Тихият чар на вградените приложения

Отношението към вградените приложения за различни задачи в съвременните мобилни платформи никога не е било особено добро. Огромна част от потребителите разполагат с цели папки, наречени “Не използвам” или просто “Боклук”, където живеят повечето вградени програми. Популяризирането на магазините за приложения и особено добрият им бизнес модел дава причина на разработчиците от трети страни да инвестират стотици безсънни нощи, създавайки по-добрия мейл клиент, по-добрия мениджър за задачи и по-добрия календар. Макар подобни продукти обикновено да идват от значително по-малки компании в сравнение с Apple, Google и Microsoft, екипите зад тях са лазерно фокусирани върху едно (по-рядко няколко) приложение. Голяма част от успешните примери имат значително по-богата функционалност, по-умни и иновативни интерфейси и по-чести ъпдейти от вградените приложения. Използването на максимален брой приложения от трети страни изглежда логично, особено имайки предвид каква част от тях са безплатни. Но това е едната страна.

Бъдете благодарни за всеки ден

Технологичната индустрия работи на невероятни обороти, които съкращават живота на много продукти под допустимата граница, отбелязана от доверието на първите потребители. Днес приложения или услуги с история над две години могат да се класифицират като утвърдени, но значителна част не оцелява дори година.

За разлика от скучния вграден мейл клиент без никакви специални възможности, готиният и иновативен продукт с огромна доза обещания не е вечен. Можем да бъдем сигурни, че всички големи платформи ще идват с прилични мейл клиенти в обозримото бъдеще, но не можем да бъдем сигурни, че приложенията от трети страни ще съществуват дори още месец.

Спомняме си Sparrow, един от най-бързо популяризиралите се мейл клиенти в последните години. Съвсем наскоро Mailbox, също толкова популярно приложение, купено от Dropbox, сподели съдбата му след месеци без поддръжка. Google и Dropbox не дължат нищо на потребителите, които не са платили нито цент за приложенията, които използват (същото се отнася и за Google Reader). Навиците, организацията, йерархията и абсолютно всичко, асоциирано със съответните приложения, просто изчезва, а засегнатите потребители трябва да открият начин да омекотят прехода към произволна алтернатива.

В същото време добрият стар мейл клиент, който плашещо напомня за 2008 г., всъщност не е толкова лош, работи смайващо бързо, няма проблеми с основна мейл функционалност като вярното визуализиране на мейли с HTML и изображения. По-важно: със сигурност ще бъде там, в папката “Боклук”, след няколко години, с поне няколко интересни нови възможности.

Стандартите на първо място

След официалния анонс на смъртта на Mailbox осъзнах, че удобните напомняния, етикети и организационни методи, които приложението използва, не са особено лесни за четене и навигиране през интерфейса на обикновен мейл клиент или дори в уеб версията на Gmail. Само за около две години организираната ми поща се е превърнала в трудна за осмисляне плетеница, от която само Mailbox може да извлече смисъл, но Mailbox вече не съществува и няма инструмент, който може просто да изтрие тези две години намеса.

С годините си създадох навик да проверявам методите за изнасяне (или експорт) на информация от всички нови услуги и приложения, които използвам. Включването на лесни методи за преход към конкурентни услуги не просто е удобно, но символизира добрите намерения на разработчика. Това си личи особено добре в подкаст приложенията, които лесно обменят списъци с абонаменти помежду си. Вградените приложения за различни цели обикновено уважават стандартите и поддържат лесен експорт в различни формати.

На едно докосване разстояние

Android, iOS и Windows са по-отворени от всякога: и трите платформи вече разполагат с модели за комуникация между приложенията, които позволяват да отворите даден файл в приложение по избор, например. Конфигурирането на приложения по подразбиране обаче все още не работи толкова добре, колкото при десктоп платформите. Твърде често вграденото приложения е по-лесно достъпно от най-далечните кътчета на операционната система, в сравнение с алтернатива от трета страна.

Сходен аргумент може да се приложи и за wearable устройствата. Първите приложения, които имаха версии за Android Wear часовници и Apple Watch, бяха вградените. В този сценарий, консервативните потребители, които разчитат на тях, могат да се възползват от новите си устройства пълноценно още в деня на покупката. Ентусиастите, които разчитат на приложения от трети страни, нямат толкова добър късмет и често чакат с месеци.

Заключение

Трудно е да омаловажим конкретните малки предимства, които правят деня на всеки от нас по-лесен, било то заради навик или съвсем обективно предимство. Приложенията от трети страни обикновено, особено под iOS, са на невероятно високо ниво и често засрамват вградените си конкуренти.

Следващият път, когато обмисляте дали да смените въведи приложение, дайте шанс на вграденото. Използвайте го за седмица, открийте новостите, следвайте началната логика, без да се опитвате да наложите навиците си. Възможно е нуждите ви да са по-често срещани, отколкото предполагате.