Новият модел Fable 5.2 на Anthropic предизвиква сериозен интерес сред разработчиците и технологичната общност със своите възможности за програмиране. Един от най-интересните примери за потенциала му идва от фронтенд разработчика Максимилиан Дендура, който използва изкуствения интелект, за да създаде виртуален подводен свят, вдъхновен от традициите на демосцената – специфична форма на дигитално изкуство, при която програмистите създават сложни визуални и аудио ефекти с изключително ограничени ресурси. Резултатът, озаглавен Abyssal Garden, представлява малка интерактивна триизмерна среда, която може да бъде разгледана директно в браузъра, без необходимост от инсталиране на специализиран софтуер.

Една от най-забележителните характеристики на проекта е минималният му размер. Цялата реализация е събрана в приблизително 96 KB JavaScript и HTML код, което е изключително постижение за визуална демонстрация с подобна сложност. За да постигне това, системата използва процедурно генериране на триизмерната среда и текстурите. Вместо да разчита на предварително създадени 3D модели и изображения, които биха увеличили значително размера на проекта, тя изгражда визуалните елементи чрез математически изчисления в момента на зареждането. По този начин се създава цялостна виртуална среда, без да се налага съхраняването на големи графични файлове.

Допълнително оптимизиране е постигнато чрез използването на шейдъри – малки програмни инструкции, които определят начина, по който се визуализират обектите, повърхностите, светлината и различните визуални ефекти. Именно те позволяват създаването на по-сложни графични резултати с минимално количество код. Подобни техники отдавна намират приложение в разработката на компютърни игри, където процедурното генериране се използва за създаване на повтарящи се елементи като растителност, терени и други детайли от околната среда.

Abyssal Garden работи изцяло в браузъра и използва технологиите WebGPU и WebGL за визуализиране на триизмерната графика. Те позволяват на уеб приложенията да използват графичните възможности на хардуера директно през браузъра, без да е необходимо потребителят да стартира отделна програма. Производителността също е впечатляваща: според разработчика демонстрацията достига около 180 кадъра в секунда при резолюция 1440p на система с видеокарта NVIDIA GeForce RTX 5070 Ti. Междувременно друг потребител е успял допълнително да оптимизира проекта и да намали размера му до приблизително 52 KB.

Може би най-интересният аспект на експеримента обаче не е самата графика, а начинът, по който е създадена. Според информацията на разработчика първоначалната инструкция към Fable 5.2 е била с дължина едва около 40 реда. Това е показателен пример за нарастващата автономност на съвременните ИИ системи, които вече могат да изпълняват сравнително сложни задачи по програмиране, когато получат достатъчно ясна цел, но същевременно и свобода при избора на техническата реализация. Разбира се, вероятно са били необходими допълнителни корекции и усъвършенстване на резултата, но основната част от работата е била извършена от изкуствения интелект.

Авторът на проекта не крие, че демонстрацията е по-скоро визуално преживяване, отколкото пълноценна игра. Тя предлага сравнително ограничена интерактивност и не разполага със сложна игрова логика, физика или разнообразие от съдържание, каквито бихме очаквали от завършена видеоигра. Въпреки това резултатът е впечатляващ, особено предвид минималния размер на кода и факта, че цялата графична среда се генерира в реално време.

Постижението има и интересен исторически контекст. Оптимизирането на софтуер до възможно най-малки размери е част от т.нар. демосцена – общност и творческа дисциплина, чиито корени могат да бъдат проследени до 80-те години на миналия век. Нейните участници традиционно се стремят да създават максимално впечатляващи аудио-визуални демонстрации при изключително строги ограничения за размера на програмния код. През 2004 г. например се появява проектът .kkrieger – триизмерен шутър, който побира графичните си модели, текстури, музика и звукови ефекти в едва 96 KB. Други известни демонстрации, като Elevated от 2009 г. и Hartverdrahtet от 2012 г., също показват колко сложни визуални среди могат да бъдат създадени с изненадващо малко количество код.

Снимка: Unsplash/Maksymilian Dendura

Виж още: Две врани надминаха хората в изненадващ тест за интелигентност – мозъкът им взема решения два пъти по-бързо от човешкия

 

Още от Tech