“Трите хикса: Отново в играта”: изключете се

Има един определен тип филми, създадени за зрелище - онова, преекспонираното, невъзможното зрелище, от което понякога се нуждаем. Подобен тип филми трудно могат да бъдат сложени с чиста съвест в графата “изкуство”, но лесно можем да ги определим като продукт на нуждата ни за отпускане и разтоварване. Нуждата понякога да се изключим. И всъщност има много такива продукти, въпреки че сериозно количество от тях не успяват да го направят по достатъчно качествен начин.

xXx (“Трите хикса”), който излезе през 2002 година, сякаш имаше точната формула - вял сюжет, но в интересна среда (Прага), здрав и чаровен актьор, който започва да добива световна слава (Вин Дизел, който година преди това беше направил “Бързи и яростни”), подходящ режисьор (Роб Коен, режисирал “Бързи и яростни”) и изобилие от напрегнати екшън сцени. В първия филм на агент Аугустос Гибсън (Самюел Ел. Джаксън) от Националната агенция по сигурност в САЩ му хрумва невероятна идея. Можем да го наречем дори провидение. За да може агенцията да се пребори с новия тип престъпници, тя има нужда от нов тип агент - такъв, който може да се слее с тях, който знае как мислят, който е живял в такава среда. Да е с поведение и вид на лошко, но със сърце, изпълнено не само със справедливост, но и с кураж. Тук на сцената излиза Ксандър Кейдж (Дизел) - почитател на екстремните спортове (дори в по-екстремните им версии), който е наблюдателен, смел и магнит за дамите. Мешавицата от тези елементи, която наподобява дълга реклама на екстремни спортове или енергийни напитки, не впечатли критиците, но беше добре приета от публиката, постигайки значителни финансови постъпления (около 280 млн. долара). А това често води до нещо, което може и никой да не иска, но студиото се чувства длъжно да ни го осигури - продължение.

Добре, тази сцена беше наистина готина

Така се появи и най-добрият филм, правен някога - “Трите хикса: Следващо ниво” (xXx: State of the Union). Този екшън “шедьовър” успя да направи около 70 млн. долара в боксофиса, но и да си заслужи с пот и труд 16% в сайта за кинокритика Rotten Tomatoes. В “Следващо ниво” не видяхме нито Вин Дизел, нито режисьора Роб Коен, като на техните позиции се настаниха съответно Айс Кюб, който трудно влиза в профила на екшън герой, и режисьорът Лий Тамахори (“Умри в друг ден”, филм, в който също има известна форма на екстремен спорт и като цяло доведе до дълга пауза в поредицата за Джеймс Бонд). Ако оставим шегата настрана, сякаш “Следващо ниво” потопи xXx, който така или иначе не беше необходимо да се разраства повече от един филм. Или поне така смятахме.

Вин Дизел, който очевидно не желае да участва във вторите части на филмите, но няма нищо против да се върне, за да ги “възроди”, явно е решил, че имаме нужда от нов xXx. И по кината се появи “Трите хикса: Отново в играта”, в който Дизел отново влиза в леко грозноватото палто на Ксандър Кейдж, но и в ролята на продуцент.

Палтото го има на 2:18 мин.

Филмът съществува не само заради неговото желание, но и заради инвестициите от Китай, както си личи още от надписите и силното присъствие на азиатски актьори. Това по никакъв начин не е недостатък. В последните години наблюдаваме все по-сериозната роля на китайския боксофис, който спасява американските продукции от огромен финансов провал. Един от ярките примери за това е Warcraft, който в САЩ постигна по-малко от 48 млн. долара, но в Китай спечели почти 221 млн. долара. Според данни на Bloomberg през тази година китайският боксофис ще задмине американския. Звучи логично именно азиатската страна да е сред интересните пазари за холивудските продукции.

И като казах, че си личи още от надписите… Всъщност филмът започва с динамична анимация около сателит, в която са преплетени и имената на актьорите. Разбира се, първи е Дизел, но след това идват китайската екшън звезда Дони Йен (“Rogue One: История от междузвездни войни” (ревю), поредицата “Ип Ман”, “Герой”, “Блейд 2”), индийската актриса Дийпика Падуконе, която прави дебют в Холивуд, Крис Ву (актьор и певец), Руби Роуз (актриса и модел, “Оранжево е новото черно”) и тайландската звезда Тони Джа (поредицата “Онг бак”, “Защитникът” и “Бързи и яростни 7”), който все още не може да получи полагащата му се роля в Холивуд. Прави впечатление силното присъствие на азиатски звезди. Отново - в това няма абсолютно нищо лошо, като дори Дони Йен е най-запомнящото се нещо в “Отново в играта”, като демонстрира бойните си умения, а и е хореограф на бойните сцени. Но избързвам! От небето валят сателити…

