Рядко се случва сай-фай/хорър продукция с толкова скромен бюджет да предизвика подобни оглушителни ръкопляскания, но Mandy наистина ги заслужава. Изключително смелата визия, гонзо стилистиката и осемдесетарските намигвания пратиха филма на Панос Косматос във всяка уважаваща себе си класация за филми на 2018. Откривате ли го във вашата?

РЕЖИСЬОРЪТ

Човекът с неподправено красива фамилия Панос Косматос влиза в света на голямото кино още през 1993, но за момента филмографията му е удивително скромна. Работи като асистент-оператор в режисираната от баща му уестърн класика "Тумбстоун", а режисьорския си дебют реализира едва през 2010 с нарко сай-фай приключението Beyond The Black Rainbow.

Още там изпъква ясно самобитният подход на Косматос, който умело използва и комбинира цветове, геометрични форми и музика, за да постигне една „модернистка” визия, напомняща едновременно на LSD кошмар, "Една одисея в Космоса" на Кубрик и Suspiria на Ардженто.

И въпреки че Mandy е значително по-кървав и забързан, въздействието му до голяма степен се дължи на същите елементи, които направиха Beyond The Black Rainbow ъндърграунд хит. През 2018 обаче беше време за нещо по-голямо. И Косматос очевидно знаеше как да го направи.

ГОЛЕМИЯТ РИСК

Да повериш главната роля на някога блестящия, но предимно залязващ днес Никълъс Кейдж наистина е сериозен риск. За първи път от години насам обаче всичките ни предварителни опасения относно играта му се оказаха неоснователни. Mandy вижда един преобразен Кейдж, който успява да бъде убедителен и като съкрушен от съдбата драматичен герой, и напомпан екшън звяр, и окъпан в кръв, смеещ се неудържимо хорър безумец. Надяваме се това да е само първата крачка на Кейдж към един нов, вдъхновяващ етап от неговата кариера.

АМАЛГАМАТА

Mandy е почти наркотично пристрастяващ най-вече защото е многопластов и необичаен. Той не е нито чист екшън, нито само сай-фай, нито кръвожаден хорър, а алхимична смес от всичко това, към която са добавени много сайкъделия, преливащи един в друг космически цветове, непрекъснати попкултурни препратки, намигвания към класики от 80-те плюс адски умела операторска и режисьорска работа.

В основата си това е простичък разказ за любов, загуба и отмъщение – група религиозни психопати се промъкват в идиличния живот на Ред Милър (Кейдж) и Менди Блум (Андреа Райзбъроу), изтезават и убиват Менди, но оставят Милър жив. Той нарамва няколко странни оръжия и тръгва по петите им с желанието да ги избие до крак. В този наглед елементарен сюжет обаче са вплетени още поне 10 сюжетни линии и взаимодопълващи се, наглед абсолютно несъвместими жанрови подходи.

Косматос с лекота променя настроението – от ултракървав Роб Зомби слашър до преднамерено абсурден Робърт Родригес екшън и изпълнена с окултни символи Кубрикова фантастика. В Mandy всяка дума отеква точно на мястото си, кадрите често са геометрично подредени до последния детайл, а сайкъделик моментите ни карат да преповтаряме цели части от филма отново и отново.

МУЗИКАТА

Исландецът Йохан Йохансон е изключително деен композитор на музика за филми, пиеси, сериали, а през годините е записал и няколко соло албума за страхотни лейбъли като Deutsche Grammophon и 4AD. Неговият мрачноват, силно атмосферен стил е възможно най-добрата добавка към визията и действието на Mandy – саундтракът му е комбинация от шумов ембиънт, разложени китарни рифове, пост рок, пулсираща електроника и неочаквано красиви хармонии.

За разлика от много други композиции, записвани за конкретен филм, тези могат спокойно да бъдат слушани и самостоятелно. Пък и пасват на студените дни перфектно.

ОСКАРИТЕ

Въпреки изключително позитивните ревюта (американското списание Esquire директно го определи за Филм на годината), Mandy беше обречен да не вземе нито една статуетка "Оскар". И то не заради кървавите сцени или сай-фай моментите, а заради неговата абсолютна нетрадиционност. Защото, докато Черната пантера" и "Отмъстителите: Война без край" вече намериха място като фаворити за наградите, те са просто по-добрите примери от една ясна тенденция в съвременното холивудско кино – филмите със супергерои. Mandy обаче не принадлежи на никой конкретен жанр, а странностите в него са повечко за част от критиката.

Още по-глупавото е, че филмът дори няма да достигне да надпреварата за "Оскарите" – наскоро бе дисквалифициран, тъй като бил пуснат за стрийминг, преди да е завършила първата седмица от редовни прожекции по кината. Всъщност наградите в случая нямат особено значение – Mandy няма какво повече да доказва.