто периодично ги засърбяват ръчичките да попуцат малко!

Ей такива FPS вече почти няма – освен ако не броим HD римейковете на Serious Sam-овете излезли неотдавна.

Точно по тази причина съм склонен да се съглася с един от най-често повтаряните рекламни таглайни на Bulletstorm: връщане към корените, към чистата, неподправена радост от пуцането! Мисля, че тази игра ще ми хареса. Да, определено!