“Трите хикса: Отново в играта” започва с опита на агент Гибсън да вербува бразилския футболист на “Барселона” Неймар. Това се случва в ресторант, въпреки че сцената е заснета така, сякаш двамата не са на едно място. Още тук “Отново в играта” бърза да постави лекия и шеговит тон, представяйки кратки описания на действащите лица в стилистиката на “Две димящи дула” или по-новия “Отряд самоубийци” (ревю). Така разбираме, че всъщност Неймар смята, че го вербуват за “Отмъстителите” (The Avengers). Футболистът сякаш отказва да стане таен агент, въпреки че доказва способностите си, обезвреждайки крадец чрез… кутия за салфетки, която с майсторство изритва в лицето на нещастника, решил да ограби точно този ресторант. Със сигурност не си го е представял, когато се е събудил сутринта и решил, че отива за бързи и лесни пари. Макар и да сме само няколко минути във филма, вече знаем точно какво да очакваме. Но тогава се случва неочакваното - сателит пада и унищожава ресторанта. Сюжетът се заплита, а единственият, който може да го разплете, е Ксандър Кейдж.

Скок от сериозна височина? Няма проблем, ако имаш ски

Ако сте гледали “Следващо ниво”, сега най-вероятно си задавате въпроса, не беше ли Кейдж мъртъв? Не, слуховете за смъртта му са били преувеличени. Вместо това първият агент от изключително секретната програма “Трите хикса” странства по света, помагайки на хората и ухажвайки симпатични дами. Именно такава е ситуацията, в която го срещаме отново. Кейдж извършва добро дело, преодолявайки законите на физиката - той кара ски в джунглата и предприема каскади, които за обикновения човек са практически невъзможни. Всъщност подобни сцени ни очакват в целия филм - пълни с адреналин, понякога добре заснети, а друг път без особено голяма логическа връзка между кадрите (в един момент е тъмно, а в следващия - ден) и лошо изготвени компютърни ефекти. Режисьор на лентата е Ди Джей Карузо, който направи приятния "Дистърбия" (Disturbia) и редица неприятни филми.

След смъртта на Гибсън програмата “Трите хикса” попада под ръководството на Джейн Марк (Тони Колет), която връща Кейдж… отново в играта. Той трябва не само да открие устройството “Кутията на Пандора”, което може да контролира и използва сателитите като оръжия, но и да се справи с агенти от програмата “Трите хикса”, които, по всичко личи, са минали на страната на лошите, без особени доводи за това, а и без особени мотиви за действията им като цяло. Тези агенти са персонажите на Йен, Джа (недопустимо пропилян в този филм), Падуконе, но и на UFC шампиона Майкъл Биспинг.

Въпреки че Тони Колет е актриса с номинация за “Оскар” (“Шесто чувство”) и носител на “Златен глобус” (United States of Tara), тук възможностите й са впрегнати за сурово шаблонно поведение, присвити устни и изсъскване на команди през зъби. Това ни отвежда на обещаното ни екшън приключение, подплатено и от екипа, който сформира Кейдж (той не харесва правителствените агенти) - снайпериста Адел Лулф (Роуз), каскадьора Тенисън Торч (Рори Маккан от “Игра на тронове”), Никс (Крис Ву), който е просто DJ, но никога не се знае кога ще ти потрябва кадърен човек за музиката, а човекът зад компютъра е Беки Клиридж (Нина Добрев). Сюжетът на филма в никакъв случай няма да ви изненада, а заложените обрати в историята няма да ви впечатлят. Причината е, че те са както очаквани, така и абсолютно безинтересни. За да бъде един обрат вълнуващ, зрителят трябва да е потопен в историята, да го интересува какво ще бъде нейното развитие.

Дони Йен се грижи за бойните сцени

Безспорно най-интересният персонаж е този на Дони Йен, който участва в най-добрите битки и бойни сцени, а и можем да кажем, че има някаква нотка на развитие. Но тя е прекалено малка. Дизел със сигурност носи своя чар, но не успява да бъде забавният екшън герой, а опитите за кратки подмятания (т.нар. one-liner) почти винаги се провалят. Трудно ще достигне майсторството на Арнолд Шварценегер в тази сфера.

За съжаление голяма част от филма изглежда като мечтите на тийнейджъра Дизел, който просто е искал да обикаля света, да спи с красиви жени и да прави невъзможни каскади. До средата на филма той вече е ощастливил около 10 дами, а героинята на Добрев постоянно му се възхищава колко е невероятен и мъжествен и т.н. Тук е най-големият проблем на “Трите хикса: Отново в играта”. Спокойно мога да преглътна липсата на сюжет и качествена актьорска игра, ако филмът не се взима на сериозно, превръщайки се в добър-лош филм (тези, които бяха така популярни през 80-те и 90-те години), но в моментите, в които иска да е повече от това, да почеше егото на Дизел, просто не се получава.

Сцена, която е толкова лоша, че е забавна

Дали ще харесате “Трите хикса: Отново в играта”? Много зависи от нагласата, която имате към него. Ако просто се “изключите” и не обръщате внимание на липсата на интригуваща история и персонажи, а търсите само експлозивен екшън, най-вероятно ще изкарате малко по-малко от два часа в относително добра компания, но и с преследващото ви усещане, че Дизел иска да започне още една поредица. Във всяка друга ситуация ще останете разочаровани.

Джеймс Камерън може да възроди "Терминатор"?